Кръговата икономика се очертава да е водещ принцип в целия Европейски съюз (ЕС) заради стремежа да се отдели икономическия растеж от потреблението на изчерпаеми ресурси.

Далеч повече от модерна крилата фраза, кръговата икономика предлага системен подход към управлението на ресурсите, който набляга на повторната употреба, рециклирането и създаването на вериги на доставки със затворен цикъл, пише Emerging Europe.

Тази трансформация е изключително необходима и все по-видима в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). От стартиращи компании за рециклиране, които превръщат отпадъците в нови материали, до мултинационални корпорации, които възприемат екологично чисти опаковки, регионът се превръща в поле за доказване на иновации в кръговата икономика, посочва медията.

Двигатели на политиката: Планът за действие на ЕС за кръговата икономика

Стартирал през 2020 г., Планът за действие за кръгова икономика (CEAP) в рамките на Европейския зелен пакт е основата в стратегията на ЕС за трансформиране на начина, по който държавите членки управляват ресурсите. Целта е да се намали наполовина изхвърлянето на битови отпадъци до 2030 г., да се увеличи повторната употреба и рециклирането на материали и да се засилят схемите за разширена отговорност на производителя.

В преследване на тези амбиции ЕС си постави цели, които изискват от държавите членки да намалят депонирането на битови отпадъци до максимум 10% до 2035 г. и да постигнат 65% рециклиране до 2035 г.

За много страни от Централна и Източна Европа CEAP е едновременно предизвикателство и възможност. В исторически план регионът разчиташе в голяма степен на депата за отпадъци. Допреди десетилетие някои страни от Централна и Източна Европа депонираха повече от 70 процента от битовите си отпадъци.

Напредъкът обаче е бърз. Националните стратегии за управление на отпадъците - често подкрепени от структурните и кохезионните фондове на ЕС, стимулират развитието на модерни съоръжения за третиране, стимулират образователни кампании за увеличаване на сортирането при източника и стимулират по-ефективни системи за събиране.

В същото време Директивата за пластмасите за еднократна употреба и разпоредбите за опаковките принуждават компаниите да преосмислят дизайна на продуктите. Правителствата налагат по-строги задължения на производителите, което ги кара да намалят обемите на пластмасовите опаковки или да инвестират в биоразградими алтернативи. Новият регламент на Полша относно опаковките например изисква от производителите да носят по-голяма финансова отговорност за управлението на излезлите от употреба опаковки, подход, който има широк отзвук в целия регион.

С налагането на тези политики се появява благоприятен цикъл: по-доброто регулиране повишава информираността на потребителите, което след това стимулира търсенето на устойчиви продукти и услуги.

Стартиращи фирми, превръщащи отпадъците в пари

Политическите инициативи могат да запалят искрата, но истинският двигател на кръговата икономика в Централна и Източна Европа е предприемаческата общност. Местните стартиращи фирми прилагат пионерски технологии и бизнес модели, които превръщат потоците от отпадъци в ценни ресурси. Един забележителен пример е Vinted, базиран в Литва еднорог, посветен на това да даде втори живот на дрехите. Компанията улеснява директните продажби на употребявани облекла и така намалява екологичните щети от бързата мода, като същевременно генерира печалби за своите потребители и инвеститори.

Успехът на Vinted - фирмата се оценява на над пет милиарда евро, вдъхновява вълна от пазари за втора употреба, което показва, че удължаването на полезния живот на продукта не е просто екологична мярка, но и привлекателно търговско предложение.

Унгарска фирма Poliloop разработи биотехнологично решение, което разгражда конвенционалната пластмаса до компостируема биомаса. Това драстично съкращава процеса на разлагане. В Румъния Green Group преработва използвани пластмасови бутилки в нови люспи от полиетилен терефталат (PET), готови за повторно използване в опаковки и текстил.

Хранителните отпадъци са друга важна тема за кръговата икономика. В Чехия MIWA (Minimum Waste) разработи система за многократно опаковане, която помага на магазините за хранителни стоки да намалят пластмасите за еднократна употреба. MIWA позволява на потребителите да купуват точно количеството, от което се нуждаят, което намалява отпадъците и от храна, и от опаковки.

В Словакия стартиращи фирми популяризират пионерски системи за преобразуване на органични отпадъци - като зеленчукови отпадъци и утайка от кафе, в богати на хранителни вещества торове. Тези решения не само намаляват емисиите на метан от сметищата, но също така предоставят рентабилни алтернативи на химическите торове.

Подобни новаторски идеи привличат международни инвестиции, особено от рискови фондове, фокусирани върху въздействието, и ангелски инвеститори, които виждат кръговата икономика като разширяващ се пазарен сегмент.

Трансформиране на веригите на доставки

Докато стартиращите фирми често крадат заглавия, корпорациите и общините остават ключови участници в кръговия преход. Производители, търговци на дребно и местни власти изграждат съюзи за намаляване генерирането на отпадъци и подобряване на инфраструктурата за рециклиране. Това сътрудничество е очевидно в партньорствата със затворен цикъл, където множество заинтересовани страни споделят отговорността за жизнения цикъл на продукта - от доставката на суровини, до обработката в края на жизнения цикъл.

В Унгария програмата Pet2Pet, стартирана от консорциум от производители на напитки и опаковъчни компании, се оказа особено ефективна. Тези компании обединяват ресурси за събиране и рециклиране на PET бутилки, които след това се преработват и продават обратно на оригиналните производители.

Търговците на дребно също поемат водеща роля. Няколко вериги супермаркети в Полша например, като Żabka, въведоха пилотни секции с нулеви отпадъци. Там клиентите могат да си пълнят контейнери за многократна употреба с ядки, зърна и почистващи продукти. Този подход е от полза за компаниите, като привлича социално отговорна клиентска база и същевременно намалява отпадъците от опаковки.

В Словакия нарастващ брой големи търговски обекти предлагат съоръжения за рециклиране в магазина и предоставят ваучери за клиенти, които връщат стъклени или пластмасови съдове.

Общините инвестират в модерни станции за сортиране и приемат системи "плащаш като хвърлиш", които таксуват жителите въз основа на количеството нерециклируеми отпадъци, които генерират. Чешкият град Либерец например въведе диференцирано ценообразуване за събиране на битови отпадъци и предоставя отстъпки на жителите, които активно сортират рециклируеми материали.

Възможности за инвеститори

Стабилната кръгова икономика не се материализира за една нощ. Тя изисква финансиране за инфраструктура, технологии и мащабируеми решения. Тук се крие възможност за инвеститорите, особено в частния капитал и рисковия капитал, да се насочат към начинания с висок растеж в устойчиви материали, технологии за обработка на отпадъци и дигитални пазари за стоки втора употреба.

Потенциалната възвращаемост не е чисто финансова: инвестирането в инициативи за кръгова икономика може да помогне на институционалните инвеститори да изпълнят екологичните, социалните и управленските критерии (ESG), които бързо се превръщат в основен елемент за мениджърите на активи и пенсионните фондове.

Централна и Източна Европа е узряла за подобни инвестиции. Много правителства в региона също така предлагат безвъзмездни средства, данъчни облекчения или субсидирани заеми за зелени предприятия - доказателство за това колко сериозно политиците гледат на потенциала на кръговата икономика.

Мащабиране на системи със затворен цикъл

Въпреки обещаващото развитие, мащабирането на кръговите инициативи остава значително предизвикателство. Много процеси за възстановяване на ресурси са капиталоемки и зависят от наличието на последователни потоци от отпадъци.

Малките и средни предприятия, макар и иновативни, често се борят с ограничено финансиране, регулаторна несигурност и трудности при изграждането на партньорства във веригата на доставки. Укрепването на сътрудничеството между правителствата, големите корпорации, малките и средни предприятия, изследователските институции може да помогне за преодоляване на тези пропуски.

Новопоявилите се изследвания върху системите със затворен цикъл подчертават значението на цифровизацията. Усъвършенстваният софтуер за проследяване на отпадъците, проследимостта, базирана на блокчейн, и кошчетата за събиране със сензори могат да осигурят данните в реално време, необходими за оптимизиране на процесите на сортиране и намаляване на замърсяването на рециклируемите продукти.

В Полша пилотни проекти, които прилагат интернет на нещата (IoT), вече намаляват разходите за събиране на битови отпадъци с до 20 процента. Ако се разширят в целия регион, такива технологии биха могли значително да подобрят степента на възстановяване на материала.

Друга критична област е образованието на потребителите. Повишаването на осведомеността относно въздействието на депонирането, насърчаването на най-добрите практики за рециклиране и представянето на алтернативни модели на потребление (като абонаментни услуги или схеми за продукт като услуга) са жизненоважни за създаването на култура, в която изхвърлянето на ресурси се разглежда като последна мярка.

Образователните кампании, особено тези, насочени към по-младите поколения, вече дават плодове: училищата в Естония и Латвия например включват принципите на кръговата икономика в своите учебни програми, за да подхранват екологичното съзнание.

Регионът трябва да се съсредоточи върху затварянето на веригата на стойността от извличането на ресурсите или повторното им използване до производството на продукти, дистрибуцията, потреблението и управлението в края на жизнения цикъл. Това ще изисква стабилно законодателство, стабилно финансиране и промяна в мисленето на производители и потребители.

Как устойчивостта поражда възможности за бизнеса? Как бизнесът решава локални и глобални проблеми чрез въздействието си върху местната среда? Как се привличат публични и частни инвестиции в сферата на устойчивостта? Отговорите на тези и други въпроси ще дадат опитни експерти в сферата на корпоративната социална отговорност на конференцията "Корпоративна социална отговорност: Устойчиво развитие на регионите". Събитието се организира от сп. Enterprise съвместно с CSR Advice Box и ще се състои на 28 май. Вижте повече за конференцията тук!