Днес, 3 юни 2025 г., е т.нар. Ден на данъчна свобода, или денят, от който спираме да работим за държавата, за да си платим данъците, и започваме да работим за себе си за календарната година, съобщават от Института за пазарна икономика (ИПИ).

През 2025 г. сме работили 154 дни за държавата, допълват икономистите. Изчисленията се базират на базата на прогнозен брутен вътрешен продукт (БВП) от 215 млрд. лева, което означава, че на ден изработваме по 590 млн. лева.

Денят на данъчната свобода обаче тази година идва рекордно късно заради експанзията на бюджета и по-високите нива на преразпределение - от ниво на приходи в размер на 36-37% от БВП в последните години до очакваните 41,9% от БВП в бюджета за 2025 г.

Фокусът към бюджета през тази година безспорно трябва да е върху разходната част. Парламентът гласува консолидирани разходи в размер на 96,7 млрд. лева, което е увеличение на разходите с над 18 млрд. лв. спрямо 2024 г. Общият размер на разходите се очаква да достигне 44,9% от БВП, което е безпрецедентно през последните две десетилетия.

Бюджетният дефицит е заложен в размер на 6,4 млрд. лв., но е зависим в голяма степен от изпълнението на свръхамбициозната цел за приходи от ДДС.

Натрупването на бюджетен дефицит в средносрочната рамка води и до повишението на държавния дълг, като само за 2025 г. в бюджета е заложен нов дълг в размер на близо 19 млрд. лева.

Според икономистите има два дълги периода на бюджетен дефицит в последните над 20 години. Първият е от 2009 до 2015 г., който покрива периода на глобалната финансова криза, последвалата европейска дългова криза, както и фалита на КТБ. Вторият период настъпи след пандемията през 2020 г. и се очертава да бъде по-продължителен и с по-тежки последствия за бюджета на страната.

Необоснованото повишение на разходите предопределя висок бюджетен дефицит и повишава натиска за увеличение на данъчната тежест.

Късното настъпване на Деня на данъчна свобода е още един сигнал, че в очакването на конвергентните доклади за еврото фокусът върху фискалната политика не трябва да отслабва, пишат от ИПИ. Невъзможността да се излезе от твърде дългия период на бюджетен дефицит и повишеното преразпределение през бюджета, както и предложенията за повишение на осигурителната тежест през 2027 и 2028 г., тежат върху конкурентоспособността на страната и се очаква да подкопаят дългосрочния растеж.

Текущата година, освен като подготовка за приемане на еврото, трябва да се използва и за насочени усилия към връщане на разума в държавните финанси, с основна цел елиминиране на бюджетния дефицит, овладяване на ръста на разходите и отмяна на очакваното увеличение на осигурителната тежест.