Автор: Петя Георгиева, Институт за пазарна икономика

На знаковата дата 10-ти ноември 2023 г. Министерството на финансите публикува проектите на закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024 - 2026 г. Това са може би най-важните документи в бюджетната процедура, чиито параметри определят развитието на публичния сектор и анализират влиянието му върху икономиката за следващите години.

Законът за бюджета и средносрочната прогноза имат и политическо измерение - те дават знак дали правителството работи в посока изпълнение на целите си, а именно членство в еврозоната и в Шенгенското пространство. Бюджетът като инструмент на публичните политики ще преразпредели над една трета от БВП за следващата година, а параметрите му ще повлияят на всеки един гражданин на страната.

Какви са допусканията в макрорамката, залегнала в подготовката на бюджета?

Макроикономическата прогноза в основата на бюджета за 2024 г. залага показатели за ръст на БВП от 3,2%, ръст на потреблението от 3,5%, инфлация от 4,8%. В средносрочен план очакванията са, че БВП ще расте с около 3% на годишна база, а инфлацията ще намалее до 2,2% в края на периода.

Планираният по-голям размер на капиталовите разходи е в основата на очакването за значителен ръст (9,6%) на брутообразуването на основен капитал през следващата година, като обаче ръстът на инвестициите ще се забави в края на периода до около 5%.

На пръв поглед макропрогнозата на министерството не изглежда особено изненадваща, като в сравнение с прогнозите на други институции министерството показва по-голям оптимизъм по отношение на ръста на БВП и очаквания за по-висока инфлация. Ключов остава въпросът дали ще се реализират на практика тези оптимистични очаквания, тъй като това ще се отрази пряко върху изпълнението на бюджетните приходи, а оттам - и на бюджетното салдо.

Отново дефицит

Бюджетното салдо на касова основа за целия период отново е отрицателно - 3% годишно за периода 2024 - 2026 г. Припомняме, че за всяка година след 2019 г. е отчитан касов бюджетен дефицит.

Брутният дълг на сектор "Държавно управление" ще нарасне до над 27% от БВП в края на периода.

Трупането на дефицити, макар и в рамката на фискалните правила, нито е задължително, а още по-малко е препоръчително по ред причини - увеличаване на задлъжнялостта и нуждата от вътрешно или външно финансиране, по-високи текущи разходи за лихви в бъдещи периоди - още повече след значителното покачване на лихвите както в САЩ, така и в еврозоната - и потенциално риск от възможни затруднения с финансирането. Залагането на буфери в бюджета не е основание за генериране на дефицити.

Приходите този път са в центъра на дебата

За разлика от други години, текущият проект на бюджет за 2024 г. е придружен от изменения в редица данъчни закони и други промени, засягащи приходната част. Планираният общ размер на приходите е 77,6 млрд. лева, като от тях 42,5 млрд. лв. са данъчни приходи, а 17,7 млрд. са приходи на социалното и здравното осигуряване.

Приходите от ДДС са с около 2,4 млрд. лв. по-високи от очакваното изпълнение на бюджета за 2023 година, а това означава, че прогнозата е силно зависима от заложеният значителен ръст на потреблението и вноса, както и от сравнително високия темп на очаквана инфлация.

Увеличаването на данъчно-осигурителната тежест през последните години в България е факт и макар и нивото на данъчната тежест в България все още да е относително ниско в сравнение с останалите страни от ЕС, тя достига до 31,1% от БВП през 2022 г. За развитието на бизнеса и инвестициите у нас обаче е нужна стабилна в дългосрочен план данъчна система с ниски нива на облагане и широка данъчна база, както и висока събираемост на данъците без изключения за определени бизнеси и сектори - това гарантира ефективност и справедливост на облагането.

В бюджета за 2024 г. все още наблюдаваме запазването на отделни преференции - например удължаването на нулева ставка на ДДС за доставките на хляб и брашно до средата на 2024 г. и на намалената данъчна ставка на ДДС от 9% за ресторантьорски и кетъринг услуги до края на 2024 г. Това за пореден път доказва колко лесно се отговаря на публичен натиск за популистки мерки и как неусетно "временното" става "постоянно".

И накрая - за липсващите реформи в разходната част

Бюджетът е инструментът на правителството за реализиране на целите на политиките - чрез него то изпълнява на практика вижданията си за развитието на секторите и публичните услуги. И докато в настоящия бюджет не е видно какви са целите на политиките, какви промени правителството предвижда за подобряване на качеството на услугите и как точно те ще се реализират, припомняме какво (макар и не само) очакваме от властта:

• Оценка на качеството на средното образование (по възможност чрез модели за финансиране, базирани на добавената стойност);
• Промяна на модела на финансиране на болничната помощ (по възможност чрез въвеждане на адекватен модел, базиран на диагностично - свързаните групи);
• По-ефективно социалното подпомагане с цел намаляване на бедността и неравенствата чрез промяна в подхода на широк обхват на социалните помощи за сметка на насоченост на програмите към наистина нуждаещите се;
• И - може би - най-важното - съдебна реформа, гарантираща върховенството на правото и независимостта на съдебната власт.

Ако изпълнителната власт обаче не се възползва от възможността да прояви инициатива за реформи, да води процеса чрез формулиране на идеи за промени в модели за управление и финансиране на дейности в публичния сектор, това далеч не означава, че законодателите ще останат пасивни. Както многократно сме ставали свидетели в миналото, а в настоящата сложна политическа конфигурация това е дори много по-вероятно, народни представители ще могат и ще формират тематични мнозинства, за да прокарат свои идеи за прекрояване на разходни програми, пренасочване на финансиране или отваряне на данъчни прозорци - без анализ на ефектите върху икономиката и гражданите като цяло, но почти винаги в интерес на конкретни групи заинтересовани страни.