Корпоративната социална отговорност (КСО) преживява сериозна трансформация в условията на бързо променящия се регулаторен пейзаж през 2024-2025 г. След години на нарастващи изисквания за отчитане на устойчивостта и екологичния отпечатък, европейските и световни регулатори започват да правят първите значителни стъпки назад, след като признаха, че натоварването върху бизнеса с екологични правила може би е било прекалено.

Новата реалност е белязана от парадокс: докато обществените очаквания към корпоративната социална отговорност продължават да растат, регулаторите се опитват да намерят баланс между амбициозните цели за устойчивост и практическите предизвикателства пред бизнеса. Европейската комисия (ЕК) се ангажира да въведе конкретни предложения за намаляване на изискванията за отчитане с най-малко 25% в първата половина на 2025 г.

Тази промяна в подхода идва на фона на интензивни дебати за ефективността на съществуващите механизми за отчитане. Новите стандарти премахват всички доброволни разкрития и намаляват точките за отчитане на данни с 68%. Тази драстична редукция отразява признанието, че прекалено сложните изисквания подкопават екологичните цели.

Промените засягат не само европейските компании - световните тенденции показват сходни движения към опростяване и рационализиране на ESG (екологични, социални и управленски) изискванията. В САЩ забавянията в регулаторния процес и политическите промени създават допълнителна несигурност. В други юрисдикции, като Австралия и Великобритания, също се наблюдават корекции в първоначално амбициозните планове.

За българския бизнес тези промени имат голямо значение, тъй като много местни компании са част от веригите на доставки на европейски корпорации или директно попадат в обхвата на европейското законодателство. Разбирането на новите изисквания и възможностите за облекчение става критично за конкурентоспособността и устойчивото развитие на икономиката.

Европейската директива CSRD: От амбиции към реализъм

Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD) се оказа може би най-амбициозният и, същевременно, най-противоречивият регулаторен инструмент в областта на корпоративната социална отговорност. Първите компании, попадащи в обхвата на CSRD, трябва да прилагат новите правила за първи път през финансовата 2024 г., т.е. за отчетите, публикувани през 2025 г.

Първоначалният обхват на директивата беше впечатляващ - тя се отнасяше за всички големи компании в ЕС с повече от 250 служители или 50 милиона евро приходи. Това означаваше, че хиляди европейски компании трябваше да се подготвят за детайлно отчитане на своите екологични, социални и управленски показатели според новите Европейски стандарти за отчитане на устойчивостта (ESRS).

Реалността обаче се оказа по-сложна от очакванията. Компаниите се сблъскаха с огромни предизвикателства при събирането на необходимите данни, особено тези, свързани с веригите на доставки и непреките емисии. Разходите за консултанти, софтуер и вътрешни ресурси нарастнаха експоненциално, което доведе до все по-гласни протести от страна на бизнес организациите.

ЕС обяви, че ще освободи 80% от компаниите от изискванията за отчитане на устойчивостта по директивата, което представлява драматично отстъпление от първоначалните планове. Този ход засяга предимно по-малките компании и тези в секторите с по-нисък екологичен риск.

Ревизията дава допълнителна гъвкавост в отчитането на компаниите от първата вълна и гарантира, че те няма да трябва да публикуват допълнителна информация за финансовите години 2025 и 2026 г. в сравнение с това, което трябваше да отчитат за финансовата 2024 г.

Промените включват и значително опростяване на стандартите за отчитане. Новите стандарти премахват много от доброволните елементи и се фокусират върху най-материалните аспекти на устойчивостта. Това трябва да намали административната тежест, като същевременно запази основните цели на директивата.

Европейската комисия също така работи по т.нар. "омнибус" пакет, който има за цел да консолидира и опрости различните регулации в областта на устойчивото финансиране. Промените са част от по-широката визия на Европейската комисия за опростяване на изискванията за отчитане под CSRD и ESRS чрез промяна на обхвата на CSRD и броя задължителни точки за данни, които трябва да се отчитат.

За българските компании, които попадат в обхвата на CSRD, тези промени означават както облекчение, така и продължаваща несигурност. От една страна, намаленият брой изисквания ще направи процеса по-управляем и по-малко скъп. От друга страна, продължаващите промени в законодателството затрудняват дългосрочното планиране и инвестициите в системи за отчитане.

Глобални тенденции: Отстъпление или рекалибриране?

Промените в европейското законодателство не са изолиран феномен - те отразяват по-широки глобални тенденции към преосмисляне на регулаторния подход към корпоративната социална отговорност. В различни части на света регулаторите се сблъскват с подобни предизвикателства при балансирането на амбициозните цели за устойчивост с практическите ограничения на бизнеса.

В САЩ процесът на регулиране на ESG отчитането преживява значителни забавяния и неопределености. Процесът на спазване на тези регулации може да бъде усложнен от забавянията в изработката на правила от Калифорнийския съвет за въздушните ресурси (CARB). Първоначално очаквани до края на 2024 г., окончателните регулации сега се очакват до 1 юли 2025 г., след изменения в SBs 253 и 261 през септември 2024 г.

Политическите промени в САЩ добавят нов слой несигурност. Новата администрация на президента Доналд Тръмп демонстрира скептицизъм към регулациите в областта на климата и устойчивостта, което може да доведе до допълнителни забавяния или дори отмяна на някои федерални инициативи.

Великобритания, макар и извън ЕС, също преразглежда своя подход към ESG регулирането. Годишният план на CMA за 2024-2025 г. направи ясно, че екологичната устойчивост остава приоритет на политиката и правоприлагането, а наскоро публикуваното практическо ръководство за бизнеса не оставя място за съмнения относно това, което компаниите трябва да избягват. Въпреки това, и там се наблюдават сигнали за по-прагматичен подход.

В Австралия регулаторите също въвеждат промени в първоначалните си планове за задължително климатично отчитане. Консултациите с индустрията показаха необходимост от по-постепенен подход и по-гъвкави механизми за малките и средните предприятия.

Картината в Азиатско-тихоокеанския регион е смесена. Страни като Сингапур и Хонконг продължават да развиват амбициозни рамки за ESG отчитане, а други, като Япония и Южна Корея, избират по-постепенен и гъвкав подход.

Тези глобални тенденции създават предизвикателства особено за мултинационалните компании, които трябва да се съобразяват с различни и понякога противоречиви изисквания на различните си пазари. Необходимостта от хармонизация на стандартите става все по-очевидна, но политическите и икономически различия затрудняват постигането на консенсус.

За българските компании с международно присъствие или партньорства тези глобални промени имат пряко въздействие върху стратегическото планиране и операционните процеси. Способността да се адаптират към различните регулаторни среди се превръща в ключов конкурентен фактор.

Какво остава задължително за бизнеса

Въпреки значителните облекчения, корпоративната социална отговорност продължава да бъде регулирана от редица задължителни изисквания, които компаниите трябва да спазват. От 2025 г. CSRD ще наложи на бизнесите да имат план за намаляване на емисиите, съобразен с Парижкото споразумение за климата, за достигане на нетни нулеви емисии до 2050 г. Това изискване остава в сила дори след промените и представлява една от най-значимите задължителни компоненти на новата регулаторна рамка.

Големите публични компании (с над 500 служители) продължават да попадат в пълния обхват на CSRD изискванията, макар и с намалени точки за отчитане. Те трябва да предоставят информация за:

-екологичните си въздействия, включително емисии на парникови газове от обхватите 1, 2 и ключовите категории от обхват 3;

-използването на природни ресурси, включително вода, енергия и суровини;

-въздействието върху биоразнообразието и екосистемите;

-управлението на отпадъците и принципите на кръговата икономика.

В социалната сфера задължителните изисквания включват отчитане на условията на труд, равенството и включването, човешките права във веригата на доставки, както и въздействието върху общностите. Управленските аспекти обхващат корпоративното управление, етиката в бизнеса, борбата срещу корупцията и данъчната прозрачност.

Изискването за външна верификация на отчетите за устойчивост остава в сила. Компаниите трябва да осигурят независима проверка на данните.

За средните компании (250-500 служители или 40-50 милиона евро приходи) приложението на CSRD е отложено, но не отменено. Те ще попаднат в обхвата на директивата от 2026 г., но с опростени изисквания и по-дълги преходни периоди.

Малките публични компании ще имат възможност да използват пропорционални стандарти, които са значително по-прости от пълните ESRS. Тези стандарти ще се фокусират върху най-материалните аспекти и ще изискват по-малко детайлна информация.

В областта на таксономията на ЕС компаниите продължават да имат задължения за отчитане на дела на своите дейности, които са съобразени с екологичните цели на Съюза. От януари 2024 г. субектите трябва да отчитат привеждането в съответствие на своите дейности с целите на таксономията.

Българските компании, които попадат в тези категории, трябва да се подготвят за постепенното въвеждане на изискванията. Това включва инвестиции в системи за събиране на данни, обучение на персонала и изграждане на вътрешни процеси за управление на устойчивостта.

Облекченията: Кои задължения отпадат

Регулаторните облекчения, въведени през 2024-2025 г., представляват значителна промяна в подхода към корпоративното отчитане на устойчивостта. Тези промени са резултат от интензивното лобиране от страна на бизнес организациите и практическите предизвикателства, с които се сблъскаха компаниите при опитите за спазване на първоначалните изисквания.

Най-драматичната промяна е освобождаването на 80% от компаниите от изискванията за отчитане на устойчивостта по CSRD. Това засяга предимно по-малките компании, които първоначално трябваше да попаднат в обхвата на директивата от 2025 и 2026 г.

Новите стандарти премахват всички доброволни разкрития и намаляват точките за отчитане на данни с 68%. Това означава, че компаниите ще трябва да предоставят значително по-малко информация с фокус върху най-материалните аспекти на своята дейност.

Конкретните облекчения включват:

Премахване на изискванията за отчитане на детайлни данни за веригата на доставки за компаниите под определени прагови стойности. Това беше един от най-проблематичните аспекти, тъй като изискваше от компаниите да събират информация от стотици или хиляди доставчици.

Опростяване на изискванията за количествени цели и показатели за устойчивост. Вместо детайлни числови цели за всеки аспект на дейността, компаниите могат да се фокусират върху най-значимите области.

Намаляване на честотата на отчитане за определени категории данни. Някои показатели вече могат да се отчитат на двугодишна или тригодишна база вместо ежегодно.

Въвеждане на преходни периоди за новите изисквания. Компаниите ще имат повече време да се адаптират към промените и да изградят необходимите системи.

Опростяване на изискванията за външна верификация. Компаниите от първата вълна няма да трябва да отчитат допълнителна информация за финансовите 2025 и 2026 г. в сравнение с това, което трябваше да отчитат за финансовата 2024 г.

Освобождаване на определени сектори от специфични изисквания. Компании в сектори с нисък екологичен риск получават значителни улеснения при отчитането на екологичното си въздействие.

Въвеждане на опростени шаблони и насоки за отчитане, които намаляват административната тежест и разходите за консултантски услуги.

Облекченията не означават пълно освобождаване от отговорност в областта на устойчивостта. Пазарните очаквания, изискванията на инвеститорите и потребителските предпочитания продължават да стимулират компаниите да поддържат високи стандарти за корпоративна социална отговорност, независимо от регулаторните изисквания.

Въздействието върху потребителите и обществото

Последиците от промените в регулаторната рамка за корпоративна социална отговорност се простират далеч отвъд корпоративните офиси и засягат пряко потребителите, инвеститорите и цялото общество.

От гледна точка на потребителите промените носят както позитивни, така и негативни ефекти. Положителната страна е свързана с намаляването на разходите за бизнеса, което теоретично трябва да се отрази на цените на продуктите и услугите. Компаниите, които преди това инвестираха значителни суми в сложни системи за отчитане, сега могат да пренасочат тези ресурси към подобряване на качеството или намаляване на цените.

Въпреки това, опростяването на изискванията за прозрачност може да направи потребителите по-малко информирани относно истинската устойчивост на продуктите, които купуват. През 2024 г. усилията за КСО бяха силно съгласувани с потребителското поведение, удовлетвореността на служителите, очакванията на инвеститорите и лоялността към корпоративната марка. Намаляването на детайлността в отчитането може да затрудни потребителите при вземането на информирани решения за покупка.

Парадоксално, облекчаването на регулаторните изисквания може да доведе до по-голямо разслояване в пазара. Компаниите, които са истински ангажирани с устойчивостта, вероятно ще продължат да поддържат високи стандарти доброволно, за да използват това като конкурентно предимство. Същевременно, други компании могат да се възползват от облекченията, за да намалят инвестициите си в устойчивост.

За инвеститорите промените създават нова среда за вземане на решения. От една страна, по-малкото данни означават по-трудна оценка на ESG рисковете и възможностите. От друга страна, фокусът върху най-материалните аспекти може да направи информацията по-полезна и сравнима между различни компании.

Институционалните инвеститори, които управляват трилиони евро активи според ESG критерии, трябва да адаптират своите методологии за оценка. Това може да доведе до по-голяма зависимост от външни рейтингови агенции и частни доставчици на данни, което може да увеличи концентрацията на пазара за ESG услуги.

Влиянието върху малките и средните предприятия (МСП) е особено голямо. Освобождаването на 80% от компаниите от задължителните изисквания за отчитане означава, че много МСП няма да трябва да инвестират в скъпи системи за събиране на данни. Това може да подобри тяхната конкурентоспособност в краткосрочен план.

Малките компании обаче, които са част от веригите на доставки на големи корпорации, вероятно ще продължат да изпитват натиск за предоставяне на ESG данни. Големите компании, които остават в обхвата на директивата, все още ще имат нужда от информация от своите доставчици за отчитане на непреките въздействия.

За гражданските организации и активистите промените представляват смесени сигнали. От една страна, те изразяват загриженост, че облекченията могат да подкопаят прогреса в борбата с климатичните промени и социалните проблеми. От друга страна, те признават, че прекалено сложните изисквания могат да бъдат контрапродуктивни и да отклонят вниманието от истинските действия към формални процедури.

Общественото доверие в корпоративната социална отговорност може да се окаже под въпрос, ако потребителите възприемат облекченията като отстъпление от ангажиментите за устойчивост. Това поставя допълнителна отговорност върху компаниите да комуникират ясно своите ценности и действия, независимо от регулаторните изисквания.

В търсене на баланс в корпоративната отговорност

Трансформацията на регулаторната рамка за корпоративна социална отговорност през 2024-2025 г. представлява важен момент в еволюцията на бизнес и обществените отношения. Промените, които наблюдаваме, не са просто техническо коригиране на законодателството, те отразяват дълбоко преосмисляне на ролята и отговорностите на частния сектор в условията на глобални предизвикателства.

Опитът с първоначалното прилагане на амбициозни регулаторни рамки като CSRD показва, че добрите намерения не са достатъчни, ако не са съпроводени с практически осъществими механизми. Компаниите по целия свят се подготвят за появата на задължително отчитане на устойчивостта, но тяхната готовност за това не оправда очакванията. Уроците от тази първа вълна на регулации формират по-прагматичния подход, който наблюдаваме днес.

Балансът между регулаторни изисквания и бизнес реалности създава както възможности, така и рискове. За компаниите, които инвестираха значителни ресурси в системи за устойчивост, облекченията могат да се окажат конкурентно предимство, като им позволят да обърнат внимание на реалните подобрения, вместо на административните процедури. За други компании обаче съществува рискът от задоволяване само с най-минималните изисквания без истински ангажимент към устойчивостта.

Дългосрочният успех на новия регулаторен модел ще зависи от способността му да стимулира реални промени в корпоративното поведение, а не просто подобряване на отчетността. Истинската проверка ще дойде през следващите години, когато станат ясни резултатите от промените - дали те ще доведат до по-ефективни инвестиции в устойчивост, или до намалени амбиции в тази област.

Потребителите и инвеститорите също имат важна роля в оформянето на бъдещото развитие. Тяхните избори и предпочитания ще определят дали пазарните механизми ще компенсират намалените регулаторни изисквания, или ще се появят нови пропуски в корпоративната отговорност. Прозрачността и автентичността в комуникацията стават все по-важни в условията на намалена задължителна отчетност.

На 12 ноември 2025 г. ще се проведе конференцията Зелена трансформация: "Кръгова икономика и устойчиво развитие", организирана от сп. Enterprise и БСК! Вижте повече за събитието на сайта: https://greentransformation.enterprise.bg/

Материалът е подготвен с помощта на изкуствен интелект