Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image

ENTERPRISE | December 14, 2019

Отиди най-горе

Най-горе

Няма коментари

Производството на малини в България нараства с 30% на годишна база

Производството на малини в България нараства с 30% на годишна база

Производството на малини бележи 30% ръст спрямо миналата година. В България за 2019 г. реколтираните площи с малини са 22 хил. дка, а прибраната продукция е над 10 хил. тона.” Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева по време на 5-тото издание на ежегодния форум-семинар на производителите на малини и ягодоплодни култури в България.

Зам.-министър Кръстева посочи, че  пресните, първично преработени и замразени малини са от основните продукти от сектор “Плодовете и зеленчуци”, които имат положително експортно салдо. По думите й малини изнасяме основно за Гърция, Унгария и Италия, а ягоди - за Румъния, Нидерландия и Великобритания, съобщават от пресслужбата на Министерството на земеделието, храните и горите.

По данни на ведомството през последните години при малините се наблюдава нарастване на плододаващите площи, които през 2018 г. достигат близо 25 000 дка. При ягодите се наблюдава запазване на плододаващите площи, около 10 000 дка. Към  2019 г. реколтираните площи с ягоди са 9 919 дка, а прибраната продукция - 8 372 тона.

През тази година в подкрепа на сектора агроминистерството стартира  схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“. Тя се прилага по предложение на браншовите организации в сектор „Плодове и зеленчуци“. Разработена е с активното участие на асоциациите в сектора, като са взети предвид всички техни предложения по отношение на допустимите по схемата инвестиционни разходи.

Целта на помощта е да се подкрепят земеделските стопани за инвестиции в машини, оборудване и линии за подготовка, охлаждане и съхранение на първична земеделска продукция. Инвестициите имат за цел подобряване на общата производителност и устойчивост на стопанството, по-специално чрез намаляване на производствените разходи и подобряване на производството. Нотифицираният максимален бюджет за срока на прилагане 2019-2020 г. е в размер на 7,2 млн. лв. Бюджетът за 2019 г., е половината от определения, т.е. 3, 6 млн. лв.

“Наблюдава се голям интерес по схемата. Към момента подадените проектни предложения са 72 бр. с обща стойност на инвестиционните разходи в размер над 11 млн. лева. Заради големия интерес в сектора към този тип инвестиции ще направим преглед на схемата, като работим в посока пренотифициране за още една година, така че да бъде допустима и през 2021 г. В зависимост от подадените проектни предложения и желаните инвестиции може да бъдат променени и някои от условията по схемата”, заяви Вергиния Кръстева.

Тя обясни, че до момента по схемата са сключени 47 бр. договора за държавна помощ в размер на 3, 2 млн. лева. Срокът за изпълнение на инвестицията за всеки проект е до 9 месеца след датата на сключване на договора, като се очаква до края на 2019 г. да бъдат подадени заявления за изплащане на държавната помощ от около 10 бенефициера.

Според Кръстева, друга форма на подкрепа за сектора е подмярка 16.1 “Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ” от ПРСР (2014-2020 г.). Целта на мярката е да се отговори на предизвикателствата в сектора на селското стопанство чрез укрепване на връзките между селското стопанство, бизнеса и научноизследователската дейност. Така в стопанствата ще могат да бъдат внедрени иновативни решения, които да бъдат реализирани на практика.

Пред пред представители на малинопроизводителитe и биоягодоплодните зам.-министър Кръстева разказа и за новостите в бъдещата Обща селскостопанска политика.

Добави коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.