Катастрофични рискове, климатични промени, геополитическа нестабилност, демографски натиск и трансформация на бизнес моделите - това са част от факторите, които вече променят разбирането за корпоративна социална отговорност.
Представители на бизнеса и местните власти обсъждаха по време на десетото юбилейно издание на конференцията "Корпоративна социална отговорност 2026", организирана от сп. Enterprise, че темата отдавна е излязла извън рамките на благотворителността и репутационните кампании. Днес тя все по-често се превръща в инструмент за управление на риска, устойчиво развитие и дългосрочна конкурентоспособност.
Конференцията очерта необходимостта от по-тясно сътрудничество между всички заинтересовани страни в търсенето на устойчиви решения за бъдещето.
Новата среда на несигурност: временна криза или нова нормалност
Конференцията беше открита от издателя и управляващ партньор на Enterprise Надя Гогова и доц. д-р Марина Стефанова от CSR AdviceBox. Те поставиха акцент върху променящата се роля на корпоративната социална отговорност - от допълваща дейност към стратегически инструмент за устойчиво развитие.
Въвеждащата презентация на Евгений Кънев, управляващ съдружник в Maconis, постави рамката на разговора - не само за бизнеса, но и за обществото като цяло. Според него несигурността вече не може да бъде разглеждана като временен период на сътресения. Тя постепенно се превръща в постоянна характеристика на глобалната среда.
По думите му България живее в условия на нестабилност повече от три десетилетия, като за това време преминава през икономически трансформации, банкови кризи, валутни промени, пандемия и войни. Това, което днес изглежда като поредна криза, всъщност е част от много по-мащабен исторически процес.
Кънев постави случващото се в контекста на дългите икономически цикли и развитието на глобализацията. Според него именно глобализацията е сред основните фактори, които са позволили ускореното икономическо развитие на България през последните десетилетия.
Въпреки все по-често използвания термин "деглобализация", той очерта по-различна перспектива - светът не върви към разрушаване на глобалните връзки, а към тяхното преформатиране.
Политиките на nearshoring и friendshoring вече започват да определят начина, по който компаниите и държавите преразглеждат веригите си на доставки и производствените си стратегии.
За България това открива интересна възможност. Членството в Европейския съюз и достъпът до един от най-големите пазари в света създават предпоставки страната да се позиционира като надежден партньор за производство и инвестиции.
Според Кънев обаче остава въпросът дали страната има ясна стратегия за подобно позициониране.
Митовете за икономическото изоставане на Европа
Сред интересните акценти в изложението му беше и тезата, че икономическото изоставане на Европа спрямо САЩ и Китай често се интерпретира погрешно.
По думите му Европа не трябва да копира чужди модели, а да трансформира собствения си. Той подчерта, че по-ниските нива на неравенство в много европейски държави често корелират с по-висока производителност. Производителността, според него, не трябва да се измерва единствено чрез количеството положен труд.
Организацията на процесите, инвестициите в технологии, управлението и човешкият капитал играят също толкова важна роля.
Кънев обърна внимание и на няколко фундаментални проблема пред България - структурни слабости, които остават нерешени заради различни икономически и политически интереси.
По думите му, страната има нужда не само от физическа инфраструктура, но и от подобряване на т.нар. "мека инфраструктура" - институции, доверие, управление и международен имидж.
Катастрофичните рискове вече са бизнес риск
Втората голяма тема на конференцията беше свързана с управлението на катастрофичните рискове.
Доц. д-р Радостин Вазов представи тревожна картина за финансовото отражение на природните и други катастрофични събития.
Кумулативните загуби в Европа от подобни събития за периода 1980-2024 г. достигат 822 млрд. евро, като над една четвърт от тях са реализирани само през последните няколко години.
Още по-тревожен е фактът, че едва около една четвърт от тези събития са били застраховани.
В България нивото на покритие на жилищния фонд остава под 10%.
Според Вазов понятието "катастрофичен риск" вече се променя. Ако преди компаниите са се страхували от редки събития с огромен ефект, днес реалната опасност идва от поредица от по-чести, но все по-скъпи събития - интензивни валежи, горски пожари, наводнения, киберрискове и екстремни температури.
Той подчерта, че този риск вече не е просто застрахователна тема.
Той се намира на пресечната точка между финансова устойчивост, корпоративна социална отговорност, управление на риска и регулаторно съответствие.
Защо превенцията остава най-слабото звено
В последвалата дискусия с участието на полковник доц. д-р Петрана Кокудева и Красимир Димитров разговорът се премести към готовността на институциите и обществото да реагират на кризи.
Кокудева очерта трансформацията на концепцията за сигурност. Според нея бъдещият свят трудно ще прилича на традиционното разбиране за мир, а многополюсният модел на международните отношения ще изисква нов тип устойчивост.
Военният елемент вече е само част от по-широка система, която включва икономически, дипломатически и инфраструктурни фактори.
Красимир Димитров постави акцент върху темата за превенцията. По думите му всички говорят за нея, но реални действия често няма.
Той посочи, че бизнесът трябва да бъде значително по-ангажиран в подготовката за кризисни ситуации чрез разработване на планове, обучения и координация с институциите.
Устойчивостта като бизнес стратегия, а не като PR инструмент
Вторият панел на конференцията насочи разговора към корпоративните практики.
Димитър Найденов, мениджър Корпоративни въпроси, JTI България, представи инициативата "Капка по капка", чрез която се финансират проекти за възстановяване на водоизточници, обществени чешми и социални услуги.
Темата за водата се очерта като ключова - не просто екологична, а социална и икономическа.
Ивайло Георгиев, ръководител "Устойчивост и връзки с институциите", Аурубис България, представи различен аспект на устойчивостта. Според него няма как да има корпоративна социална отговорност без стабилен бизнес модел. Печалбата, работните места и инвестициите не противоречат на устойчивостта - те са условие за нейното реализиране.
Той подчерта значението на кръговата икономика и необходимостта от по-високи нива на рециклиране, особено при ресурси като металите.
Компанията работи по дългосрочни цели за намаляване на емисиите чрез инвестиции във възобновяема енергия и производствена ефективност.
Устойчивостта се изгражда чрез малки проекти с голям ефект
Кремена Георгиева, мениджър "Комуникации и социална отговорност", "Кауфланд България" представи модел, при който устойчивостта се изгражда чрез множество локални инициативи.
Компанията реализира проекти в области като образование, култура, наука и околна среда.
Сред примерите е пилотната депозитна система за пластмасови бутилки и кенове, чрез която са събрани над 40 милиона опаковки.
Според Георгиева малките инициативи могат да имат значителен ефект, когато ангажират клиенти, служители и местни общности.
Общините и градовете като следващото поле на устойчивостта
Третият панел постави акцент върху ролята на местните власти.
Апостол Дянков, експерт по устойчивост, обърна внимание на необходимостта градовете да преминат от реактивен към предиктивен модел на управление. Той очерта потенциала на технологиите и т.нар. дигитални близнаци като инструмент за планиране и прогнозиране.
Според него градската среда ще бъде сред най-засегнатите от климатичните промени, особено по отношение на топлинния стрес и внезапните наводнения.
Радостин Танев, зам.-кмет на Община Стара Загора с ресор транспорт, инвестиции, екология и зелен преход, представи конкретни примери за дългосрочен подход - управление на отпадъците, компостиране, стимули за разделно събиране, системи за ранно предупреждение, обучение на децата - бъдещите граждани на общината.
Отговорността вече не е имиджов инструмент за бизнеса
Десетото издание на конференцията "Корпоративна социална отговорност 2026" показа ясно, че устойчивостта вече не е отделна функция в организациите с имиджов елемент. Тя постепенно се превръща в рамка за вземане на решения.
Независимо дали става дума за управление на кризи, климатични рискове, инвестиции, общинско развитие или социални инициативи, компаниите все по-често ще бъдат оценявани не само по финансовите си резултати, а и по способността им да създават устойчивост.
В свят на постоянна несигурност устойчивостта престава да бъде избор. Тя се превръща в условие за развитие и бъдеще.
Конференцията "Корпоративна социална отговорност 2026" се проведе с подкрепата на CSR AdviceBox
Официални партньори: Kaufland България, Aurubis, JTI България
Партньори: Devin, Spetema, Zagorka, Vidas
Стратегически партньори: Българска стопанска камара (БСК), Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА), Асоциация на специалистите по устойчивост, Български форум на бизнес лидерите, Българско дружество за връзки с обществеността, Браншова камара на дървообработващата и мебелна промишленост
Медиен партньор: Net Info
Комуникационна агенция: RED Communication Agency
Технологичен партньор и домакин: Inter Expo Center
