Европейските регулации за устойчивостна вече не са само въпрос на корпоративна политика и отчетност, а се превръщат в условие за достъп до пазара. За компаниите това означава не просто да изпълняват нови административни задължения, а да променят начина, по който организират производството, избират доставчиците си, управляват данните и планират жизнения цикъл на продуктите.
Около тези изводи се обединиха участниците в конференцията "Зелена трансформация 4.0: Кръгова икономика и устойчиво развитие", организирана от списание Enterprise и Българската стопанска камара (БСК). Форумът се проведе на 19 ноември 2026 г. в Inter Expo Center - София.
Представители на бизнеса и администрацията обсъждаха Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), кръговата икономика и разширената отговорност на производителя, както и Регламента на ЕС за обезлесяването (EUDR) и дигиталния продуктов паспорт.
Разговорите очертаха един и същи проблем от различни гледни точки: европейските изисквания се променят бързо, но готовността на компаниите и техните партньори по веригите на доставки не успяват да ги следват със същото темпо.
CBAM: най-трудно остава събирането на данни от доставчиците
Прилагането на CBAM показва колко сложна може да бъде една регулация, когато изпълнението ѝ зависи от информация, която трябва да бъде предоставена от трети страни, в много от случаите компании извън ЕС. Най-сериозното предизвикателство за вносителите е събирането на надеждни данни за вложените емисии, а проблемът започва още от комуникацията с производителите.
Емил Дандолов, член на Управителния съвет на Националната организация на митническите агенти (НОМА), обърна внимание, че бизнесът все още не е изяснил достатъчно добре процесите по прилагането на механизма. Необходимо е предварително да се определят отговорните лица, приложимият митнически режим, деклараторът и начинът, по който ще се събират данните от производителите.
Проблемът е, че доставчиците в трети страни често не са подготвени да предоставят необходимата информация за въглеродните емисии. Затова вносителите трябва своевременно да комуникират с тях какви данни са необходими и дали могат да ги осигурят. Митническият представител има важна роля при проверката и обработката на информацията и подготовката на митническата декларация.
Според Дандолов бизнесът често реагира едва когато проблемът стане неотложен, вместо да планира предварително процесите и да съгласува действията с чуждестранните си партньори. Той предупреди и че обхватът на регламента вероятно ще се разширява в бъдеще.
Виолета Христова, водещ верификатор в Емисерт - акредитиран независим орган за верификация с обхват на всички CBAM сектори, също посочи, че подготовката на контрагентите и доставчиците е била подценена. По думите ѝ през 2027 г. ще се докладват емисиите за 2026 г., което оставя ограничено време за изграждане на необходимите системи.
Качествените данни трябва да бъдат пълни, надеждни и проследими до първоизточника им. Това е особено трудно при производители извън ЕС, където невинаги има законодателни изисквания за измерване и отчитане на емисиите. Допълнителна сложност създават предприятията, които произвеждат няколко CBAM продукта и трябва да разпределят емисиите между тях. В някои случаи това може да наложи инсталирането на допълнителни измервателни уреди.
Предизвикателство са и дългите вериги на доставки, което изисква проследяване на информацията през няколко нива на веригата. Верификаторът не изчислява емисиите, а проверява дали производителят ги е изчислил правилно. Това включва оценка на технологичната организация на производството, плана за мониторинг, измервателните уреди, системата за управление на данните и документацията, обясни Христова.
Тя подчерта, че изискванията за предоставяне на информация трябва да бъдат заложени още в договорите между вносителите и доставчиците им. Тя предупреди и за недостига на акредитирани верификатори, тъй като процесът по акредитация изисква посещения на производствени площадки, включително извън ЕС.
Кръговата икономика изисква промяна още при проектирането
Проблеми с проследимостта и готовността на участниците се наблюдават и при прехода към кръгова икономика. Там обаче предизвикателството е по-широко - не е достатъчно продуктите да бъдат събирани разделно и рециклирани. Необходимо е те да бъдат проектирани така, че да могат да се използват повторно, а рециклираните материали действително да се връщат в производството.
Габриела Чифличка, генерален секретар на APPLIA България, коментира предстоящите европейски законодателни промени, сред които Акта за кръгова икономика и ревизията на Директивата за отпадъците от електрическо и електронно оборудване. По информацията, представена по време на дискусията, предложението за новото законодателство се очаква на 2 декември, макар датата все още да не е потвърдена.
Според Чифличка отпадъците от електрическо и електронно оборудване представляват съществен ресурс за европейската икономика. За да работи ефективно системата за тяхното събиране и оползотворяване, трябва да има ясно разпределение на отговорностите между производители, организации по оползотворяване, оператори за третиране на отпадъци, транспортни и логистични компании, общини и търговци.
Тя постави под въпрос и сегашната методология за определяне на целите за разделно събиране и оползотворяване. В момента изчисленията се основават на средното количество оборудване, пуснато на пазара през предходните три години. Този подход обаче не отчита достатъчно реалното количество излезли от употреба уреди, тъй като много потребители продължават да съхраняват старото си оборудване в домакинствата. Според Чифличка целите трябва да отчитат по-реалистично продължителността на живота на продуктите и потребителското поведение.
Отговорността на производителите не се ограничава до електрическото и електронното оборудване. Гергана Бонева от JTI България представи примера на компанията при опаковките и цигарените филтри, които съдържат пластмаса. Задълженията включват информиране на потребителите за правилното изхвърляне на продуктите, отчитане на количествата, пуснати на пазара, и прилагане на принципа "замърсителят плаща". Компанията използва модел за оценка на количествата неправилно изхвърлени продукти, въз основа на който се определят съответните такси.
Бонева подчерта, че устойчивостта не трябва да се разглежда само като изпълнение на регулаторни задължения. Сред инициативите на компанията са информационната кампания "Ти ли ще ми кажеш?", насочена към правилното изхвърляне на цигарените фасове, както и проекти за подобряване на достъпа до чиста питейна вода в партньорство с неправителствени организации и общини.
Особено показателен за проблемите на кръговата икономика е текстилният сектор. Сирма Желева, изпълнителен директор на Българската асоциация кръгов текстил, посочи, че въпреки европейската стратегия за устойчив текстил и множеството нови регулации реалните промени в индустрията остават ограничени. Според нея бързата мода постепенно се заменя с ултрабърза мода, а европейският пазар се залива с евтини и нискокачествени дрехи, внасяни от трети държави чрез онлайн платформи.
Тенденцията се вижда и в сортировъчните центрове. Преди около 15 години над 90% от постъпващия текстил е бил годен за повторна употреба, докато днес делът е около 50%. Това прави екопроектирането и качеството на продуктите ключови за бъдещето на сектора.
Желева подчерта, че отделните звена във веригата - събиране, сортиране, рециклиране и производство на нови влакна и материали - все още не са достатъчно свързани. Без реално влагане на рециклирани суровини в новото производство кръговият модел остава непълен. Тя предупреди и че съществуващите системи за разделно събиране на текстил в България са изложени на риск да се свият заради забавянето на регулаторната рамка.
Дигиталният продуктов паспорт ще изисква нова организация на бизнеса
Преходът към кръгова икономика е тясно свързан и с въвеждането на дигиталния продуктов паспорт. Чрез него европейските институции ще изискват все повече информация за екологичните характеристики на продуктите, техния състав и жизнен цикъл.
Иван Паспалджиев, старши мениджър в EY denkstatt, посочи, че устойчивостта и кръговостта вече се превръщат в условие за достъп до пазара. Изискванията за екопроектиране постепенно се разширяват отвъд електрическите продукти и обхващат различни категории стоки - мебели, матраци, електроника, строителни продукти и играчки.
Дигиталният продуктов паспорт е носител на информация, но отговорността за нейната достоверност остава на бизнеса. Това означава, че компаниите трябва да променят вътрешните си системи, за да осигурят необходимата прозрачност и проследимост. Необходими са инвестиции в технически решения, квалифицирани служители и организация на процесите, особено при предприятията, които работят с множество продукти и доставчици.
Според Паспалджиев основните затруднения не са толкова технологични, колкото организационни. Проблем създават недостатъчната дигитализация и непълната информация, предоставяна от доставчиците.
Диана Харлова, председател на European Bedding Industries" Association (EBIA), също предупреди, че дигиталният продуктов паспорт няма да бъде просто QR код върху опаковката. Зад него ще стоят големи масиви от информация, чието събиране, доказване и верифициране ще изисква надеждни системи. Според нея съществува риск новите изисквания да фрагментират пазара, тъй като малките предприятия често не разполагат с необходимите данни и ресурси.
Харлова постави въпроса и за икономическата обоснованост на инвестициите в устойчивост. Европа трябва да отчита с какви производствени възможности разполага и как новите регулации ще се отразят на конкурентоспособността на собствената ѝ индустрия.
Като пример тя посочи производството на матраци, което в Европа достига около 40 млн. броя годишно. Това генерира значителни количества остатъчни материали, които трябва да бъдат събирани и рециклирани. За целта производителите имат нужда от специализирана инфраструктура и институционална подкрепа. Без работеща система за събиране на продуктите след края на жизнения им цикъл бизнес моделът на рециклирането трудно може да бъде устойчив.
Регламентът за обезлесяването поставя акцент върху произхода на суровините
Проследимостта е в основата и на Регламента на ЕС за обезлесяването (EUDR). Неговата цел е да ограничи достъпа до европейския пазар на продукти, свързани с обезлесяване и деградация на горите.
Инж. Росен Райчев, заместник-изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите, посочи, че в световен мащаб годишно се обезлесяват около 10 млн. хектара. Докато в Европа проблемът не е толкова широко разпространен, в някои региони на други континенти ситуацията е извън контрол. Чрез регламента ЕС цели да ограничи вноса на дървесина и други суровини, чието производство е свързано с негативни последици за природата.
Изискванията засягат не само вносителите, но и местните производители и всички участници по веригата на доставки. България има предимство заради изградената през последните 10-15 години система за проследимост на дървесината, която позволява да се установи нейният произход и законността на добива.
Инж. Петър Дишков обаче предупреди, че мебелната индустрия ще срещне сериозни затруднения с изпълнението на новите изисквания, особено заради големия дял на микро- и малките предприятия. Допълнителният административен товар може да се окаже непосилен за част от тях и да доведе до прекратяване на дейността им.
Това е особено чувствителен проблем за малките населени места, където мебелните предприятия осигуряват заетост.
И Райчев, и Дишков подчертаха значението на предварителната подготовка. Необходимите документи и данни за произхода на суровините трябва да бъдат изисквани още при сключването на договорите за доставка, а не да се търсят впоследствие, когато възникне необходимост от доказване на съответствието.
Конкурентоспособността остава големият въпрос
Трите дискусии показаха, че европейският преход към по-устойчива икономика вече има пряко отражение върху оперативната дейност на компаниите. CBAM изисква надеждни данни за въглеродните емисии по веригата на доставки, кръговата икономика налага промени в продуктовия дизайн и инфраструктурата за рециклиране, а дигиталният продуктов паспорт и регламентът за обезлесяването поставят нови изисквания за прозрачност и проследимост.
Общият проблем е, че отговорността за изпълнението на тези изисквания често зависи от множество участници, които имат различен капацитет и степен на подготовка. Това поставя малките предприятия в особено уязвима позиция.
За бизнеса следващият етап на устойчивия преход ще изисква не само инвестиции в технологии и системи за отчетност, но и нов начин на работа с доставчиците, договорните отношения и управлението на продуктите през целия им жизнен цикъл. А за европейските институции остава задачата да намерят баланс между екологичните цели, административната тежест и конкурентоспособността на европейската индустрия.
Съорганизатори на форума: Списание Enterprise и Българска стопанска камара /БСК/
Официални партньори: Kaufland България и JTI България
Продуктови партньори: Devin, Spetema, Vidas
Стратегически партньори: Русенска търговско-индустриална камара, Българска асоциация на рекламодателите, БАИТ, Браншова камара на дървообработващата и мебелна промишленост, Асоциация на специалистите по устойчивост, Българска асоциация на PR агенциите
Медийни партньори: Net Info
Дигитален партньор: Zenterra.ai
Комуникационна агенция: RED Communication Agency
Технологичен партньор и домакин: Inter Expo Center