Замърсяването с пластмаса отдавна се разглежда като екологичен проблем, но то е също климатично предизвикателство, което подкопава целите за климата. Докато правителствата обсъждат целите за възобновяема енергия и приемането на електрически превозни средства, въглеродният отпечатък на пластмасите се разширява толкова бързо, че заплашва изпълнението на климатичните споразумения, пише Световният икономически форум.

През 2019 г. пластмасите са отговорни за между 1,8 и 2,2 гигатона емисии парникови газове, около 3-5% от глобалния общ обем, според Обединените нации и Националната лаборатория "Лорънс Бъркли". Това надвишава емисиите от авиационната индустрия и проблемът се изостря.

Производството на пластмаса се прогнозира да се утрои до 2060 г., което може да повиши емисиите над 3,3 гигатона до средата на века - това е най-бързо растящият източник на индустриални емисии на парникови газове.

Въглеродната история на пластмасата

Повече от 99% от пластмасите се произвеждат от изкопаеми горива и тяхното производство тясно съответства на производството на нефт и газ. В глобален мащаб рафинирането на пластмаси емитира над 184,3-213 милиона тона парникови газове всяка година, приблизително същото като годишните емисии на Испания. До момента, когато пластмасите напуснат производствения цех, те вече са нанесли климатични щети.

След като бъдат произведени, пластмасите не спират да замърсяват. В края на полезния си живот пластмасовите продукти продължават да освобождават емисии по различни начини, в зависимост от това как се изхвърлят. Всеки пластмасов предмет, който използваме, независимо колко е малък, носи скрита въглеродна цена - от добива и обработката на изкопаеми горива до различните начини на изхвърляне, например в сметища, рециклиране или изгаряне.

Торбичката за пазаруване може да изглежда тривиална, но умножете това по 400 милиона тона пластмаса, които светът произвежда всяка година, и климатичната цена е зашеметяваща.

Проблемът с еднократната употреба

Над 40% от производството на пластмаса е за еднократни продукти, които се използват съвсем за кратко, преди да бъдат изхвърлени като отпадък. Това са опаковки за храни, контейнери или пликчета.

Само 9% от пластмасите, които някога са произведени, са били рециклирани, а 12% от пластмасовите отпадъци се изгарят, директно освобождавайки въглероден диоксид (CO2) и токсични замърсители във въздуха. Това представлява сериозен риск за човешкото здраве.

Откритото изгаряне на пластмаси също освобождава черен въглерод, който има потенциал за глобално затопляне до 5000 пъти по-голям от въглеродния диоксид.

Икономическата и политическата възможност

Справянето с пластмасовото замърсяване не е просто за управление на отпадъците или екологични усилия за почистване; то е ефективна климатична стратегия, достъпна веднага. Фактурирането на социалната цена на въглерода показва, че всеки тон избегнат пластмасов отпадък може да предотврати хиляди долари бъдещи климатични щети, от екстремни метеорологични условия до разходи за здравеопазване.

Глобалните преговори за договора за пластмаси за прекратяване на пластмасовото замърсяване, които се отложиха в Женева, защото не се постигна консенсус, може да изглеждат като дипломатически неуспех. Въпреки това, те представляват нещо безпрецедентно.

За първи път почти всяка страна в света е обсъждала не само как да управлява пластмасовите отпадъци, но дали да ограничи самото производство на първична пластмаса. Самият факт, че се обсъжда този въпрос, отбелязва преломна точка в начина, по който разговорът е еволюирал от "Как да почистим?" към "Как да предотвратим?"

Възможности за промяна

Тази политическа промяна има значение, защото отключва значителни климатични и икономически възможности. Програмата за околна среда на Обединените нации показва, че преход, базиран на повторна употреба, рециклиране и преосмисляне на материалите, може да намали пластмасовото замърсяване с 80% до 2040 г., като същевременно избегне около 0,5 гигатона въглеродни емисии всяка година.

Това спестява пари на правителствата и създава стотици хиляди работни места, от местно събиране и сортиране, през преработване, до изцяло нови роли в иновацията на материалите и логистиката за повторна употреба. Осигуряването на справедлив преход за подкрепа на по-малките страни и развиващите се държави може да доведе до подобрени средства за препитание и по-устойчиви местни икономики.

Печеленето на състезанието

Бъдещето не е абстрактно. Пилотни проекти в устойчиви материали и проследимост, системи за повторна употреба и крайбрежно възстановяване показват какво е възможно да се постигне, ако политиката създаде пространството да ги мащабира. Глобални примери доказват, че екосистемите могат да бъдат възстановени в мащаб, че алтернативите на еднократните пластмаси са осъществими и че инфраструктурата за повторна употреба и презареждане може да промени потребителските навици.

Прогресът не зависи само от глобален консенсус. По света правителства, бизнеси и гражданско общество вече развиват решения, от системи за повторна употреба и кръгови бизнес модели, до местни иновации за събиране на отпадъци.

Критичното време

Тези усилия демонстрират, че съвместното действие може да донесе непосредствени ползи, включително намаляване на емисиите, спестяване на обществени разходи, създаване на средства за препитание и засилване на устойчивостта. Политиката за пластмасите вече не е само за боклуци или рециклиране, тя трябва да бъде интегрирана с климатични стратегии и икономическо планиране на всяко ниво.

Времето е критично. Дори ако успешно електрифицираме транспорта и подобрим енергийните системи, неконтролираният растеж на пластмасата заплашва да подкопае климатичния прогрес. Координираното действие на международно, национално и местно ниво може да намали емисиите, да засили придобивките в други сектори и да поддържа инерцията в състезанието срещу глобалното затопляне.

Решаването на проблема с пластмасовото замърсяване представлява една от най-достъпните и ефективните климатични стратегии днес. Със способността си да намали емисиите с милиони тонове годишно, да създаде работни места и да спести разходи, тази "скрита" климатична възможност заслужава централно място в глобалните усилия за справяне с климатичните промени.

Действията не трябва да чакат глобален консенсус - местните и национални инициативи могат да започнат незабавно да реализират ползите от намаляването на пластмасовото замърсяване, като същевременно допринасят за изпълнението на по-широките климатични цели.

На 11 ноември 2025 г. ще се проведе конференцията Зелена трансформация: "Кръгова икономика и устойчиво развитие", организирана от сп. Enterprise и БСК! Вижте повече за събитието на сайта: https://greentransformation.enterprise.bg/