Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image

ENTERPRISE | December 15, 2018

Отиди най-горе

Най-горе

Няма коментари

Нова стратегия предвижда утрояване на публичното финансиране за наука до 2020 г.

Нова стратегия предвижда утрояване на публичното финансиране за наука до 2020 г.
Miglena Ivanova

До 2020 г. държавното финансиране за научноизследователска дейност да се повиши тройно – до 0,7% от БВП, а през 2025 г. да достигне 1%. Идеята е нарастването на публичните средства да окаже ускоряващ ефект върху частното финансиране, което да се увеличи до 1,5% през 2020 г. и 2% от БВП през 2025 г.

Това предвижда нов проект за Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г., който беше представен днес от министъра на образованието и науката проф. Николай Денков.

Документът е подготвен съвместно с експерти от Българската академия на науките и висши училища.

България устойчиво изостава в научното развитие, което води до изоставане в областта на иновациите и високотехнологичната индустрия, а оттам и в приходите и качеството на живот. Това е основният извод от анализа на сегашното състояние в областта на научните изследвания в страната.

Според най-значимата научна база данни – Web of Science (WoS), през последните десетилетия България губи позиции по отношение на броя на международно видимите научни резултати. През 2016 г. страната ни заема 58 място след страни като Виетнам, Алжир и Нигерия. Подобна е позицията и по брой цитирания. Активността на българските учени остава практически непроменена спрямо предходни години. Те създават около 3 500 документа и до 2 500 реферирани научни трудове годишно. Тези стойности са в контраст със световните тенденции за ускорено повишаване на научната продукция.

Основната цел на новия проект за стратегия е България да стане регионален център за авангардни научни изследвания и развитие на нови технологии, както и да се възстанови международният научен авторитет на страната.

Документът предвижда три етапа на развитие. До 2022 г. българската наука трябва да се модернизира. До 2026 г. системата трябва да се доближи до средното европейско равнище. До 2030 г. научните изследвания в България трябва да достигнат световно ниво.

За постигане на тези цели в проекта за стратегия са формулирани конкретни дейности, индикатори за оценка на резултатите и механизми за контрол.

Изпълнителна агенция за наука към Министерството на образованието и науката (МОН) ще управлява и подкрепя изследванията в научните организации и висшите училища в България. Тя ще прави и мониторинг на научноизследователските дейности. Стратегията предвижда в структурата на агенцията да бъде включен Фонд „Научни изследвания“. Целта е да бъде продължено проектното финансиране на научните разработки. В същото време дейността на агенцията ще се разшири към създаване на различни програми: за финансиране на кариерно развитие на учените, за приложни изследвания, за развитие на научните центрове, за международно сътрудничество, както и към разработване на специализирани и секторни програми за научни изследвания.

Към Изпълнителната агенция за наука ще работят звена за подкрепа на участието на български колективи в европейски програми и за координиране на дейността на основните научни центрове и инфраструктура. Тя ще взаимодейства с Националния иновационен фонд към Министерството на икономиката и със специализирани дирекции за наука и иновации на други министерства.

С помощта на новата структура висшите училища и научните организации ще създадат критерии за атестиране на своите учени. Онези, които получат повече от една незадоволителна оценка, няма да могат да заемат академична длъжност.

Атестирането на учените ще влияе и върху формирането на заплатите им. Предвижда се основното възнаграждение да е фиксирано за отделните научни длъжности, докторанти и постдокторанти и да се покрива от държавната субсидия на научната организация или висше училище. Размерът на заплатите ще се определя спрямо средната работна заплата в страната за предходната година.

Ще има и допълнителни стимули, обвързани с конкретни научни резултати. За младите учени без научни резултати ще има различен механизъм за допълнително възнаграждение. Те ще могат да участват в специално създадени за тях проекти към Фонд „Научни изследвания“.

Ще бъде променена процедурата за конкурси за главен асистент. Младите учени ще могат да кандидатстват за тази позиция с дисертационен труд без конкурсен изпит. Тяхното кариерно развитие ще бъде обвързано с резултатите от научната им дейност.

Проектът на стратегия предлага още в цялата страна да се създадат научно-иновационни комплекси, като за целта бъдат привлечени и партньори от бизнеса. Активно участие в развитието на комплексите трябва да имат общинските и областните управи и водещи партньори от чужбина. Тези структури ще бъдат финансирани чрез различни източници, включително и от структурните фондове на ЕС.

Националната стратегия за развитие на научните изследвания е едно от необходимите условия за постигане на целите, залегнали в Споразумението за партньорство на Република България с ЕК през програмния период 2014 – 2020 г. и в Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2014 – 2020 г. Тя трябва да бъде приета до май 2017 г. В противен случай съществува риск да бъдат спрени парите за наука в оперативните програми „Наука и образование за интелигентен растеж“ и „Иновации и конкурентоспособност“.

Подготовката на проект за стратегия за развитие на научните изследвания е сред четирите основни приоритета на служебния екип в МОН. Вчера документът беше представен в Българската академия на науките. Общото събрание на БАН и Събранието на академиците и член-кореспондентите подкрепиха подхода, принципите и целите, заложени в проекта за стратегия. Днес проектът ще бъде публикуван за обществено обсъждане.

Добави коментар