Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image

ENTERPRISE | November 21, 2017

Отиди най-горе

Най-горе

Няма коментари

Кооперативно бъдеще – Структурата на българското земеделие няма как да мине без кооперациите

Кооперативно бъдеще – Структурата на българското земеделие няма как да мине без кооперациите
Alexandra Fileva

Когато чуе понятието кооперация в селското стопанство,една от първите асоциации,правени от поколението Y (хората, родени между 1980 и 2000 г., част от тях станали свидетели на прехода и промените, в крак и на „ти“ с новите технологии, но и с ясни спомени за „онова време“), е за ТКЗС (Трудово кооперативно земеделско стопанство). И споменавано за такава структура днес буди недомлъвки и явно неразбиране.

„Това е е едно голямо объркване – да се приравняват днешните кооперации (кооперативи) със структурата отпреди 30 и повече години“, казва Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България. Кооперацията може да носи част от добрите примери за ТКЗС, но няма няма нищо общо с нея. По думите му в цяла Европа и в най-развитите страни като Франция, Германия, Испания, Гърция, кооперациите са плод на централизираната политика и се ползват с преференции. „Структурата на българското земеделието няма как да мине без кооперации и ние работим за това. У нас има много стопанства, които сами по себе си не са устойчиви структури, но когато се кооперират помежду си, стават една малка бизнес организация“, казва Гечев. Той дава пример с някои кооперации, които имат по 2 000 член – кооператори.„Тези структури поддържат магазини, в които се продава хляб на по – ниски цени, например, издържат читалища, подпомагат училища, пенсионерски сдружения, организират местните събори“, пояснява председателят на НСЗКБ. Средствата за това идват от търговската дейност, която те развиват.

„Кооперациите в България са били толкова силни, че са заемали второ – трето място в Европа“, казва д-р Петър Николов, бившият председател на НСЗКБ. „По света кооперативната система има 1 млрд. членове и осигурява 100 млн. работни места.“ Според него основният проблем, за да става трудно изграждането на кооперации, идва от факта, че в нея приходите се разпределят между всички член –кооператори – 20,30 или 2000 души, докато в едноличното стопанств всичко отива при един. „В България има един изкривен модел за земеделието, не можеш да имаш структура от 1.30 млн. дка земя, това е структура от южноамерикански тип, не е приложим за България“, казва той. По думите му тези фондове са един от сериозните проблеми като структура на ползване и стопанисване на земеделската земя. „У нас няма регламентация за това и не трябва да се позволява подобно окрупняване. Такива структури няма никъде в Европа, вземете пример от съседна Румъния, където има ясни правила. Едно стопанство от 200-300 хиляди дка не е функционално. Земеделието няма как да мине без кооперативен принцип и предвид разпокъсаността на земята у нас.“, добавя Явор Гечев.

 

Автор: Петя Димитрова

Цялата статия можете да прочетете в новия брой на сп. Enterprise, посветен на земделския сектор. 

Добави коментар