България подобрява резултата си в новото издание на "Икономическата свобода по света" на канадския институт "Фрейзър" (разпространявано от Института по пазарна икономика в България), но остава далеч от групата на най-свободните икономики.
Страната получава 7,31 точки от максимални 10 т. и заема 54-то място сред 165 държави и територии - между Южна Корея и Словения. Данните в изданието се отнасят за 2024 г., отбелязват от Института по пазарна икономика.
Оценката се повишава с 0,12 т. спрямо предходното издание. Погледът под общия резултат обаче показва, че подобрението идва почти изцяло от нормализирането на инфлацията в указания период, а не от структурни реформи.
Най-силната промяна е при стабилността на парите. Оценката на България се повишава от 8,19 на 8,93 точки, което носи почти целия положителен импулс в общия индекс. След инфлационния шок от предходните години (особено през 2022 г.) по-бавният ръст на цените връща значителна част от загубената оценка.
Подобрение има и при свободата на международната търговия - от 8,39 на 8,56 точки, с което България заема 38-мо място в света. Това продължава да е едно от основните предимства на страната, свързано с участието в единния европейски пазар и свободното движение на стоки и капитали.
В останалите три области обаче посоката е обратната.
Оценката за размера на правителството спада от 6,73 на 6,62 точки, а България е едва 88-та в света. Ниските преки данъци продължават да са предимство, но все по-трудно компенсират високите публични разходи и по-голямата роля на държавата в икономиката.
При регулациите резултатът също се влошава - от 6,74 на 6,60 точки, което поставя страната на 71-во място. Особено видим е спадът при оценката за безпристрастността на публичната администрация.
Старият проблем остава: върховенството на правото
Най-ниската абсолютна оценка на България продължава да е при правната система и защитата на собствеността - 5,83 точки спрямо 5,91 година по-рано. В тази категория страната е 57-ма.
Зад общата оценка стоят познати слабости - ниски резултати при независимостта и безпристрастността на съдилищата, защитата на собствеността и качеството на правоприлагането. Само оценката за безпристрастност на съдилищата спада значително.
В общата картина от петте основни области само две се подобряват - стабилните пари и международната търговия. Размерът на правителството, правната система и регулациите се влошават.
Ако разложим промяната в общия индекс, стабилните пари добавят около 0,15 точки, а международната търговия - още около 0,03. Влошаването в останалите три области отнема близо 0,07-0,08 точки. С други думи, без нормализирането на инфлацията България нямаше да отбележи подобрение в икономическата свобода.
От 120-то до 54-то място - и после застой
По-дългата история показва колко значителен е напредъкът от началото на века, но и колко видимо е забавянето през последните години.
През 2000 г. България има едва 5,33 точки и е 120-та по икономическа свобода в света. През следващите години паричната стабилност, ниските преки данъци, отварянето на икономиката и европейската интеграция постепенно извеждат страната към горната част на класацията.
В актуализираната серия най-високата оценка е достигната през 2016 г. - 7,60 точки. След това напредъкът спира, а пандемията, по-високите публични разходи и инфлационният шок водят до спад до 7,04 точки през 2022 година.
През последните две години част от загубата е възстановена, но България все още не достига най-добрите си резултати отпреди пандемията.
И тук е съществената разлика. Предишният голям скок в икономическата свобода е подкрепен от структурни промени. Сегашното възстановяване идва основно от отшумяването на инфлационния шок.
Подобрението на резултата не може да се стане случайно или по инерция. То изисква прозрачно и ефективно функциониращи институции съд и прокуратура, ограничаване на влиянието на държавата в икономиката и по-добра регулаторна и административна среда.
