Българският бизнес дава преобладаващо негативна оценка на състоянието на бизнес климата, и на самите фирми. Това показват резултатите от традиционното онлайн допитване до членовете на Българската стопанска камара (БСК), проведено в периода 10 ноември - 10 декември 2023 г. сред 784 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката.
Проучването се осъществява за 19-та поредна година, а целта е да се изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия. Основните теми са свързани с отражението на политическите процеси в международен и национален план върху бизнеса в България, както и с бизнес планирането за следващата календарна година, съобщават от БСК.
Подобряване на бизнес климата виждат едва 14% от анкетираните, а подобряване на състоянието на компаниите отчитат 22%. Спрямо предходната година има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от кризата с коронавируса и войната в Украйна са силно видими, посочват от Камарата.
Натрупалите се през последните 2-3 години множество кризи неминуемо се отразяват на показателите на бизнеса - отчитат се драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г. Намаляват обемите на производството и продажбите, но най-малко засегнати драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г. Намаляват обемите на производството и продажбите.
Най-големите пречки пред бизнеса, според участниците в анкетата, са липсата на работна ръка (75%), бюрокрацията, регулаторната тежест (62%) и често променящата се нормативна уредба (61%). Следващите по степен на важност проблеми са корупцията (59%), неефективната съдебна система (41%), ниското качество на административното обслужване и недостатъчния брой административни електронни услуги (43%). Всеки трети анкетиран (31%) откроява като проблем насаждането на негативизъм спрямо бизнеса, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата икономика, а за 15% - състоянието на инфраструктурата.
По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 г., през следващите години тенденцията отново е към ръст на търсенето най-вече на изпълнителски състав и тесни специалисти и в по-малка степен на административен и ръководен персонал. През 2023 г. сериозно нараства и търсенето на общи работници.
Традиционно, между 30 и 40 процента от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на икономиката. Най-много песимисти е имало през 2011 и през 2020 г. - в първия случай след финансовата криза от 2009-2010 г., а във втория - заради пандемията. След отшумяването на COVID кризата през 2021 г. традиционният оптимизъм се завърна за кратко (31%), но той бързо беше попарен от реалностите през 2022 и 2023 г. В тазгодишното проучване преобладават песимистите - 43%, показват резултатите от проучването.
Според мнозинството от анкетираните най-големите рискове пред българската икономика идват от евентуален ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда. Общо 67% очакват забавянето на глобалния растеж да се отрази негативно на техните бизнес показатели и през 2024 г.
Сериозен песимизъм има и по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 56%, като е налице известно влошаване на очакванията спрямо тези от края на миналата година.
Почти половината от анкетираните (44%) планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги (49%), показват още данните на БСК. Близо една трета от участниците в проучването планират да търсят нови пазари, а 30% ще увеличат инвестициите в нови мощности.
