Склонността на Брюксел към това, което често се възприема като прекомерно регулиране, започва да оказва влияние далеч извън пределите на Европейския съюз.
Според ново изследване, цитирано от The Guardian, почти половината от компаниите, които споменават Закона за изкуствения интелект (AI Act) на ЕС в своите документи за корпоративно управление, изобщо не са базирани в Европейския съюз. Това подсказва, че Брюксел започва да налага глобален стандарт за управлението на изкуствения интелект още преди най-строгите разпоредби на закона да са влезли изцяло в сила.
Как за приложите AI базирани стратегии за задържане на клиенти, персонализация и автоматизация? Как да се възползвате максимално от CRM и имейл маркетинга и да повишите стойността, която предоставяте на клиентите си? Заповядайте на обучението Retention AI Marketing Masterclass, предназначено за маркетинг специалисти, CRM експерти, предприемачи и всички, които искат да превърнат еднократните клиенти в лоялни потребители. Вижте повече за програмата и лекторите на сайта на събитието!
Анализът, публикуван от Thomson Reuters Foundation и базиран на данни от инициативата AI Company Data Initiative (AICDI), използва над 100 000 отделни информационни точки, събрани от 2973 компании по света.
Изследването показва, че 47% от организациите, които посочват AI Act в своите корпоративни разкрития, са със седалище извън ЕС.
Докладът определя това като доказателство за т.нар. "ефект на Брюксел" в управлението на изкуствения интелект - термин, използван да се опише тенденцията европейските регулации да се превръщат в световен еталон, както се случи и с Общия регламент за защита на данните (GDPR).
Според авторите този ефект "все още не е широко разпространен, но вече е видим, съществен и концентриран там, където пазарните стимули за съобразяване с правилата са най-силни".
AI Act, който ще започне да се прилага изцяло от август 2026 г., е първият по рода си всеобхватен закон за изкуствения интелект, обхващащ всички икономически сектори.
Обхватът му се простира далеч извън границите на ЕС, тъй като се прилага за всяка организация, чиито AI системи се използват в Съюза или чиито резултати оказват влияние върху граждани, компании или публични институции в ЕС.
Закон, разработван с години
Самият AI Act е в сила от 2024 г., но задълженията по него се въвеждат поетапно, а не наведнъж.
Забраните за най-рисковите приложения на изкуствения интелект и изискванията за прозрачност при моделите с общо предназначение вече влязоха в сила до декември 2025 г. Именно правилата за високорисковите AI системи - използвани например при подбор на персонал, кредитиране и здравеопазване - ще станат напълно задължителни от август 2026 г.
Подобно на GDPR, екстериториалният обхват на закона означава, че и компаниите извън ЕС са обвързани със същите задължения. При най-тежките нарушения санкциите могат да достигнат до 35 млн. евро или 7% от годишния глобален оборот.
Това обаче не означава, че компаниите масово признават използването на AI или вече разполагат с политики за неговото управление.
Във всички икономически сектори едва 13% от компаниите имат официално разработена рамка за управление на изкуствения интелект, независимо дали споменават AI Act. От тези 13%, които вече имат подобна рамка, 53% изрично се позовават на европейския AI Act. От тази група 47% са компании със седалище извън Европейския съюз.
Технологичният сектор е начело
Степента, в която компаниите се съобразяват със закона, варира значително според сектора и географското им местоположение.
Компаниите от сектора на информационните технологии представляват близо 40% от всички фирми извън ЕС, които споменават AI Act. Следват секторите на комуникационните услуги и финансовите услуги, които общо формират още 29%.
На регионално ниво Северна Америка е лидер сред държавите извън ЕС с дял от малко под 40%, основно благодарение на американските технологични и здравни компании със значително присъствие на европейския пазар.
Следват европейските държави извън ЕС - най-вече Великобритания, Швейцария и Норвегия - с приблизително 24%, което отразява тесните им търговски и регулаторни връзки със Съюза.
Компаниите от Азия формират около 28% от всички споменавания, като те са концентрирани предимно сред технологични дружества, интегрирани в глобалните вериги за доставки в сферата на изкуствения интелект.
Особено показателен е примерът със САЩ, които следват значително по-либерален подход към регулирането на AI. Макар страната да няма всеобхватен федерален закон за изкуствения интелект, американските компании представляват 35% от всички организации извън ЕС, които се позовават на европейския AI Act - най-големият национален дял.
Сред американските компании 53% от тези, които споменават закона, са от IT сектора, а всяка пета технологична компания в извадката се позовава на AI Act - най-високият дял сред всички отрасли в страната.
Според доклада големи американски технологични компании като Microsoft, Google, OpenAI и xAI доброволно са привели част от практиките си в съответствие с Кодекса за добри практики по AI на ЕС, мотивирани от желанието да запазят достъпа си до европейския пазар.
Какво се крие зад добрите оценки
Компаниите, които споменават AI Act, като цяло се справят добре с основните изисквания. Те разполагат с ясна стратегия за използването на изкуствения интелект, осигуряват надзор на ниво управителен съвет и поддържат прозрачност относно използваните данни.
Интересното е, че в тези показатели компаниите извън ЕС, които се позовават на закона, дори изпреварват европейските.
От друга страна, фирмите от ЕС са по-активни в обучението на служителите си. Близо 50% от тях предлагат програми за преквалификация или повишаване на знанията за изкуствения интелект спрямо 40,6% при компаниите извън ЕС.
Наличието на стратегия и управленски контрол обаче е едно, а проверката как AI системите вземат конкретни решения - съвсем друго.
Само 12,4% от компаниите по света имат политика, която изисква човек да преглежда индивидуалните решения, взети от AI системи. Дори сред тях почти половината все още не са разработили практически механизъм как този човешки контрол да бъде осъществяван.
Оценките за въздействието върху човешките права са още по-редки.
По-малко от една четвърт от компаниите проверяват дали използваният от тях изкуствен интелект може да засегне правата на служителите, включително сред организациите, които най-активно се съобразяват с AI Act.
Именно това изискване скоро ще придобие много по-голямо значение.
От август 2026 г. компаниите, които използват високорискови AI системи - например при подбор на персонал, отпускане на кредити или предоставяне на здравни услуги - ще бъдат законово задължени да извършват подобна оценка преди внедряването на системите и да докладват резултатите на регулаторните органи.
