Пазарът на труда в България продължава да се затяга, а безработицата се задържа около исторически ниски нива.

Зад средните национални показатели обаче се открояват силни регионални различия - от динамичните индустриални и логистични центрове около големите градове, до периферни и застаряващи общини, където липсата на инвестиции и работни места продължава да поддържа висока безработица.

Данните за 2025 г. показват едновременно устойчиво подобрение на пазара на труда и задълбочаващ се структурен проблем: недостигът на работна сила все по-често се превръща в ограничение пред икономическия растеж и развитието на бизнеса.

София е с най-ниска безработица от 1,7%, а на второ място се нарежда водещата община от индустриалната периферията на столицата Божурище с 1,9%.

С много нисък коефициент са и Варна и съседната община Белослав (съответно, 2,3 и 2,4%), както и логистичният център Елин Пелин (2,3%), индустриалната община Пирдоп (2,4%) и областният център Бургас (2,5%).

Остават обаче видими клъстери с много висока безработица - Северозападът, повечето дунавски общини, много от малките общини в Родопите, Сливенско, Разградско. Пограничните райони като цяло срещат по-сериозни предизвикателства на пазара на труда и това личи ясно при нивата на безработицата.

Същевременно 62 общини остават с под 5% дял на безработните, като повечето са големи градове, силно интегрираната им периферия или успешните регионални индустриални центрове. Броят на тези с над 10% дял на безработните е 117, като помежду им могат да бъдат изведени редица общи характеристики - често са малки като население, отдалечени, застарели, с ниски инвестиции и водеща роля на публичния сектор в местната икономика.

Спрямо предишната година на национално ниво безработицата регистрира лек спад, като, в сравнение с 5,5% през 2024 г., през 2025 г. делът на търсещите работа сред трудоспособното население намалява до 5,3%.

Тенденциите на общинско ниво също са подчертано позитивни - в 170 общини има спад на дела на безработните, в 17 няма промяна, а в 78 той леко се повишава. В повечето случаи обаче промените са незначителни, като едва в три общини повишението е с над 2 процентни пункта.

Видими клъстери с негативна динамика могат да бъдат открити най-вече в източната част на страната, както и в районите на Добрич на Плевен - резултат от по-слабите резултати на аграрния сектор след бума през 2022-2023 г., както и по-общо намаляващото търсене на труд в отрасла.

Ниската безработица обаче не е непременно само добра новина. Тя е симптом на постепенното стесняване на пазара на труд, като свиващото се предлагане на работници все по-често е ограничител на потенциала за експанзия на бизнесите, особено в интензивните на знания отрасли, а оттам - на икономически растеж като цяло. Останалите все още в групата на безработните лица често са със силно неблагоприятен профил - с ниско образование или нерелевантни умения, възрастни или пък живеещи в региони с много ниско търсене на работници, което прави наемането им все по-трудно.

Това придава нова спешност на повишаването на инвестиционната активност, особено по посока на повече механизация и роботизация в преработващата промишленост. От друга страна, означава, че отлагането на подобрението на качеството на училищното и висшето образование стават все по-важна пречка пред икономически растеж. Взети заедно, тези две насоки на развитие имат потенциала да увеличат значително производителността на работещите при ограничено предлагане на труд.

Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика (ИПИ)