България е сред държавите от Европейския съюз (ЕС) с най-съществен напредък в намаляването на парниковите емисии през последните три десетилетия. В същото време страната остава една от най-въглеродно интензивните икономики в Европа, което показва, че следващият етап от зеления преход ще зависи от реалната трансформация на енергетиката, индустрията, транспорта и бизнес моделите.

Това е един от основните изводи в новия доклад Decarbonisation in Bulgaria на SeeNext, който анализира развитието на декарбонизацията в страната, секторните промени, ролята на възобновяемата енергия, регулаторните политики и перспективите пред бизнеса.

Данните показват, че през 2024 г. нетните емисии на парникови газове в България са намалели с 57,8% спрямо нивата от 1990 г. Това нарежда страната на пето място в ЕС по този показател. На годишна база намалението достига 6,9%, докато брутните емисии спадат с 5,1%.

Силният резултат крие структурен проблем

Въпреки впечатляващото статистическо представяне, анализаторите от SeeNext предупреждават, че голяма част от историческото намаление на емисиите не се дължи единствено на технологичен напредък и климатични политики.

След прехода към пазарна икономика България преминава през сериозна индустриална реструктуризация, свиване на енергоемки производства и значителен демографски спад. Между 1990 и 2024 г. населението на страната намалява с около 26,6%, което е вторият най-голям спад в ЕС след Латвия.

Затова, когато емисиите се измерват на глава от населението, позицията на България е значително по-умерена. Намалението достига 42,8%, което поставя страната на 15-то място в Европейския съюз.

Енергетиката движи прехода, но транспортът изостава

Най-сериозният принос за намаляването на емисиите идва от енергийния сектор. От 1990 г. насам емисиите от енергийното производство са намалели с около 63%, а през 2024 г. секторът вече формира 33,3% от общите емисии в страната.

Промяната се ускорява особено след 2022 г. под влияние на високите цени на енергията, намаляването на производството от въглищни мощности и бързото навлизане на възобновяеми източници.

България вече разполага с около 10 GW инсталирани мощности от слънчева енергия, като само през 2025 г. към системата са добавени нови 1,5 GW. Страната се превръща и в един от най-бързо развиващите се пазари за батерийно съхранение на електроенергия в ЕС, с над 3,3 GW инсталирани BESS мощности към май 2026 г.

Контрастът идва от транспорта, който остава най-големият проблем за декарбонизацията на България. Емисиите от вътрешния транспорт са се увеличили с 66,9% спрямо 1990 г. и вече представляват над една четвърт от всички емисии на страната. Това превръща сектора във втория най-голям източник на парникови газове след енергетиката.

Българската икономика остава сред най-въглеродно интензивните в ЕС

Въпреки напредъка България продължава да има сериозен структурен проблем - количеството емисии, генерирани за единица икономическа продукция.

През 2024 г. страната е втората най-въглеродно интензивна икономика в ЕС, измерена чрез нетни емисии спрямо брутния вътрешен продукт. Макар въглеродната интензивност да е намаляла със 70,8% спрямо 1991 г., разликата спрямо средното европейско равнище остава значителна.

Това има пряко значение за конкурентоспособността на българските компании, особено в контекста на все по-строгите европейски регулации. Системата за търговия с емисии (ETS), механизмът за въглеродна корекция на границата (CBAM), новият ETS2 за транспорт и сгради и изискванията за ESG отчетност постепенно превръщат управлението на въглеродния отпечатък в ключов фактор за достъп до пазари и финансиране.

В същото време Европейската комисия се стреми да балансира между климатичните цели и конкурентоспособността, като предложи законодателни изменения за намаляване на административната тежест върху бизнеса и опростяване на част от правилата за устойчиво развитие.

Декарбонизацията вече е бизнес стратегия, а не само екологична политика

Един от основните акценти в доклада на SeeNext е промяната в начина, по който компаниите възприемат зеления преход. Декарбонизацията все повече се разглежда не като разход, а като инструмент за повишаване на ефективността, ограничаване на регулаторния риск и укрепване на енергийната независимост.

Тази трансформация включва по-висока енергийна ефективност, електрификация на процесите, дигитализация, използване на възобновяема енергия и по-добро управление на веригите за доставки.

Особено важен е фактът, че голяма част от възможностите за намаляване на емисиите вече се намират извън рамките на собствените операции на компаниите. Все по-голямо значение придобиват партньорствата с доставчици, инвестициите в чисти технологии и управлението на емисиите по цялата верига на стойността.

Следващата фаза на зеления преход ще бъде най-трудната

България влиза в следващия етап на своята декарбонизация от сравнително силна позиция. Страната вече е изпълнила европейската цел за намаляване на нетните емисии с 55% до 2030 г., като е достигнала спад от 57,8% още през 2024 г.

Голямото предизвикателство обаче предстои. Лесните намаления, свързани с икономическата трансформация след 90-те години, до голяма степен са изчерпани. Следващите проценти ще трябва да бъдат постигнати чрез инвестиции, иновации и цялостна модернизация на икономиката.

Според анализа именно способността на България да ускори прехода към чиста енергия, да подобри ефективността на индустрията и да намери решение за растящите емисии от транспорта ще определи дали страната ще успее да превърне декарбонизацията от климатична необходимост в икономическо предимство.