България се изкачва с две позиции до 14-то място сред 65 икономики в класацията за напредъка към нулеви нетни емисии, според новия доклад Allianz Green Transition Tracker 2026 на Allianz Research.
Страната ни отчита по-бърз напредък от средния за ЕС и света, но транспортът остава сериозно предизвикателство, посочват авторите на доклада. Делът на електромобилите е само 6% от продажбите на нови автомобили, а подобрението във въглеродната интензивност е ограничено до 0,2 пункта.
България подобрява резултата си с 3,2 пункта при средно 2,2 пункта за ЕС и 2 пункта в световен мащаб, като оценката ѝ е 35,2 пункта.
Постигнатият резултат показва, че страната вече е постигнала над една трета от целите за нулеви нетни емисии до 2050 г., като се нарежда нарежда пред Швеция (15-о място), Румъния (16-о място) и Испания (17-о място), но остава след Нидерландия (11-о място), Германия (12-о място) и Латвия (13-о място).
Напредъкът обаче е основно заради намаляването на емисиите на глава от населението. Емисиите, свързани с потреблението и с териториалния обхват, допринасят към общия резултат с 6,8 и 6,5 пункта.
През 2025 г. производството на електроенергия от възобновяеми източници нараства с 9,4%, като най-съществен ръст отчита слънчевата енергия с 26,3%. Въглеродните емисии у нас са с 22,2% по-ниски спрямо 2015 г., а производството на слънчева енергия нараства с 26,3% през 2025 г.
На първо място в класацията е Люксембург. Следват Дания, Естония, Португалия, Ирландия, Норвегия, Великобритания, Швейцария, Литва и Финландия в топ 10.
Ако искате да научите повече за практическите решения и добрите примери, които могат да подпомогнат компаниите в адаптирането към новите изисквания и в превръщането на устойчивостта в част от дългосрочната им стратегия, регистрирайте се за участие в конференцията "Зелена трансформация", организирана от сп. Enterprise и Българската стопанска камара! Конференцията "Зелена трансформация" предоставя пространство за обмен на опит, идеи и експертиза по въпросите, които ще определят развитието на бизнеса и икономиката през следващите години. Повече за събитието и условията за регистрация и участие можете да намерите на сайта му!
Глобално изоставане
В световен мащаб държавите напредват твърде бавно към нулеви нетни емисии за постигането на глобалните климатични цели. Екологично чистите технологии устояват на политическите предизвикателства, но все още не изместват достатъчно бързо изкопаемите горива, за да ограничат навреме глобалните емисии.
"Почти всяка държава се движи в правилната посока. Проблемът е скоростта. При сегашната траектория нулевите нетни емисии ще бъдат достигнати едва през 2064 г. - 14 години по-късно от необходимото", казва Патрик Хофман, ESG Икономист в Allianz Research.
Държавите в горната половина на класацията са подобрили резултатите си средно с 2,6 пункта, което е два пъти повече от държавите в долната половина (1,3 пункта). ЕС е лидер с 2,2 пункта, но през 2025 г. водородните емисии намаляват само с 0,2% след средногодишен спад от 4% през предходните години.
САЩ постигат ръст само с 1,2 пункта и се класират на 41-во място, тъй като емисиите нарастват за втора поредна година, а производството на електроенергия от въглища се увеличава с 13%. Китай (+2,3 пункта) и Индия (+4,5 пункта) показват признаци на промяна: ръстът на емисиите в Китай практически спира, а Индия отчита първи спад на емисии през последните 25 години, който не е съпроводен от икономическа рецесия.
Allianz Research очаква въглеродните емисии от изкопаеми горива през 2026 г. да намалеят въпреки силния растеж на световната икономика. Основни фактори за това са поевтиняването на зелените технологии и високите цени на изкопаемите горива. В краткосрочен план обаче нарастващото потребление на електроенергия и ограниченият капацитет на електропреносните мрежи остават сред най-сериозните рискове.
До 2030 г. само изкуственият интелект и центровете за данни биха могли да увеличат глобалните емисии с около 0,6%. В същото време високите разходи за финансиране, търговските бариери и несигурността в политиките могат да забавят внедряването на технологиите и да поставят под въпрос достигането на пикови нива на емисиите.
Енергетиката става зелена, а технологиите продължават да поевтиняват
През 2025 г. възобновяемите енергийни източници за първи път са основен източник на електроенергия в света с дял от 33,5%, изпреварвайки въглищата (33,2%). Те осигуряват 99% от новата енергия, което забавя ръста на глобалните емисии до 0,7% спрямо 1,5% през всяка от предходните две години.
Намаляващите разходи ускоряват прехода към зелена енергия. Капацитетът за съхранение на енергия с батерии нараства от около 2 GWh през 2015 г. до 307 GWh през 2025 г. с отчетен 91% спад в разходите за инсталирането им. В допълнение ценовата разлика между електромобилите и автомобилите с двигатели с вътрешно горене намалява от 49% на 20% от 2019 г. насам.
Очаква се през 2026 г. инвестициите в екологично чиста енергия да нараснат с 6,5% до 2,2 трилиона щатски долара, инвестициите в електропреносни мрежи - до 21%, а тези в системи за съхранение на енергия - до 36%.
Геополитиката, а не климатичната политика, определя цените
В момента геополитическите събития оказват по-силно влияние върху цените от климатичните политики, като повишават цените на дизела и стимулират търсенето на електрически автомобили.
Според Allianz Research поскъпването на дизела вследствие на конфликта с Иран би довело до такси за въглеродните емисии над 200 евро за тон CO₂. През септември 2026 г. електрическите автомобили в ЕС достигат 30% от новорегистрираните, което е увеличение от 11 процентни пункта за една година. В същото време, новата вълна от субсидии за изкопаеми горива, които все още са с около 70% по-високи спрямо периода преди енергийната криза от 2022 г., представлява риск за напредъка на Европа.
