Бюджет 2016 г. залага минималната работна заплата от 1 януари да стане 420 лв., като се предвижда през следващите две години тя да се увеличи до 460 лв. Бюджетът за следващата година залага още безработицата да спадне до 9.1%, инфлацията да стане 0.5% и растежът да достигне 2.1%. 

Също така се очаква от догодина или 1 юли пенсиите да нараснат с 2.5%, като това е увеличението по швейцарското правило, към което кабинетът се придържа.

Осигурителната политика предвижда да се запазят размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване за 2016 г., като за 2017 г. и 2018 г. ще се повиши размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии" на ДОО с по един процентен пункт.

Пенсионната политика пък предвижда от 1 юли 2017 г. да се извършва преизчисляване на всички пенсии за трудова дейност с по-голяма тежест на една година осигурителен стаж, като увеличението ще бъде с процент равен или по-голям от процента, определен по чл. 100 на КСО (Кодекса за социално осигуряване). Със същите проценти се предвижда да се увеличават и размерите на социалната пенсия за старост и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За периода 2016-2018 г. процентите на увеличение на размерите на пенсиите от 1 юли всяка година са съответно:
- 2016 г. – 2.5 % от осъвременяването по чл. 100 от КСО;
- 2017 г. – 2.7 % при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1.1 на 1.130;
- 2018 г. – 2.8 % при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1.130 на 1.161.

В същото време се прогнозира свиване на бюджетния дефицит в средносрочен план. За 2017 година дефицитът се очаква да достигне 1.4% от БВП, а за 2018 година да падне до 1% от БВП.

Финансовият министър Владислав Горанов каза в това отношение, че ще бъдат предприети законодателни инициативи за повече приходикато например удължаване начисляването на ДДС за селскостопански култури, въвеждане на данък "уикенд" и увеличаване на акцизите.

Има и голяма вероятност през следващата година летище „София” да бъде с концесия, като очакванията на Министерството на финансите е първоначалната концесионна такса за летището да е 600 млн. лв.

Предвижда се още поетапно повишаване на частта от минималния осигурителен доход, върху която се определят здравноосигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет, върху 55% от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2016 г. За всяка следваща година увеличението е с 5% до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, което е съобразено при разработването на прогнозата за периода 2016-2018 г.

Предложенията за бюджет 2016 г. влязоха за разглеждане в НСТС (Национален съвет за тристранно сътрудничество). От бизнеса и синдикатите остро възразиха срещу някои цифри в така предложения бюджет. Те настояват за съкращаване на разходите, свързани с националната сигурност.

Изненадващо за всички министърът на финансите Владислав Горанов предложи актуализация и на бюджета за 2015 г.

До края на годината няма да успеем да уплътним дефицита, който сме предложили, призна финансовият министър Владислав Горанов по време на заседанието на НСТС, като преди дни той обяви, че се налага актуализация на бюджета във връзка с повишени разходи за заплати и по - добро изпълнение на европейските програми, където участваме с 25% съфинансиране.

Според Горанов последните дни на месеца показват, че и октомври ще приключи с минимално превишение на приходите над разходите, като обаче дефицитът няма да може да се уплътни до края на годината.

Министърът отбеляза, че правителството е преценило, че е по-добре да се създадат предпоставки европейските програми да могат да бъдат приключени.

По думите му се наблюдава увеличаване на разходите и трансферите в държавния бюджет и затова той предложи дефицит в размер на 3.1%, като заложеният първоначален размер е 3%.

Според него това е най-консервативната прогноза и най-лошият сценарий, като той подчерта, че ревизираната цел за 2016 г. е в размер на 2% от БВП.

Министърът допълни, че се предлага през следващата година да се опитаме да се справим с дефицит от 2% в консолидираната фискална програма, като стъпката на консолидация, която се предлага за следващите две години е 1.4% дефицит от БВП и 1% от БВП дефицит за 2018 г.

Горанов уточни, че е необходимо приходите да нараснат до 33 млрд. лева към 2016 г. и до 36.27 млрд. лв. към 2018 г., а разходите да бъдат 34.7 млрд. лв. за следващите две години, като намаляват с 400 млн. лв.

Той смята, че се наблюдава тенденция за намаляване на разходите, като не може да гарантира, че всички структурни реформи ще се реализират с ефектите и успехите, които му се иска да очаква. Финансовият министър подчерта, че се работи върху осигуряване на ефективността на разходите, тъй като при ограничен ресурс само чрез ефективност в разходите могат да се увеличат ползите за обществото.
Дефицитът в бюджета през 2016 г. може да спадне и под 2%, ако приходите се увеличат, като ще има повече пари за заплати, заяви министър Владислав Горанов.

Той обяви, че се предвижда увеличение на разходите за персонал в средното образование и социалните системи, като са предложени с 5% да нараснат средствата за персонал в приходните агенции. Това е отражение на не малкото, което те постигнаха през 2015 г. и е допълнителен стимул за работа.

Директорът на Агенция "Митници" Ваньо Танов пък каза, че към момента планът за приходите в управляваната от него система е преизпълнен с 220 млн. лв.

По време на дебата в Тристранния съвет финансовият министър пусна в ход доброто си чувство за хумор, като разкри и разликата между алкохолизма и популизма. Първият бил индивидуален и се лекувал, а освен това и се изтрезнява, докато при втория последиците са дълбоки и разочароващи.

Икономистът Георги Ганев смята от своя страна, че прекомерните харчове, заложени в актуализацията на Бюджет 2015, нарушават българското законодателство. Той припомни, че по закон е забранено разходите на хазната да надхвърлят 40% от брутния вътрешен продукт, а именно това ще се случи с предлаганите по-големи харчове до края на годината.

Ако по-големите харчове за силовите министерства бъдат приети, това ще увеличи дефицита до повече от 3 %, коментира Ганев.

Икономистът смята, че не би трябвало, като се провали едно министерство с реформи, да му се дават пари, а би трябвало да е точно обратното - да му се вземат.

От АИКБ (Асоциация на индустриалния капитал в България) предвиждат ръст на БВП от 1.3-1.5 на сто (при предвиден от Министерство на финансите 2%). Ще се радваме, ако сме сбъркали, но последните пет години прогнозите ни се сбъдват, когато са песимистични, коментира Васил Велев.

От БТПП (Българска търговско-промишлена палата) заявиха, че подкрепят проекта на бюджет за 2016 година и го намират за по-добър от този за 2015 година. Работодателската организация подкрепя и увеличението на минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи за 2016 година.

От БСК (Българска стопанска камара) пък смятат, че бюджетът за 2015 г. не е бюджет на реформи, а повтаря основната структура на приходи и разходи от предходни години. От там са обезпокоени от запазването на консервативността на бюджетните прогнози за периода 2016- 2017 г., което според тях е показателно, че не се предвиждат реформи.

 Автор: Анна Брандийска