Януари месец. Нищо ново под слънцето, макар че какво слънце през януари? Гръцки фермери отново блокираха границата с България. Тази ситуация се случва от много години или по-скоро откакто Европейската комисия притисна Атина да спазва финансова дисциплина. Тази година обаче напрежението ескалира силно и неприримостта на гръцките фермери принуди българските превозвачи да организират контраблокада и да затворят границата. Блокирани бяха ГКПП Кулата-Промахон, ГКПП Илинден – Ексохи, ГКПП Златоград – Термес, ГКПП Ивайловград – Кипринос, ГКПП Капитан Петко войвода - Орменион и ГКПП Маказа – Нимфея. Българското правителство също така отправи остра реакция към гръцките власти да се справят с положението на границата ни, тъй като то възпрепятства свободната търговия в Европейския съюз.
В крайна сметка в неделя инициативният комитет на българските международни шофьори и браншовите организации реши да вдигне временно блокадата на всички гранични пунктове от българска страна. Причината беше продължителният престой на хората и товарите, което е довело до изчерпване на търпението сред превозвачите и липсата на комуникация с гръцките институции. Бяха отворени граничните пунктове между Гърция и България за всички видове автомобили, но протестиращите фермери все още не са махнали земеделската си техника от границата и според превозвачите не е изключено и днес да се стигне до нови блокади.
Начало на блокадата
На 12 януари фермерите в Гърция излязоха по улиците, протестирайки срещу предвидените от правителството данъчни и пенсионни реформи. Последваха дни на пълна блокада на границата, като опашката от ТИР-ове достигна над 20 километра. След дълги продължителни преговори гръцките фермери се съгласиха да пропускат камиони от България в „прозорец” от 11 часа до 16 часа. Този временен статут обаче трая само няколко дни и след известно време бе прекратен. Това изнерви българските превозвачи, които блокираха границата за влизане от Гърция към България. Първоначално бяха блокирани само две ГКПП, а впоследствие бяха блокирани и всички останали.
Защо стачкуват гръцките фермери
Гръцките фермери традиционно стачкуват през месец януари, когато няма земеделска работа. Тази година обаче стачката им взе по-серозни размери, като причина за това е намерението на правителството в Атина да ограничи някои техни придобивки.
Правителствените мерки за тях, които са в рамките на предложените от управляващите данъчни и пенсионни реформи, предвиждат удвояване на подоходния данък до 26%, облагане на финансирането от европейските фондове и премахване на привилегии като отстъпката от 40% върху електричеството или субсидиите за дизелово гориво. Производителите ще трябва да внасят и три пъти по-високи суми в пенсионния фонд.
Правителството в Атина бе принудено да вземе тези мерки с цел да получи 86 млрд. евро от кредиторите, за да рефинансира външния си дълг и да рекапитализира банковата си система.
В същото време обаче само преди дни кабинетът на Ципрас реши гръцкият парламент да приеме закон "за социална справедливост" с цел смекчаване на строгите мерки за икономии.
Законът предвижда по-конкретно безплатни здравни осигуровки за хората без социално осигуряване и наемане от общините на безработни. Законът предвижда още държавата да внася здравните осигуровки на около 2.5-те милиона гърци без социално осигуряване. Уязвимите групи от населението - деца, инвалиди и имигранти - получават безплатен достъп до здравеопазване.
Законът цели още подобряване на функционирането на държавното здравеопазване и предвижда да бъдат създадени социални центрове за подпомагане на най-бедните.
Реакция на българското правителство
Българският премиер Бойко Борисов е разговарял по телефона с гръцкия премиер Алексис Ципрас за проблемите по границата между двете държави, но реакция от гръцката страна не е имало.
Най-остър в реакцията си бе ресорният транспортен министър Ивайло Московски. "По-голяма гавра с българи не съм виждал", каза министър Московски след края на срещата с превозвачите.
Транспортният министър Ивайло Московски каза още, че действително подтиква българските превозвачи към незаконни действия с подкрепата си за тяхната блокада. Според него и гръцката държава може да направи необходимото, но не се заема.
"Гърция, според мен, има отношение към България. Твърдението от тяхна страна, че нямат влияние върху процеса, очевидно не е вярно. Няма как тогава да гарантират и за по няколко часа отваряне на границата, подиграват се брутално с пет или шест хиляди камиона. Не вярваме, че ако пак се осигури времеви прозорец, той ще функционира устойчиво, затова сме поискали на сто процента вдигане на блокадата от тяхна страна", заяви министърът.
„На второ място, искаме тяхната полиция да осигури кордон и трасе, за да не могат фермерите да се върнат и отново да поставят техниката там”, коментира Московски.
“Оттатък границата няма държава. Гръцките власти не могат да приберат 50 пияни фермери, които блокираха международен европейски коридор и доведоха до бедствено положение хиляди превозвачи.”, каза още Московски. Според него дори може да се стигне до скъсване на дипломатическите ни отношения с Гърция.
Малко по-мек в изказванията си беше външният министър Даниел Митов. Министър Митов обясни, че посланикът ни в Атина вече се е срещал с всички, от които зависи евентуалното подобряване на ситуацията. Резултатът от тези разговори е уверение от гръцката страна, че ще се намери решение на проблема.
„Ще поискаме и намесата на Брюксел, ако се налага", се закани външният ни министър. Той призна, че трябва да се намери начин за хората, които идват от Гърция към България.
Загуби за българския бизнес
Близо 15 млн. евро са щетите за българските превозвачи от блокадата. Това са само преките им загуби: командировъчни, неустойки, гориво и престой на камионите. Това изчисляват браншовите организации на транспортните фирми.
Непреките загуби са развалена стока и пропуснати ползи, които никой не може да изчисли. Големият въпрос пред нашите превозвачи сега е към кого и как да предяват искания за обезщетения - гръцката държава, протестиращите фермери или Европейската комисия.
Практиката от последните 7 години показва, че български превозвачи и експортно ориентирани фирми не са получили нито лев обезщетение или компенсация нито от ЕС, нито от съдебни дела. А колективните искове стигат до задънена улица.
Посланиците на Гърция и България в ЕС са поканени на среща, в която да бъде обсъдена ситуацията и да се потърси дългосрочно решение.
Стана ясно и, че българският адвокат от Сандански Борис Харизанов ще съди гръцките фермери за блокадата на границата. Той е подал жалба в съда в Серес, с която настоява виновните за кризата да бъдат осъдени.
Харизанов решава да съди виновниците за кризата по българската граница след 4 седмици блокада и големи загуби за фирмите му. Има адвокатска кантора и счетоводна къща, а клиентите му са предимно гръцки фирми, които в момента са в патова ситуацията. Загубите за тях са и негови загуби.
Освен преките загуби за българския бизнес, ще има и косвени такива за фиска на държавния бюджет. Огромни загуби ще има от невзет акциз върху цигари, алкохол и гориво. Освен това ще има и загуби върху ДДС от търговията между двете страни.
Автор: Анна Брандийска
