Европейската комисия (ЕК) предлага най-мащабната промяна в Схемата за търговия с емисии (EU ETS) след пакета Fit for 55, като съчетава по-строги климатични цели с допълнителна подкрепа за индустрията за около 100 млрд. евро.

Предложенията са част от законодателния пакет за изпълнение на климатичната цел на Европейския съюз (ЕС) за намаляване на нетните емисии с 90% до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г.

Освен ускоряване на декарбонизацията, Комисията поставя силен акцент върху конкурентоспособността на европейските предприятия, инвестициите в чисти технологии и ограничаването на риска производството да бъде изнесено извън ЕС

Брюксел предлага и по-гъвкави правила за индустрията и значително по-голямо финансово подпомагане.

100 млрд. евро за декарбонизация на промишлеността

Един от централните елементи в реформата е създаването на Банка за индустриална декарбонизация (Industrial Decarbonisation Bank), която трябва да мобилизира 100 млрд. евро за проекти за намаляване на въглеродните емисии в европейската промишленост.

Предвижда се значително по-голяма част от приходите от продажбата на въглеродни квоти да бъдат връщани обратно към бизнеса под формата на инвестиции. Освен това Иновационният фонд ще бъде разширен с нови 200 млн. квоти, а Фондът за модернизация ще продължи да подпомага по-бедните държави членки при модернизирането на енергийната инфраструктура и индустрията.

По-бавно отпадане на безплатните квоти

Комисията предлага да удължи режима на безплатно разпределение на емисии за индустрията, като той вече ще бъде обвързан с конкретни инвестиции в декарбонизация в рамките на Европейския съюз.

Компаниите ще трябва не само да представят инвестиционни планове, но и реално да ги изпълняват, за да запазят достъпа си до безплатните квоти. Така Брюксел се опитва едновременно да насърчи модернизацията и да ограничи риска предприятията да прехвърлят производството си извън Европа заради по-високите разходи за въглеродни емисии.

Повече гъвкавост в ETS

За да бъде постигната климатичната цел за 2040 г., Комисията предлага промени в траекторията на намаляване на квотите след 2031 г., така че системата да продължи да функционира и през 40-те години на века.

Новост е възможността до 260 млн. висококачествени международни въглеродни кредита да бъдат използвани като допълнение към вътрешните мерки за намаляване на емисиите. Ако обаче такива кредити не са налични, ЕС ще следва изцяло вътрешната цел за 90% намаление на емисиите.

Предвижда се също реформа на Резерва за стабилност на пазара (MSR), така че цените на въглеродните квоти да останат по-стабилни при постепенното свиване на пазара.

Нови сектори ще плащат за въглеродните си емисии

Комисията предлага в схемата EU ETS постепенно да бъдат включени и инсинераторите за битови отпадъци. Според оценката на ЕК секторът генерира около 40 млн. тона емисии от изкопаем въглерод годишно, без досега да е обхванат от специфични политики за декарбонизация.

В морския транспорт се предлагат допълнителни мерки срещу заобикалянето на правилата, включително разширяване на обхвата към част от по-малките плавателни съдове. За авиацията се предвиждат механизми за избягване на двойното плащане при бъдещото въвеждане на глобалните правила на Международната организация за гражданска авиация.

Приоритет е конкурентоспособността

Оценката на въздействието показва, че Комисията поставя конкурентоспособността на европейската индустрия редом до климатичните цели. Според документа силният и предвидим въглероден сигнал трябва да стимулира инвестициите в електрификация, чисти технологии и нисковъглеродно производство, но същевременно приходите от ETS следва да се използват много по-активно за финансиране на индустриалния преход.

За България това е особено важно, тъй като страната остава сред държавите, които могат да се възползват от средствата по Фонда за модернизация и от бъдещите инструменти за индустриална декарбонизация. За предприятията с високо потребление на енергия това означава както по-строги изисквания за намаляване на емисиите, така и достъп до значително повече европейско финансиране за модернизация и внедряване на чисти технологии.