За девета поредна година делът на държавите, в които върховенството на правото е в отстъпление, надхвърля този на държавите, в които то се подобрява (62% срещу 38%). Задълбочаването на авторитарните практики остава движеща сила на този упадък.
Според изпълнителния директор на World Justice Project - организацията, която изготвя индекса за върховенство на правото - "aвторитаризмът вече не е просто зараждаща се тенденция - в много части на света той вече е пуснал дълбоки корени", пише икономистът Екатерина Баксанова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Къде сме ние?
България пада до 63-то място от 143 държави и се нарежда между Гана и Аржентина в индекса. За сравнение, през миналата година страната ни беше на 61-во място от същия брой държави, а предходните две години - на 59-то място от 142 страни.
Казано по-просто и по-кратко, състоянието на върховенството на правото у нас се влошава. В Европейския съюз традиционно само Унгария е след нас. Детронирането на Виктор Орбан обаче вероятно ще повлияе на резултатите в индекса догодина и нищо чудно през 2027 г. да се окажем последни. В момента ни изпреварват Косово, Сенегал, Черна Гора, Грузия и др.
Къде са "пробойните" у нас?
Най-ниският резултат за държавата е по индикатора "Представителите на законодателната власт не използват службата си за частна облага" (от фактора "Липса на корупция"), който е 0.14 и се влошава в сравнение с миналата година (0,15). Това ни сближава с Молдова и Турция.
На следващо място са два индикатора от фактора "Наказателно правосъдие", а именно:
- ефективност на наказателното разследване, който е оценен на 0,29 (спад от миналата година, когато е 0,3), или колкото Тринидад и Тобаго и Того;
- ефективността на пенитенциарната система при намаляване на престъпното поведение, чиято стойност е 0,3 (миналата година - 0,32), или между Нигерия и Уругвай.
Понижение има и индикаторът "Държавните служители се санкционират за противоправно поведение" (от фактора "Възпиране на изпълнителната власт"), който е със стойност 0,31, за разлика от 2025 г., когато е 0,32 - тук сме заедно с Етиопия, Украйна и Панама.
Ефективните гаранции за защита от произволна намеса в личния живот (от фактора "Основни права") са остойностени на 0,34 (през 2025 г. е 0,39) - в компанията на Суринам, Йордания и Катар.
Заслужават да се споменат и зачитането на справедливия процес в административното правосъдие (като част от фактора за регулаторното прилагане), който е с оценка 0,37 (миналогодишната е 0,38), което ни поставя наравно с Танзания и индикатора "Гражданските дела се разглеждат без неразумно забавяне", чиято оценка е 0,39 - колкото Тайланд и Румъния. Това е единственият индикатор от тези с най-ниски стойности, който не бележи спад в сравнение с миналата година.
Данните обрисуват позната картина - на необезпокоявана корупция и ширещ се непотизъм. Институционалната слабост обаче не е единствено въпрос на добро управление, а е ключов икономически риск. Защото наглед сухите числа в индекса потвърждават и закономерност, която трудно може да бъде пренебрегната: икономическият просперитет, ценовата стабилност и ниският кредитен риск се срещат заедно именно в държавите със стабилно върховенство на правото.
Независимите и ефективни институции са икономически актив и условие за устойчив растеж. Тоест, ако искаме да сме проспериращи и едновременно с това свободни, трябва да се борим за правовата държава.
