България се нарежда на последно място сред държавите от Европейския съюз (ЕС) по интегриране на цифрови технологии в предприятията. Това показва индексът на Европейската комисия за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021 г.
Едва 33% от малките и средни предприятия (МСП) притежават поне основно ниво на цифров интензитет (докато в ЕС това са средно 60% от МСП). Едва 8% от българските МСП осъществяват продажби онлайн (под средното равнище за ЕС от 17%), пише онлайн изданието economy.bg.
Само 3% от МСП осъществяват трансгранични продажби онлайн (спрямо 8% в ЕС) и само 3% от оборота е от онлайн сегмента (спрямо 12% за ЕС). 6% от предприятията използват големи големи информационни масиви.
Сравнително широкото разпространение на изкуствен интелект, който се използва от 31% от предприятията, е доста над средното равнище за ЕС. България показва добър резултат в използването на ИКТ с цел екологична устойчивост.
В стратегическия документ "Цифрова трансформация на България за периода 2020—2030" е очертана визия за цифровия преход на българската икономика. Успоредно с това, националната стратегия за МСП за 2027 се фокусира върху подкрепата за МСП в предизвикателствата, които срещат, когато въвеждат иновации.
Според проучване на Европейската инвестиционна банка от началото на 2020 едва 22% от МСП в България са извършили инвестиции в иновации. През януари 2021 Министерският съвет на България прие правила за стартиране на национална процедура за подбор на потенциални европейски центрове за цифрови иновации в рамките на програмата "Цифрова Европа". След завършването на националната процедура за подбор Министерският съвет одобри списък със 17 кандидата за такива центрове, които ще са разположени в шестте региона на страната в съответствие с частта за регионална специализация в иновационната стратегия за интелигентна специализация на България.
България е един от членовете учредители на съвместното предприятие на EuroHPC за високоскоростни изчисления. През 2020 договорът за възлагане на обществена поръчка за нов суперкомпютър за EuroHPC с производителност от порядъка на петафлопс бе сключен между съвместното предприятие на EuroHPC и консорциума "Петаскейл суперкомпютър — България". България също така e подписала декларацията за EuroQCI7 през 2020. Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж 2014—2020" е съфинансирана от ЕС посредством Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и подкрепя създаването на центрове за високи постижения и специализирани експертни центрове в областта на високоиновативните технологии.
В областта на информатиката и ИКТ се изпълнява проект на име "QUASAR", като се очаква той да доведе до създаването на патенти за иновативни продукти. Важно е да се отбележи, че той включва научноизследователска и развойна дейност в областта на квантовата комуникация.
България също така актуализира националната си стратегия за киберсигурност през април 2021. Редица мерки, за които се използват структурните фондове, имат за цел да се укрепи капацитетът на Националния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (CERT) за наблюдение на националното киберпространство, установяване на уязвими места, предотвратяване и реагиране при киберинциденти и кризи и засилване на сътрудничеството на България с други държави в ЕС и участници като Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA).
През 2020 Министерският съвет прие концепция за развитието на изкуствения интелект в България до 2030. Документът предлага визия за политиките за развитие и използване на изкуствен интелект в България и определя приоритетни области за прилагане, като наличие на инфраструктура и данни, капацитет за научноизследователска и развойна дейност, знания и умения, както и изграждане на доверие в обществото. По програмата "Конкурентоспособност и иновации в предприятията 2021—2027" (ПКИП), финансирана от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), ще се подкрепя цифровата трансформация на предприятията, включително разработването и въвеждането на технологии за Industry 4.0.
В обобщение, България стартира редица успешни инициативи в областта на няколко новаторски технологии. Интегрирането на цифрови технологии обаче е неравномерно в различните региони и при малките предприятия се наблюдава значително забавяне при интегрирането на цифровите технологии. Политиките за цифровизация на предприятията, подкрепяща регионалния баланс, както и на всички МСП са от ключово значение и по тях трябва да продължи да се работи, се отбелязва в документа на ЕК.
