Европейската хранителна система зависи от един застрашен вид: нейните фермери.

Всяка година хиляди стопани се пенсионират и все по-малко заемат тяхното място. В селските райони хамбарите се затварят, земята се отдава под наем на все по-големи стопанства, а селските училища тихо закриват врати. Резултатът: по-малко хора отглеждат храна, повече внос запълва рафтовете на супермаркетите и професията постепенно изчезва.

Това е бавно развиваща се криза, с която Брюксел се сблъсква. ЕС подготви и стратегия за поколенческо обновяване в селското стопанство — план, който да предотврати отказването на следващото поколение производители на храни, преди дори да са започнали.

Младите фермери очакват законодателите да действат от повече от десетилетие, казва пред Politico Питър Мейденорп, 25-годишният председател на Европейския съвет на младите фермери (CEJA).

"До каква степен можем да превърнем всички хубави препоръки в реалност на терен, ако няма финансиране?", пита се той.

Европейската комисия (ЕК) иска държавите членки да харчат 6% от средствата си по Общата селскостопанска политика (ОСП) за поколенческо обновяване — двойно повече от настоящото ниво. Ако страните изпълнят тази цел, каузата на CEJA може да получи над 17 милиарда евро между 2028 и 2034 г., бюджетно увеличение в сравнение с последните години.

Въпросът е дали планът наистина може да спре изчезването на европейските ферми.

Изтласкани от цените

Над една трета от управителите на ферми в Европа са на над 65 години, докато по-малко от един от всеки осем са под 40-годишна възраст.

"Не че младите хора не искат да се занимават — просто е почти невъзможно да започнеш", казва Сара Тил, 21-годишната вицепрезидентка на луксембургската група на младите фермери LLJ, в интервю .

Младите фермери се затрудняват да намерят налична и достъпна земя, за да започнат работа. Един хектар обработваема земя в ЕС струва почти 12 000 евро. Тази цена се покачва до над 90 000 евро средно в  Нидерландия в сравнение с 56 000 евро преди десетилетие.

"Когато започваш, банките искат гаранции, които родителите ти не могат да дадат — това е порочен кръг", казва и Флориан Понселе, 29-годишен животновъд, който ръководи белгийската регионална асоциация на младите фермери FJA.

Рой Майер, председател на холандската група на младите фермери NAJK, коментира: "Банките гледат на младите фермери като на риск. Ако си на 25 г. и искаш да купиш земя, забрави."

В цяла Европа младите фермери звучат по-нетърпеливи, отколкото носталгични. Те виждат земеделието не като традиция, която да защитават, а като бизнес, който да преоткрият.

"Младите фермери не чакат субсидии", казва Майер, като отхвърля идеята, че те очакват лесни пари от Брюксел. Това, което искат, твърди той, е предсказуемост — правила, които не се променят с всяка нова реформа, и признание, че те са предприемачи като всички други.

"Хората на моята възраст не се страхуват от иновации", добави той. "Искаме да използваме дронове, данни, изкуствен интелект. Но за да инвестираме, се нуждаем от ясни, дългосрочни правила. Не можеш да изградиш бизнес на несигурна основа", добавя той.

Повишаване на залога

Брюксел се опитва да привлече нови фермери от десетилетия чрез своята Обща селскостопанска политика (ОСП), с противоречиви резултати. Държавите членки в момента отделят 3% от финансираните от ЕС плащания за земеделие за схеми за млади фермери — около 6,8 милиарда евро между 2023 и 2027 г.

Сега Хансен иска да повиши залога. Скорошна чернова на стратегията, получена от Politico, поставя цел да се удвои делът на фермерите в ЕС под 40 години до почти една четвърт до 2040 г.

За да се постигне това, Комисията иска страните да харчат 6% от бюджетите си по ОСП за млади фермери, да ограничат плащанията към пенсионери и да предложат заеми до 300 000 евро за новите играчи в сектора. Тя също така призовава столиците да осъществят данъчна реформа и да приложат политики за земеползване като инструменти, за да направят земеделието по-привлекателно за младите.

Групите на младите фермери се притесняват, че амбицията може да надмине средствата. За разлика от настоящия земеделски бюджет, който налага минимум от 3%, целта от 6% е само индикативна. Това оставя CEJA загрижена, че някои правителства биха могли да харчат дори по-малко.

Младите фермери се страхуват, че поколенческото обновяване ще се конкурира с други финансови приоритети и че съдбата на новата стратегия може да зависи по-малко от добрите намерения, отколкото от самата следваща ОСП — реформа, която вече е под огъня както от лобистите на фермерите, така и от законодателите.

Служители на Комисията отхвърлят тези критики и посочват различните финансови потоци, до които младите фермери биха могли да имат достъп чрез новия "стартов пакет" в бъдещата ОСП и предстоящата стратегия за поколенческо обновяване. Комисията също така предлага преструктуриране на плащанията по ОСП, за да се пренасочи финансирането от големи фермери към по-малки — и по-млади.

Въпреки това, "да не се отделят пари за конкретна група млади фермери е сигнал", настоявя Мейденорп. "Имаме комисар, който се представя като комисар на младите фермери, който е и този, който предлага ОСП без никакво целево отделяне на средства за млади фермери", добавя той.

На 4 декември 2025 г. в Стара Загора ще се проведе Земеделски форум "Фермата 2025". Представители на държавната администрация, Европейската комисия и организациите на земеделските стопани ще обсъждат финансирането на сектора за програмния период 2028-2034 г., устойчивите решения за фермерите, директните плащания и др. теми. Подробности за програмата и условията за регистрация можете да прочетете на сайта на събитието:

На 4 декември 2025 г. в Стара Загора ще се проведе Земеделски форум "Фермата 2025". Представители на държавната администрация, Европейската комисия и организациите на земеделските стопани ще обсъждат финансирането на сектора за програмния период 2028-2034 г., устойчивите решения за фермерите, директните плащания и др. теми. Подробности за програмата и условията за регистрация можете да прочетете на сайта на събитието: https://forumfermata.enterprise.bg/