България е постигнала 55% спад в нетните емисии на парникови газове между 1990 и 2023 г., което я нарежда на пето място в Европейския съюз (ЕС) по най-значително намаление. Въпреки това страната остава най-въглеродно интензивната икономика в Съюза, като за всяко евро брутна добавена стойност се отделят 968 г еквивалент на въглероден диоксид, или над четири пъти повече от средното за ЕС, според нов анализ на SeeNext.
Анализът "Декарбонизация в България: Пети по спад в емисиите, първи по въглеродна интензивност" разглежда как страната работи по климатичните цели на ЕС и как се вписва в глобалните усилия за ограничаване на затоплянето на планетата. Изследването оценява емисиите през две допълващи се гледни точки — технически процеси и икономически дейности, като посочва трудни за декарбонизация сектори, връзката между икономическо развитие и емисии, и наличните финансови механизми за ускоряване на прехода.
Основен двигател на намаленията на емисиите в България в миналото изиграват структурните промени, свързани с прехода към пазарна икономика, а през последното десетилетие водеща роля имат политиките, обвързани с европейските цели.
Демографският спад също оказва силно влияние. До 2023 г. населението на България е намаляло с 26,5% спрямо 1990 г., а емисиите на човек от населението падат с 38,9%. Страната е на 15-о място в ЕС по този показател.
Енергийни емисии
Енергийният сектор остава най-сериозният източник на емисии. През 2023 г. Употребата на гориво в енергетиката представлява 34,8% от всички емисии по технически процес, а секторът "Производство и доставка на електроенергия, газ, пара и климатизация" - 29,9% по икономическа дейност.
Изгарянето на горива в производството и строителството бележи най-голям спад от 1990 г. насам (-78,4%). В същото време транспортът е единственият технически процес, при който емисиите се увеличават значително (+55,9%).
Индустриални емисии
Индустриалните процеси, обхващащи производство и добив, но изключващи производство на енергия, са вторият най-голям източник на емисии.
Тежките индустрии доминират индустриалния емисионен профил. Най-голям принос има производството на неметални минерални продукти — основно цимент и стъкло, което генерира 4,7 MtCO₂eq, или почти една трета от индустриалните емисии през 2008 г. Този подсектор обаче бележи значителен напредък, като през 2023 г. емисиите падат до 3,0 MtCO₂eq.
Интензивност срещу ефективност
Макар България да остава най-въглеродно интензивната икономика в ЕС през периода 2008-2023 г., страната отбелязва съществено повишаване на ефективността. За този период въглеродната интензивност намалява с 48,9% — спад, който изпреварва средния за ЕС (40,9%) и поставя България на четвърто място по подобрение.
Анализът показва и че страната е един от малкото нетни износители на емисии в ЕС — емисиите от производството надвишават тези, свързани с вътрешното потребление, всяка година между 2010 и 2023 г.
Постигането на нулеви емисии ще изисква по-бързи подобрения в ефективността и при технологични иновации, надеждни нисковъглеродни енергийни източници и по-дълбока интеграция в европейските пазари на чиста енергия.
