Отдавна светът вече е едно голямо и общо пространство. В това отношение, България не може да остане изолирана от тези процеси на „отваряне” на границите и интензивно движение на хора. И ако до преди няколко години цялото внимание на обществеността бешe съсредоточено към сънародниците ни, които напускаха страната, то вече страната ни се превръща в притегателен център за немалко чужденци – както заради географското си местоположение, така и заради икономическото си развитие. България постепенно започна да се превръща от страна на емигранти в страна, привличаща имигранти. Не може да се говори за вълна от имигранти, а по скоро, че имиграционната обстановка у нас запазва устойчив характер. Изключения, в посока резки пикове, се наблюдават при наличието на военни конфликти, когато има ръст в броя на имигриращите лица. Това провокира и активното насочване на гражданското и държавно вниманието именно към имигрантите, които са значим фактор за страната и развитието й.
За съжаление към момента е трудно да се цитира точна статистическа информация относно количеството и други характеристики на имигрантите у нас. Числата варират, като най-достоверната информация е, че броят на имигрантите е между 60 и 70 хиляди.
Основните групи имигранти у нас са от страни от Близкия и Средния Изток, има граждани и на Русия, Молдова, Армения, както и на други страни от централна Европа. Традиционна имигрантска общност е арабската, а нова – китайската, както и своеобразната пенсионерска имиграция.
Общото мнетие у нас е, че като цяло нашето общество е толерантно към имигрантите, но това не прави автоматично интеграцията на имигрантите по-лесна. За целта се допитахме до самите имигранти като оценихме степенна им на интеграция по редица социални индикатори.
Проведеното проучване установи, че по сомооценка на самите имигранти нивото им на владеени на български език е най-високо по отношение на говоримия български – 23% от го оценяват като много добро, 34% като добро, 31 като задоволително и 12% като слабо. Въпреки това едва 31.5% от имигрантите заявяват, че са посещавали курс по български език у нас.
Друг важен показател за нивото на интегрираност на имигрантите у нас е общуването и взаимоотношенията с приемащото общество. По отношение на тези параметри, проведеното проучване установи, че на близо 88% от имигрантите в България им се е случвало да ходят на гости на българско семество. 82% от имигрантите у нас заявяват, че имат близки приятели българи.
Като висока може да се оцени и активността на имигрантите у нас по отношение на социалния живот – 56.6% са посещавали кино, 51.8% музикално събитие, 37.5% театър, 26.6% художествени изложби.
За степенна на интеграция на имигрантите в нашето общество е показателно и тяхното отношение към политическия живот в страната. На въпросът „Доколко се интересувате/ не се интересувате от обществено-политическия живот в България?“, 5.8% от имигрантите заявяват, че “изключително много се интересуват“, 25.2% от тях много се интересуват, 51.7% малко се интересуват и само 17.3% не се интересуват.
Имигрантите са активна част от обществото ни, макар и сравнение с други страни те да са малък процентен дял. Правилният път е по-посока тяхната интеграция, а не капсулирането и изолирането им, тъй като те имат капацитет да допринасят за общото държавно развитие.
