Екстремните метеорологични явления това лято ще оставят дупка в размер на 126 милиарда евро в икономиката на ЕС до 2029 година, според ново проучване.

Изследването, ръководено от д-р Шериш Усман от Университета в Манхайм, в сътрудничество с икономисти от Европейската централна банка (ЕЦБ), установява, че горещини, суши и наводнения са засегнали една четвърт от всички региони на ЕС през лятото на 2025 година, пише Euronews.

Екстремните метеорологични явления са причинили краткосрочни икономически загуби за най-малко 43 милиарда евро тази година, като общите разходи се очаква да достигнат 126 милиарда евро до 2029 година. Непосредствените загуби възлизат на 0,26 процента от икономическия резултат на ЕС през 2024 година, според изследването.

"Истинските разходи от екстремните метеорологични явления се проявяват бавно, защото тези събития засягат живота и препитанието чрез широк спектър от канали, които се простират отвъд първоначалното въздействие. Официалните оценки често се бавят", обяснява Усман.

"Нашата рамка използва актуални данни и новопубликувани доказателства за регионалните въздействия от нашето предишно изследване, за да предостави навременни оценки за това как екстремните събития през лятото на 2025 година засягат икономическата активност", посочва се в доклада.

Бързият анализ все още не е подаден за експертна оценка, но се основава на връзките между времето и икономическите данни, публикувани в отделно академично изследване от началото на този месец.

Скритите разходи могат да се умножат с времето

За разлика от традиционните оценки, които се фокусират единствено върху унищожената инфраструктура или сгради, това изследване се опитва да отчете скритите разходи, които се умножават и се разпространяват с времето. Това включва загуба на приходи от туризъм, въздействия върху производителността или нарушения на веригите на доставки.

Общо 96 региона са изпитали горещини, 195 са пострадали от суша, 53 са засегнати от наводнения. Всеки тип екстремно време въздейства по различен начин върху икономическата активност.

Топлината намалява производителността, особено в строителния и хотелиерския сектор. Високите температури намаляват броя на часовете, в които строителите могат да работят, например. Според анализ на World Weather Attribution (WWA), климатичните промени, причинени от човека, се смята, че са утроили броя на жертвите в 12 големи града от горещините през юни тази година.

Сушата засяга основно селското стопанство, като унищожава реколтите, когато е продължителна, и създава проблеми за веригите на доставки и фермерите.

Наводненията причиняват пряка щета на инфраструктурата и сградите, но също така водят до непреки икономически загуби заради проблеми, които могат да продължат с месеци, като нарушени вериги на доставки. Ако фабрика бъде унищожена от наводнение например, разходите включват реконструкция, но и загубено производство до нейното възстановяване.

Коя страна понася най-голям икономически удар?

Средиземноморските страни плащат най-високата цена. В южноевропейските страни, като Испания, Италия, Португалия, Южна Франция и Гърция, има по-висок риск от суша и горещини.

Италия понася най-тежкия икономически удар с прогнозирани загуби от 11,9 милиарда евро през 2025 година, които ще нараснат до 34,2 милиарда евро до 2029 година. Франция следва с 10,1 милиарда евро непосредствени щети и 33,9 милиарда евро до края на десетилетието.

Испания е сред най-засегнатите страни, където изследователите идентифицират и трите типа екстремни метеорологични явления. Нейните общи прогнозирани загуби възлизат на 12,2 милиарда евро през 2025 година и 34,8 милиарда евро до 2029 година.

По-малките икономики, като Малта, Кипър и България, са особено уязвими. Въпреки че общите им загуби са по-малки, те представляват много по-голяма част от икономическия капацитет на тези страни. Всяка от тях изпитва краткосрочни загуби, възлизащи на повече от 1 процент от тяхната брутна добавена стойност (БДС), мярка, подобна на БВП, която показва колко стойност създава дадена икономика.

Въпреки че щетите са по-малки в североевропейските и централноевропейските страни като Дания, Швеция и Германия, честотата и мащабът на екстремните метеорологични явления, особено наводненията, се увеличават. Авторите на изследването предупреждават, че в Германия например относителните загуби може да са малки поради размера на икономиката ѝ, но абсолютните загуби "не са за пренебрегване".

Общо непосредствените разходи от екстремните метеорологични явления това лято възлизат на 0,26 процента от икономическия резултат на ЕС през 2024 година. До 2029 година този дял ще нарасне до 0,78 процента - "икономически значителна потенциална загуба", казват изследователите.

Действителните икономически щети може да са по-високи от очакваното

Авторите на изследването подчертават, че тези оценки вероятно са консервативни и могат да са само върха на айсберга за климатичните разходи в Европа това лято. Те не отчитат съставните въздействия, когато екстремни събития се случват едновременно, като горещини и суши, и не включват опасности като горски пожари, които поставиха рекорди в Европа тази година, или щети от градушка и вятър от бури.

Разходите за тези климатични катастрофи, предупреждават те, "далеч надвишават простите мерки за щети и разрушения", които покриват щетите на физически активи, които често се използват от застрахователите.

Изследователите казват, че проучването прави ясно, че екстремното време вече не е далечна заплаха, то вече оформя икономическото развитие на Европа. "Наличието на навременни оценки на въздействието помага на политиците да насочат подкрепа и да адаптират стратегии, докато ефектите от екстремните събития все още се развиват", казва Усман.

Наред със спешното намаляване на емисиите, те призовават за увеличени инвестиции в климатична адаптация, като защита от топлина в градовете или подобрени политики за управление на водите. Но те също така посочват, че самите мерки за адаптация са скъпи и не винаги са най-продуктивното използване на обществени средства, и са необходими по-прецизни икономически анализи за разработване на политики, които са едновременно ефективни и социално справедливи.

На 12 ноември 2025 г. ще се проведе конференцията Зелена трансформация: "Кръгова икономика и устойчиво развитие", организирана от сп. Enterprise и БСК! Вижте повече за събитието на сайта: https://greentransformation.enterprise.bg/