Вече повече от десетилетие Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изчислява индекс на местната данъчна тежест - индикатор, който показва колко са високи местните данъци в различните общини по скала от 0 до 100. Долната граница на индекса се постига, когато всички наблюдавани местни данъци са сведени до съответните им допустими минимуми според Закона за местните данъци и такси.
В периода, в който ИПИ пресмята индекса, неговата средна стойност за страната (претеглено по население на общините) устойчиво расте. Изключение е единствено 2019 г., когато обаче има местни избори и общините по-скоро са понижавали местни данъци.
През 2025 г. обаче се наблюдава особено рязък скок в данъчната тежест - с цели 2,5 пункта по скалата от 0 до 100. Повишението е безпрецедентно високо за последните 10 години, особено като се вземе предвид, че 2025 г. не е следизборна година, а общинските съвети са най-склонни да повишават данъци именно в началото на мандатите си.
Средната данъчна тежест расте защото безпрецедентно голям брой общини са повишили някой от проследените данъци, а не например защото малък брой общини със сравнително голямо население са повишили дадени ставки с много. През 2025 г. се наблюдават по 72 случая на повишение на данъка върху недвижимите имоти, 33 на данъка за възмездно придобиване на имущество, 28 на патентния данък за търговски обекти и 45 на данъка върху превозните средства. С изключение на последния от изброените данъци, тези резултати са рекордни за последното десетилетие.
Вж. графика: Случаи на понижаване и повишаване на местни данъци през годините. Източник: ИПИ по ЗДОИ към общините
Ако разгледаме данъчната тежест по общини, виждаме че тя е най-висока в областните градове и в общините по южното Черноморие. На челните места се нареждат общините Царево (стойност на индекса от 87,9), Чепеларе (73,9), Приморско (73,4), Ботевград (72,5) и Созопол (71,4).
Най-ниски са местните данъци в отделни по-рядко населени общини, особено в районите по западната граница на страната, като общините с най-ниски данъци са Калояново (24), Медковец (24,3), Мирково (25,7) и Угърчин (26,7).
По-интересният резултат обаче е динамиката на данъчната тежест през годините. Като се сравняват картите на страната през 2021 г. и 2025 г., виждаме, че през 2025 г. много общини, които са били с относително ниски данъци преди пет години, вече са със средно високи или високи.
Всички данни сочат, че местната данъчна тежест у нас расте бързо и повсеместно. Това е и логично - както многократно сме коментирали, общините у нас имат твърде ограничени собствени приходи и са силно зависими от централния бюджет за финансиране на местните дейности. Водещата причина е, че основите, които се ползват за облагане с местни данъци - данъчни оценки на имоти, мощност на автомобилите, търговската площ - не растат с инфлацията, за разлика от основите на данъците, постъпващи в държавния бюджет - доходи, приходи, печалби и т.н. Това е предпоставка общините да стават все по-финансово зависими от централната власт, което им пречи да взимат самостоятелно решенията, най-подходящи за собствените им жители.
Едно възможно решение е част от приходите от подоходния данък, които растат във времето с ценовото равнище, да бъдат насочвани директно към общинските бюджет. Така общините биха имали значително по-високи собствени приходи без да се налага да увеличават постоянно местни данъци. Тази идея е в основата на инициативата на ИПИ "2% в твоята община" и също така присъства в публикуван наскоро доклад на Световната банка. Институцията изследва в дълбочина предизвикателствата на местните публични финанси у нас, към изготвянето на който екипът на ИПИ участва активно като консултант.
Автор: Тодор Недев, ИПИ
