Предстоящото председателство на Дания на Европейския съюз (ЕС) ще съвпадне с ожесточен дебат за бъдещето на земеделието в Европа, а Копенхаген иска климатът да бъде в центъра му.

След историческото вътрешно споразумение за данъчно облагане на емисиите от селското стопанство, датските власти рекламират "големите амбиции" на страната си за зелена политика в агросектора, пише Politico.

Копенхаген ръководи Съвета на ЕС от юли и се оказва в ситуация, в която отправя послание за климата към блок, който се движи в обратна посока. След повече от година на вълнения сред фермерите, изместване надясно в Европейския парламент (ЕП) и отдръпване на Европейската комисия (ЕК) от Зелената сделка, сцената е подготвена за председателство, белязано повече от гасене на пожари, отколкото от движение напред.

Вътрешен успех, европейски ограничения

Миналата година Дания стана първата страна в света, която въведе данък върху емисиите на парникови газове от селското стопанство - нещо, с което дори климатично прогресивни държави като Нова Зеландия не можаха да се справят. Съгласно така нареченото Зелено тристранно споразумение, емисиите от добитък ще се облагат с данък от 2030 г., като приходите ще бъдат предназначени за зелени инициативи и подкрепа на фермерите.

Сделката беше продиктувана както от необходимост, така и от амбиция. Земеделието представлява близо 29% от общите емисии на парникови газове на Дания и около 80% от емисиите на метан и азотен оксид - до голяма степен от добитък и употреба на торове.

С правно обвързваща цел за намаляване на националните емисии със 70% до 2030 г., правителството заключи, че без действия по отношение на земеделието сметките няма да излязат. Зеленото тристранно споразумение имаше за цел да коригира курса, като комбинира поетапно въвеждане на данък с финансиране за подкрепа на биоразнообразието, възстановяването на торфищата и адаптацията на земеделските производители, като същевременно секторът се запази икономически жизнеспособен.

Това не беше наложено отгоре. Сделката беше постигната чрез традиционния тристранен модел на Дания, обединяващ правителството, земеделските производители и индустрията и екологичните групи. Новият данък следва данъците върху въглеродните емисии върху датската индустрия и разчита на по-широк обществен консенсус относно климатичната отговорност.

Правителството умишлено е избегнало да създаде данъка "в противовес на земеделската общност" и подчертава, че всяка събрана крона ще бъде реинвестирана обратно в сектора.

ЕС обаче не прави социално партньорство. Блокът провежда непрозрачни тристранни преговори между Парламента, Съвета и Европейската комисия, често защитени от вида приобщаващ диалог, който Копенхаген възприема у дома. И докато вътрешните условия в Дания позволиха относително гладко политическо кацане, същото не може да се каже за Брюксел. Негативната реакция срещу зелените правила - както организирана, така и опортюнистична, измести центъра на тежестта към дерегулацията "конкурентоспособността".

Зелен мандат, отслабващ импулс

Времето е изключително чувствително. Датското председателство ще се проведе по време на ранните дискусии за следващия средносрочен бюджет на ЕС за периода 2028-2034 г., с последици за разходите за селскостопански продукти и бъдещата Обща селскостопанска политика.

Дания със сигурност ще наследи и горещи досиета от предишни председателства, включително правилата за нови геномни техники и транспорт на животни - въпроси, които със сигурност ще предизвикат както емоционална, така и политическа реакция.

Политическите насрещни ветрове са с огромна сила. Миналогодишните протести на фермерите накараха ЕК да започне "стратегически диалог" със селскостопанския сектор - такъв, който, макар и наситен със зелени обещания, досега е довел до законодателна промяна, наблягаща на сигурността на доходите и глобалната конкурентоспособност. Междувременно ЕС изглежда е готов да разхлаби повече зелени изисквания за фермерите, тъй като правителствата от целия спектър приемат по-меки правила, за да облекчат натиска както върху фермерите, така и върху публичните администрации.

Дори доверието в климата на Дания не е имунизирано. Критиците на Зеленото тристранно споразумение твърдят, че данъкът върху селскостопанския въглерод е твърде скромен, за да предизвика системна промяна - той започва от едва 120 крони (16 евро) на метричен тон през 2030 г., като се покачва до 300 крони до 2035 г., по-малко от половината от индустриалния данък.

Други посочват силната му зависимост от доброволни мерки и недоказани технологии. Трети пък твърдят, че това рискува да накаже фермерите, които са се заели да намалят емисиите си чрез други средства.

Не толкова единен фронт

Дания се оказва политически изолирана по отношение на зелената селскостопанска политика. Въпреки че е поела водеща роля в справянето с емисиите от селското стопанство, повечето други правителства не са склонни да последват примера.

Ирландия, друг голям земеделски замърсител, се бори да постигне климатичните си цели, без да подкопава млечната и месната си промишленост. Германия вече има консервативно правителство с малък апетит за зелени експерименти. Дори у дома десните партии поставиха под въпрос климатичния данък, като фермерите предупреждават за загуба на работни места и изтичане на производство.

Дания би могла да намери съюзник в Комисията - но не непременно там, където е най-важно. Комисарят по земеделието и Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" не дават приоритет на климатична или зелена програма, а модните думи за селскостопанската политика сега са конкурентоспособност и устойчивост, което означава адаптиране към въздействието на изменението на климата.

Датското председателство е малко вероятно радикално да промени селскостопанската политика на ЕС, но може да помогне за внасяне на дългосрочно мислене в пространство, доминирано от краткосрочна паника. Предстоящата стратегия на ЕС за биоикономика, очаквана в края на 2025 г., би могла да предложи възможност на датчаните да водят по-малко политически токсичен дневен ред и да свърже устойчивостта с индустриалните възможности.

На 12 ноември 2025 г. ще се проведе конференцията Зелена трансформация: "Кръгова икономика и устойчиво развитие", организирана от сп. Enterprise и БСК! Вижте повече за събитието на сайта: https://greentransformation.enterprise.bg/