Право, бизнес и киберсигурност: Кибератаките и цената за неподготвените организации

Право, бизнес и киберсигурност: Кибератаките и цената за неподготвените организации

Автор: адв. Жулиета Мандажиева, LL.M, Act Legal Bulgaria

Адвокат Жулиета Мандаджиева има над 20-годишен опит в консултирането на компании относно регулаторния риск и правното осигуряване на данните, технологиите и ИТ инфраструктурата им. Тя разглежда регулациите в областта на киберсигурността и отражението им върху бизнеса, както и анализира какви задължения произтичат за компаниите, какви рискове крие неспазването им и какви мерки могат да предприемат, за да защитят дейността и интересите си.

През последните няколко седмици станахме свидетели на гениални в простотата си кибератаки, които се приписват на Иран - вградените програми (фърмеуър) в хладилните рафтове на вериги супермаркети в Европа ги загряха до 50+ градуса, вместо да ги охладят. Причината беше ненавременно извършени актуализации от доставчика на съответната индустриална автоматика.

Атаката се осъществи на няколко вълни, като остави след себе си развалена храна и накърнени репутации, както и огромни финансови загуби.

Две нива на една рамка

Правната рамка в България и Европейския съюз (ЕС) е подсилена, за да приведе широк кръг сектори и дейности към еднакви стандарти за киберхигиена и киберсигурност с цел постигане на киберустойчивост. Регламентът за киберустойчивост (CRA) обхваща производителите на свързани устройства и софтуер, които трябва да ги проектират сигурно, да отстраняват уязвимостите и от септември 2026 г. да докладват активно използваните уязвимости.

Директивата NIS2, въведена в България с промените в Закона за киберсигурност от февруари 2026 г., обхваща критични за икономиката и обществото сектори и задължава активните в тях компании да предприемат набор от мерки, за да намалят рисковете по сигурността и да им попречат да засегнат целите сектори.

Задължени да я спазват са средните и големите предприятия в осемнадесет сектора - енергетика, транспорт, банки, здравеопазване, води, цифрова инфраструктура, управлявани ИТ услуги, пощи, отпадъци, химикали, храни, производство на електроника, машини и автомобили и др.

Българският закон обхваща и всички предприятия за храни, включително търговията на дребно и общественото хранене. Задълженията се разпростират и до много други сектори, тъй като пряко засегнатите компании ще изискват в договорите с техните доставчици да се включват клаузи, разпределящи риска, предвиждащи права на одит, както и нарочни декларации и гаранции относно предмета на услугите.

Санкциите са сериозни: до 10 млн. евро, или 2% от световния оборот на групата за съществените субекти (големи компании в Приложение №1 към Закона за киберсигурност), и до 7 млн. евро, или 1,4% за важните (средни компании по Приложение №1, големи и средни компании по Приложение №2). Членовете на ръководствата също лично подлежат на глоби за неспазени задължения от рамката за киберсигурността при настъпили инциденти.

Наръчник, а не само тежест

Възможно е рамката по киберсигурност да изглежда като поредната регулаторна тежест. Всъщност това е един навременен наръчник за безопасност, който следва да обхваща еднакво всички уязвими и критични сектори, тъй като общата сигурност е такава, каквато е сигурността на най-слабия участник във веригата на доставки.

Законът изисква дружествата да знаят какви системи и данни имат, както и от какво е направен софтуера, който използват, да оценяват рисковете, да пазят резервни копия, да защитават достъпа с многофакторна автентификация, да управляват доставчиците си и да имат готов план за действие при инцидент.

Рамката почива на разбирането, че не трябва да се разчита на една преграда, тъй като всеки преминал я получава пълен достъп до системите и данните. Сигурността трябва да почива на сегментиране на достъпа и проверка на всеки нов "пакет", насочен към сървърите на компанията.

Законът за киберсигурност налага сигурност чрез процес. Сам по себе си инцидентът не е нарушение. Въпросът, който регулаторът, съдът или застрахователят ще зададе, е дали дружеството е положило дължимата грижа да вземе нужните мерки, да обучи служителите си и да документира всичко. На този въпрос се отговаря с доказателства.

Ако не е документирано, не е направено

Документирането е мястото, където правната работа реално намалява риска и отговорността.

  • Политиките и процедурите, одобрени с решение на ръководството, са първото нещо, което контролният орган ще пожелае да види при проверка.
  • Договорите с доставчиците трябва да уреждат изискванията за сигурност, срок за уведомяване за инциденти, по-кратък от собствения 24-часов срок на дружеството, право на одит, подизпълнителите и възможността договорът да бъде заменен с такъв с друг доставчик без щети за възложителя. Без такива уговорки дружеството носи риска на доставчика, без да може да го управлява.
  • Вътрешногруповите споразумения са особено важни в групите, където компанията майка предоставя общи системи. Те трябва да отразяват реалните роли - кой на кого е доставчик, кой кого уведомява и кой поема разходите, а не просто да прехвърлят риска към дъщерните дружества.
  • Договорите и длъжностните характеристики на ръководните кадри трябва да отразяват отговорностите им за киберсигурността, обучението и отчетността. Заедно с протоколите от заседанията те са най-добрата защита при лична отговорност.
  • Спецификацията на софтуерните компоненти (SBOM) показва от какво е изграден софтуерът. Когато се появи нова уязвимост, както при Log4j през 2021 г., тя позволява да се установи бързо и адекватно кои за засегнатите библиотеки и рамки, за да бъдат укрепени.

Пет първи стъпки:

  1. В обхвата ли съм? - дейности по Приложение 1 или 2 към Закона за киберсигурност, размер, принадлежност към група?
  2. Включете ръководството - разпределете функции, осигурете обучение, подсилете договорите и длъжностните характеристики.
  3. Направете опис и оценка на риска - системите, данните и доставчиците, от които зависи дейността.
  4. Подгответе процедура за ескалация при инциденти - кой преценява, кой докладва и как се спазва 24-часовият срок. Разиграйте я.
  5. Прегледайте договорите - с доставчиците, с ключовите клиенти и в групата; поискайте SBOM от доставчиците на софтуер.

В България Министерският съвет изостава с приемането на подзаконовите актове, но Министерството на иновациите и дигиталната трансформация е потвърдило, че задълженията на субектите да се самоопределят и да предприемат съответните мерки, както и да докладват на НЕРИКС значителните киберинциденти в срок, вече важат.

Това, както и реалният риск от кибератаки и репутационните заплахи, налагат всички потенциално засегнати дружества да предприемат без забавяне анализ, действия и документиране на предприетите стъпки съгласно Закона за киберсигурност.

Споделете:

Присъединете се
към 28 783 читатели

ENTERPRISE е прецизно таргетирано B2B печатно издание за практически бизнес и интелигентно управление.