Европейската комисия (ЕК) представя интегрирана рамка за устойчивост на климата и управление на климатичните рискове, с която цели да засили подготовката на държавите членки и икономиката за последиците от климатичните промени.

Подходът поставя акцент върху превенцията, по-доброто разпределение на отговорностите и включването на устойчивостта в политиките и инвестициите, вместо действията да се предприемат предимно след настъпването на щети.

В основата на инициативата е разбирането, че климатичните рискове засягат не само околната среда, но и инфраструктурата, веригите на доставки, финансовата стабилност и конкурентоспособността на бизнеса.

Според Европейската комисия рамката е насочена към по-цялостно и координирано управление на климатичните рискове на европейско и национално равнище. 

Ако искате да научите повече за практическите решения и добрите примери, които могат да подпомогнат компаниите в адаптирането към новите изисквания и в превръщането на устойчивостта в част от дългосрочната им стратегия, регистрирайте се за участие в конференцията "Зелена трансформация", организирана от сп. Enterprise и Българската стопанска камара! Конференцията "Зелена трансформация" предоставя пространство за обмен на опит, идеи и експертиза по въпросите, които ще определят развитието на бизнеса и икономиката през следващите години. Повече за събитието и условията за регистрация и участие можете да намерите на сайта му!

Около 70 млрд. евро годишно за адаптация до 2050 г.

Мащабът на необходимите инвестиции е сред ключовите предизвикателства пред прилагането на новия подход. Според оценка, публикувана от Комисията, държавите членки на ЕС и частният сектор трябва да инвестират около 70 млрд. евро годишно до 2050 г. в адаптация към климатичните промени. Това финансиране е необходимо за намаляване на уязвимостта към климатичните опасности и за повишаване на устойчивостта на икономиката.

Най-голямата част от средствата ще трябва да бъде насочена към инфраструктурата - около 30 млрд. евро годишно. За екосистемите са необходими приблизително 21 млрд. евро, а за продоволствената сигурност - около 12 млрд. евро. Потребностите се различават съществено между отделните държави според географските, икономическите и климатичните им особености.

Оценката е важна и за бюджетното планиране. Тя предоставя обща методология за определяне на потребностите от инвестиции в адаптация както на равнище ЕС, така и за отделните държави членки. Целта е решенията за финансиране да се основават на по-добра информация за рисковете и необходимите мерки, а не само на исторически данни за настъпили щети. Комисията отбелязва, че наличното финансиране за адаптация остава недостатъчно.

От оценка на щетите към предварително управление на риска

Една от съществените промени в подхода е климатичната устойчивост да бъде вземана предвид още при планирането на политики, публични разходи и инвестиции. Това означава оценката на климатичните рискове да не се ограничава до анализ на минали събития или до реакция след бедствие, а да разглежда как климатичните условия могат да се променят през целия жизнен цикъл на даден актив или проект.

За бизнеса подобна промяна има практическо значение при избора на местоположение за производствени мощности, изграждането на складове и транспортна инфраструктура, управлението на веригите на доставки и планирането на капиталови разходи. Например рискът от наводнения, недостиг на вода или екстремни горещини може да повлияе върху непрекъсваемостта на производството, разходите за застраховане и дългосрочната стойност на инвестицията.

В рамката се предвижда по-широко използване на общи климатични сценарии и научни данни при оценката на рисковете. В европейските дискусии по инициативата се разглежда и обща референтна траектория на глобално затопляне, която да подпомага съпоставимостта на оценките. Така публичните институции и частните инвеститори ще могат по-лесно да сравняват рисковете и да определят къде са необходими превантивни мерки.

По-ясни отговорности и по-добри данни

Рамката цели също да изясни кой отговаря за управлението на отделните климатични рискове и да подобри координацията между европейските, националните, регионалните и местните власти. Това е важно, тъй като последиците от едно климатично събитие често надхвърлят границите на отделен сектор или регион. Наводнение например може едновременно да засегне транспортни връзки, промишлени предприятия, енергийни системи и селскостопанско производство.

Достъпът до по-добри данни и инструменти за оценка на риска е друга част от този подход. За компаниите това би могло да улесни идентифицирането на уязвимите активи и да подпомогне включването на климатичните фактори в инвестиционните анализи. За публичния сектор по-подробните оценки могат да подобрят приоритизирането на инфраструктурните проекти и разпределението на ограничените бюджетни средства.

По-доброто управление на рисковете има значение и за застраховането. Когато вероятността и потенциалният размер на щетите са по-добре оценени, предприятията и публичните органи могат да планират превантивни мерки и да преценят по-адекватно нуждите си от застрахователно покритие. В същото време инвестициите в адаптация могат да намалят част от бъдещите загуби, но не премахват всички остатъчни рискове.

Климатичната устойчивост като фактор за конкурентоспособност

Новият подход поставя климатичната адаптация не само като екологична задача, а и като елемент от икономическата устойчивост. Прекъсванията на производството, повредите по инфраструктурата и недостигът на ключови ресурси могат да доведат до допълнителни разходи, загуба на приходи и затруднения във веригите на доставки.

За предприятията това означава, че климатичният риск все по-трудно може да бъде разглеждан отделно от управлението на оперативните, финансовите и инвестиционните рискове. Предварителната оценка на уязвимостта може да подпомогне избора на по-устойчиви технологии, диверсификацията на доставчиците и планирането на резервни мощности или инфраструктура.

Същевременно мащабът на инвестиционните потребности показва, че публичните бюджети и европейското финансиране няма да са достатъчни сами по себе си. Мобилизирането на частен капитал и създаването на предвидима среда за инвестиции в устойчивост ще бъдат съществени за превръщането на оценките за климатичния риск в конкретни действия.

За бизнеса основният сигнал е, че климатичните сценарии и потенциалните физически рискове трябва да бъдат включвани по-рано в процеса на вземане на решения. Колкото по-късно се установи уязвимостта на един актив или производствен процес, толкова по-ограничени могат да бъдат възможностите за адаптация и толкова по-високи - разходите за справяне с последиците.