Европейската комисия (ЕК) е публикувала официалните насоки за прилагането на изискванията за прозрачност в AI Act, които ще започнат да се прилагат от 2 август 2026 г.

Документът дава практически разяснения за компаниите, които разработват или използват системи с изкуствен интелект, включително генеративен AI, чатботове и инструменти за създаване на текст, изображения, видео и аудио.

Според новите правила потребителите трябва да могат да разпознават кога взаимодействат с AI и кога дадено съдържание е създадено или променено с помощта на изкуствен интелект, за да се намали рискът от подвеждане, манипулация и разпространение на дезинформация.

Какво се променя за бизнеса

Насоките конкретизират задълженията както на доставчиците (providers) на AI системи, така и на организациите, които ги използват професионално (deployers).

За разработчиците основните изисквания са две:

• потребителите трябва да бъдат уведомявани, когато общуват директно с AI система, например чатбот;
• AI съдържанието трябва да съдържа машинночетими маркери, които позволяват неговото автоматично разпознаване като генерирано или манипулирано от изкуствен интелект.

За организациите, които използват такива системи, задълженията включват ясно обозначаване, когато:

• се използват дийпфейк изображения, видео или аудио;
• се публикува текст, генериран от AI, по теми от обществен интерес без човешки редакционен контрол;
• се използват системи за разпознаване на емоции или биометрична категоризация.

Какво влиза в обхвата

Европейската комисия дава и конкретни определения на понятия, които досега създаваха несигурност за бизнеса.

Под правилата попадат:

• интерактивни AI системи, като чатботове;
• частично или изцяло генерирани с AI текстове;
• AI изображения, аудио и видео;
• дийпфейк съдържание;
• публикации по обществени теми, създадени от AI без редакторски контрол.

В същото време Комисията уточнява, че обикновените редакторски функции, като проверка на правопис, граматика или минимални езикови корекции, не попадат в обхвата на тези задължения.

Кодексът за добра практика става основен инструмент за съответствие

Комисията препоръчва на компаниите да използват Кодекса за добра практика относно прозрачността на AI съдържанието, публикуван през юни.

Документът е разработен от независими експерти и определя практически мерки за маркиране, етикетиране и проследимост на AI съдържанието. Европейската комисия и AI Board официално потвърдиха, че това е подходящ инструмент за демонстриране на съответствие с изискванията на AI Act. Присъединяването към него обаче е доброволно.

Кодексът е разделен на две части:

• правила за доставчиците на AI системи относно маркирането и откриваемостта на AI съдържание;
• правила за организациите, които използват такива системи, относно обозначаването на дийпфейк материали и AI текстове по въпроси от обществен интерес.

Какво означава това за компаниите

За много организации новите правила ще изискват преразглеждане на процесите за създаване на маркетингово съдържание, корпоративни комуникации и медийни публикации.

Особено внимание ще трябва да обърнат:

• доставчиците на генеративни AI платформи;
• медийните компании;
• маркетинговите и рекламните агенции;
• предприятията, които публикуват AI съдържание по обществени теми;
• организациите, които използват чатботове и виртуални асистенти при обслужването на клиенти.

Какви са сроковете

По-голямата част от разпоредбите на AI Act започват да се прилагат от 2 август 2026 г., когато Европейската комисия и националните органи ще получат и правомощия за контрол по прилагането на регламента.

За AI системите, които вече са пуснати на европейския пазар преди тази дата, е предвиден преходен период. Те трябва да изпълнят изискванията за маркиране и откриваемост на AI съдържанието до 2 декември 2026 г.