Изкуственият интелект вече е част от ежедневието на значителна част от българите, но обществените нагласи към технологията са белязани от противоречие: хората разпознават потенциала ѝ да промени начина, по който живеем и работим, но същевременно се притесняват от последствията за заетостта, сигурността и човешкия контрол.
Това показва проучване на социологическата агенция "Тренд", проведено по поръчка на AI EXPO BULGARIA 2026 през октомври 2026 г. Изследването обхваща 1002 пълнолетни респонденти, интервюирани лице в лице между 12 и 18 октомври.
Данните показват, че мнозинството очаква регулация на технологията, но е разделено в позицията си колко точно строг трябва да бъде контролът.
AI вече се използва редовно, но 28% все още не са го опитвали
Една десета от пълнолетните в България използват инструменти с изкуствен интелект всеки ден. Още 23% използват AI няколко пъти седмично, а 14% прибягват до тях няколко пъти месечно. Изкуствен интелект се използва по-рядко от 15% от анкетираните.
В същото време 28% от участниците в проучването заявяват, че никога не използват подобни инструменти. Още 8% не знаят дали използват технологии с изкуствен интелект, а 2% не могат да преценят колко често го правят.
Тези резултати показват, че макар AI инструментите да са навлезли в ежедневието на немалка част от населението, разпространението им все още не е универсално. Съществува и група, която вероятно среща подобни технологии в различни услуги, без непременно да ги разпознава като изкуствен интелект.
Потенциалът за по-широко използване обаче е значителен. Общо 56% от анкетираните заявяват, че определено или по-скоро биха използвали AI инструменти в бъдеще, ако те улесняват ежедневието им или се изискват в работата им. На противоположната позиция са 34%, а 10% не могат да преценят.
Три четвърти от българите очакват AI да промени съществено живота и работата през следващите пет години
Общо 76% от анкетираните смятат, че технологията ще промени съществено начина, по който живеем и работим през следващите пет години. От тях 34% отговарят категорично положително, а 42% - по-скоро положително.
Само 11% не очакват съществена промяна, като 8% по-скоро не са съгласни с твърдението, а 3% категорично отхвърлят подобен сценарий. Други 13% не могат да преценят.
Така очакването за трансформация на ежедневието и професионалната среда се оказва много по-разпространено от реалната честота на използване на технологията. Това очертава разлика между осъзнаването на предстоящите промени и практическото навлизане на AI в живота на хората.
Страхът за работните места доминира, а ползите все още не убеждават мнозинството
Възможностите и рисковете на изкуствения интелект се оценяват сравнително предпазливо. Общо 32% от анкетираните смятат, че AI ще донесе повече рискове, отколкото ползи. Същият дял анкетирани очаква ползите и рисковете да бъдат приблизително еднакви.
Само 23% са убедени, че положителните ефекти ще надделеят. Други 13% не могат да преценят.
Особено показателни са нагласите към отражението на технологията върху заетостта. Общо 75% от участниците в проучването виждат заплаха за работните места през следващите пет години. За 33% от респондентите тя е много сериозна и засяга голяма част от професиите, докато 42% смятат, че рискът ще се концентрира основно върху определени професии и дейности.
Едва 13% не очакват сериозна заплаха, а 12% не могат да преценят.
Това е съществен сигнал и за бизнеса. Възприемането на AI като фактор за промяна на професионалната среда е широко разпространено, но обществените очаквания са по-скоро свързани с риск от загуба на работа, отколкото с възможност за повишаване на производителността и създаване на нови дейности.
Загубата на работни места е най-голямото притеснение, следвана от дезинформацията
Когато трябва да посочат най-големите си притеснения от навлизането на изкуствения интелект, 44% от анкетираните поставят на първо място загубата на работни места.
Вторият най-често посочван риск е разпространението на фалшива информация и манипулации - 24%. На трето място е злоупотребата с лични данни, посочена от 17%.
Сред останалите опасения се открояват:
- Загуба на човешки контрол върху важни решения - 15%;
- Използване на AI за измами и киберпрестъпления - 14%;
- Липса на достатъчен контрол върху изкуствения интелект - 14%;
- Прекомерна зависимост на хората от технологиите - 14%;
- Намаляване на човешките умения и способността за самостоятелно мислене - 13%;
- Замяна на човешкия контакт и общуване с технологии - 9%;
Само 5% заявяват, че нямат притеснения от навлизането на технологията.
Доверието в AI остава ограничено, особено при решения с висока лична цена
Готовността на хората да използват изкуствен интелект не означава автоматично, че са склонни да му поверят важни решения. Проучването показва отчетлива разлика между приемането на технологията като помощен инструмент и доверието в нея като самостоятелен авторитет.
Най-високо е доверието при получаването на юридически съвети или правна помощ. Общо 51% биха се доверили напълно или по-скоро на AI в тази ситуация, докато 36% по-скоро или изобщо не биха му се доверили.
При оценяването на работата от система с изкуствен интелект вместо от човешки ръководител доверието спада до 35%, а недоверието достига 53%.
Подобни са нагласите и към медицинските решения: 35% биха се доверили на AI да постави диагноза и да назначи лечение, докато 56% не биха му се доверили.
Още по-голямо е недоверието при управлението на лични спестявания и инвестиции. Само 28% биха поверили подобни решения на изкуствен интелект, докато 62% не биха го направили.
Най-ниско е доверието при автономното шофиране - 26% биха се доверили на автомобил без човек зад волана, а 66% не биха го направили.
Данните очертават и още една важна тенденция - общественото очакване за регулация. Общо 37% подкрепят умерен държавен контрол, насочен основно към най-рисковите приложения, а 36% предпочитат строг контрол и ограничения дори с цената на забавяне на технологичния прогрес. Други 13% смятат, че определени видове AI трябва да бъдат забранени. Само 6% подкрепят максимална свобода за иновации без съществени ограничения.