На 28 май 2025 г., на Сцена "Централни хали" - София, се проведе деветата конференция "Корпоративна социална отговорност: Устойчиво развитие на регионите", организирана от сп. Enterprise.
Водещи експерти в сферата на устойчивостта и социалните каузи и представители на местни администрации и държавата обсъждаха ролята на частния сектор в общественото благосъстояние, отчитането на въздействието на бизнеса върху околната среда и местните общности и стратегическите рамки, които определят дейностите за постигане на целите за устойчивост, разработвани от общините и държавата.
Надя Гогова, издател и управляващ партньор, сп. Enterprise, доц. д-р Марина Стефанова, CSR AdviceBox, и Кремена Георгиева, мениджър "Корпоративни комуникации и КСО", "Kaufland България", откриха конференцията с приветствие към лекторите и участниците и благодарности за партньорите на събитието.
Регулаторната рамка, механизмите за отчетност и идентифицирането на подходящи проекти за изпълнението на целите за устойчиво развитие са основно предизвикателство, според участниците в конференцията. Целите, които си е поставила държавата и които отговарят на европейските цели за устойчивост, са амбициозни, но същевременно регулационната и законодателна рамка се изгражда бавно, а събирането на данни е трудно.
Всички панелисти смятат, че са необходими гъвкави решения за инвестиции в градските пространства, транспорта и другите икономически сектори, осъвременяване на стратегиите за управление на отпадъците и изграждане на стабилна регулаторна рамка.
Устойчива трансформация - предизвикателства и възможности
Марина Стефанова откри първия панел на конференцията с презентация за предизвикателствата и възможностите за устойчива трансформация и развитието на регионите и ролята на частния бизнес в тези процеси. Тя подчерта, че трябва да се води смислен дебат дали компаниите, като юридически лица, са способни да бъдат двигатели за растеж и благополучие на обществото, ако са способни - искат ли да го направят, и ако искат - правят ли го.
Важно е да се изтъкне, че по-голямата част от инвестициите за обществено благосъстояние и развитие на регионите се очаква да дойде от самия бизнес - в съотношение около 40:60 на сто институции/компании, добави Марина Стефанова.
Тя посочи, че е много интересно как глобални процеси се адаптират към локалните условия и как се синхронизират политики и култури отвъд границите.
Марина Стефанова представи пред участниците в конференцията примерни специфични индикатори, с които компаниите да измерват въздействието си върху обществото и да отчитат дейностите си за подобряване на общественото благосъстояние съобразно методиката UNCTAD 2019.
Според климатичния експерт Апостол Дянков не само България не се справя с целите за устойчиво развитие, а проблемите са навсякъде по света. Той посочи, че в България има цялостно неразбиране и от администрацията, и от широката публика как да се установят практически индикатори за отчитане на устойчивото развитие.
Той коментира, че вече има някакво разбиране как да излезем от този кръг и как практично да се постигат целите. Като едно доказателство той посочи проведената през миналата година в София сесия за адаптацията на градовете към измененията на климата. Докладът ще излезе през 2027 г. и се очаква да е по-практично насочен към нуждите на градовете, ще даде необходимите средства на тези, които взимат политически решения, поясни той.
По думите му финансите са основната разделителната линия между държавите от Глобалния юг и от Глобалния север. Югът търси механизми и възможности за финансиране от север към юг, но не са сигурни доколко Северът ще поеме отговорност за най-тежките последствия от климатичните промени, допълни той.
Според Апостол Дянков финансирането на климатичните инициативи ще е хибридно, ще се включат и други финансови източници и вече няма да има толкова грантове, колкото нови механизми, така че да се отчитат реалните ефекти от действията. Парите, освен това, ще са много по-малко, затова ще се търсят проекти с двоен ефект. Едни такива решения са тези за поглъщане на въглерод в селското стопанство и в градска среда, например, проекти за различна инфраструктура, която повлиява множество икономически и обществени сектори, и др.
Десислава Тодорова, Sofia Green, Асоциация за развитие на София, коментира инициативата Net Zero Cities на Европейската комисия за 100-те климатично неутрални града, в която участват София и Габрово от градовете в България. Целта на София е 80% от емисиите към 2022 г. да бъдат намалени значително към 2030 г., което е междинна цел предвид всеобщата цел за нетна нула към 2050 г.
По думите ѝ Столична община си дава сметка, че не може да постигне амбициозните си цели сама. Затова миналата година беше подписан климатичният договор за неутралност от кмета на София и още няколко компании, които първи заявиха активната си роля и ангажимент към тези цели.
Транспортът и отпадъците са ключови сектори, които трябва да се променят, за да се постигнат целите за развитие на града, добави тя. Необходими са и сериозни законодателни промени - Столична община трябва да подаде рамка, така че компаниите и хората по-бързо и лесно да адаптират дейностите си към нея.
Бизнес инициативи
Конференцията продължи с дискусия за измерването на социално-икономическото въздействие на частния сектор върху развитието на регионите, определянето на приоритетите и локализацията на глобалните рискове, инвестициите в адаптация към климатичните промени и в населението. Дискусията модерира Надя Гогова, издател и управляващ партньор на сп. Enterprise. В разговора участваха Кремена Георгиева, мениджър "Корпоративни комуникации и КСО", Kaufland България, Гергана Бонева, Corporate Affairs Associate, JTI, и Ивелина Чобанова, Началник отдел ESG, Пощенска банка.
Кремена Георгиева коментира, че когато се говори за добавената стойност извън икономическия профил, тя се натрупва и мултиплицира с времето. По думите ѝ за "Kaufland България" е важно да е добър съсед в 35-те града, в които има магазини от веригата, а ангажиментите за това са в няколко ключови посоки - околна среда, грижа за децата и културен мост. Гомпанията има амбициозна цел за въглеродна неутралност, а инициативите за постигането ѝ включват модернизация на магазините, потребление на зелена енергия, повече местни доставки и т.н. Търговецът въздейства и върху мрежата на подизпълнителите си, като според нея това е ролята на по-големия във веригата - да помагат на по-малките да вървят в същата посока.
Гергана Бонева коментира, че компанията JTI следва един модел от основаването си за грижа към потребителите, клиентите, служителите и обществото като цяло. Устойчивостта е ключова за външната и вътрешната екосистема на компанията, а инициативите ѝ са насочени към образованието и чистата питейна вода. Каузите в България са кариерният център Jamba, насочен към хора с увреждания, проект "Северозапад" за доставка на топла храна на възрастни хора и проектът "Капка по капка" съвместно с фондация BCause за достъп до чиста питейна вода и хигиенни условия.
Ивелина Чобанова посочи, че Пощенска банка предлага услуги, които имат съществено значение за бизнеса, икономиката и обществото. В тази връзка се измерва оперативното въздействие на банката - да намали потреблението на ресурси като цяло, и генерирането на въглеродни емисии. Относно социалното влияние банката се фокусира върху образованието, финансовата грамотност, натрупването на знания и умения у младите хора за справяне с новата дигитална реалност.
Местни инициативи и дейности
Третият панел на конференцията беше посветен на регионите и преходът им към нисковъглеродна икономика. Модератор на дискусията е Райна Ангелова, старши експерт "Климат и енергия", WWF България.
Участници в панела са Надежда Бобчева, зам.- кмет по направление "Зелена система, екология и земеползване", Столична община, Радостин Танев, зам.-кмет по транспорт, екология, инвестиции и зелен преход, Община Стара Загора, Светла Захариева, зам.-кмет по строителство, екология и европроекти на Община Благоевград, Ивона Грозева, началник отдел "Адаптация към климатичните промени", Министерство на околната среда и водите (МОСВ).
Радостин Танев цитира данни, според които температурата в община Стара Загора в последното десетилетие се е увеличила с градус и половина. Поради тази причина местната власт е изготвила пътна карта за адаптация и е започнала работа по документите. Тази година ще бъде изготвен идеен проект за разширяване на тролейбусната мрежа, посочи той. Ще се закупуват с европейски средства и нови електробуси.
Местната администрация инвестира и в озеленяване, планира изграждане на фотоволтаици върху покривите на общински сгради, предлага отстъпки от такса "смет" за граждани, които събират разделно отпадъците си, работи по схема за поставяне на зарядни за електромобили и подготвя пускането на електрически велосипеди под наем в града и включването им в схемата на градския транспорт.
Надежда Бобчева посочи, че фокусът на Столичната община е върху зелената система, водата, развитието на транспорта, управлението на отпадъците. Общината има амбиция да развие цялостна стратегия за водите в региона, които обхващат около 80 реки и 16 язовира. Според нея трябва да се промени системата за разделно събиране на отпадъците, така че общината да се възползва по-пълноценно от този ресурс. Друг акцент от политиката на Столична община е енергийната ефективност на сградния фонд.
Светла Захариева представи участието на Община Благоевград в програма за смекчаване на градските топлинни острови. Общината работи по проекти за разширяване на зелените площи с около 44 дка, обновяване и облагородяване на дворни пространства на училища, намаляване на вредните емисии от битовото отопление с програма за подмяна на печки на твърдо гориво, изготвяна не планове за действие за предотвратяване на свлачища и пожари.
Ивона Грозева коментира, че мерките за адаптация към климатичните промени в 90% се изпълняват на местно ниво и сътрудничеството с общините е много важно. Министерството на околната среда и водите подпомага общините чрез процес на стратегическо планиране, като в тази връзка предстои създаването на три регионални звена (Габрово, Стара Загора и Пловдив) за по-директна връзка с общините относно планиране и изпълнение на мерки.
Министерството ще проведе и серия от секторни срещи със заинтересовани страни относно мерките в стратегията за климата и на базата на резултатите от тези срещи съответните документи ще бъдат актуализирани.
Конференцията се провежда с подкрепата на CSR Advice Box.
Официални партньори: Kaufland България, Пощенска банка, JTI
Партньори кафе пауза: Devin, Spetema, Победа АД
Стратегически партньори: Българска стопанска камара (БСК), Национална асоциация на социално отговорните работодатели, Асоциация на специалистите по устойчивост, Български форум на бизнес лидерите, Браншова камара на дървообработващата и мебелна промишленост, Българско дружество за връзки с обществеността, Българска асоциация на рекламодателите /БАР/
Медийни партньори: Net Info, bTV Бизнес новините, Internet Media Group, Invest Bulgaria
Дигитални партньори: Seomax Digital Agency
Комуникационна агенция: RED Communication Agency
