Блокчейн технологията беше официално представена преди 17 години, макар че корените ѝ се простират десетилетия назад. За това време тя значително се разрасна, но 2025 г. е нейният пробивен момент.
Ново законодателство, стабилизиращата се инфраструктура и широкото приемане в различни индустрии - всичко това допринася за скока във внедряването на блокчейн, пише WSJ.
Проучване на компанията за корпоративна блокчейн технология Ripple установява, че 92% от лидерите във финансовите услуги от Северна Америка и 88% от Азиатско-Тихоокеанския регион казват, че блокчейн ще има "значително въздействие върху финансите".
Юлия Гусева, професор по право в Юридическото училище на Ръдгърс и директор на неговата програма за изследвания във финтех и блокчейн, подкрепя твърдението, че блокчейн технологията е готова за широко използване. "Блокчейните продължават да се развиват и цели общности от разработчици работят по това", казва тя. По думите ѝ, технологията е готова за приемане от финансовите пазари и в търговията.
Въпреки потенциала си, блокчейн е сравнително засенчен от криптовалутите, които работят на основата му и които обикновено доминират медийните заглавия и публичната дискусия. Въпреки че блокчейн и криптовалутите са различни явления, репутацията на криптовалутите за ценова волатилност и липсата на ясни регулаторни насоки накараха някои инвеститори и финансови институции да бъдат предпазливи.
В САЩ и други страни по света има обаче нови регулации, които касаят технологията. Законът за финансови иновации и технологии на XXI век, приет от Камарата на представителите на САЩ през 2024 г., определя разделен надзор между Комисията по ценни книжа и борси (SEC) и Комисията за търговия със стокови фючърси (CFTC) за цифрови активи и борси.
В Европа регулаторната рамка за пазарите на крипто активи (MiCA) беше приета през 2023 г. Тя установява ясни насоки за съответствие за крипто активите в страните от Европейския съюз (ЕС).
Междувременно настоящата администрация на САЩ сигнализира своята подкрепа за блокчейн и криптовалутите, като подписа Закона GENIUS, който ще създаде регулаторна рамка за платежни стейбълкойни като Ripple USD (RLUSD) и прокарва пътя им да станат по-масов метод на плащане.
Заедно, според най-новите данни от Международния валутен фонд (МВФ), тези пазари представляват почти повече от 28% от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП). Това означава, че повече от една четвърт от световната икономика сега оперира при ясни правила за цифровите активи.
Различни финансови институции също бяха привлечени от блокчейн. Световната банка например обяви, че ще подкрепи емитирането на суверенни облигации чрез блокчейн, за да направи трансакциите по-прозрачни. Службата на контрольора на валутата на САЩ (OCC) актуализира своите насоки, за да "потвърди, че редица дейности с криптовалути са допустими във федералната банкова система."
Въпреки напредъка на технологията, някои институции са изправени пред много реални предизвикателства при приемането на блокчейн. По-малките местни и регионални банки често нямат необходимата технологична инфраструктура. Все пак търсенето от клиенти на безопасни услуги за цифрови активи кара финансовите институции да търсят рентабилни решения.
Ползите от технологията също се използват от организации извън финансовия сектор. В недвижимите имоти блокчейн помага за ускоряване на сложни имотни сделки. Един пример е Проектът за токенизация на недвижими имоти на Дубайския департамент за земя (DLD), който, в партньорство с Ripple, директно свързва нотариални актове с базирани на блокчейн представяния на собствеността.
При веригите на доставки блокчейн осигурява прозрачно проследяване на продукти, а в областта на социалното въздействие технологията се тества за подобряване на достъпа до финансови услуги и подкрепа на инициативи за устойчивост.
Реализирането на повече от тези възможности означава използване на доверената инфраструктура, вече изградена в глобалните финанси. С прогресивна регулация и увеличено реално приемане, задвижвано от корпоративни доставчици, блокчейн вероятно ще успее да реализира потенциала си.
