На 4 декември 2025 г. в Стара Загора се проведе ежегодния форум "Фермата", организиран от списание Enterprise. За пореден път събитието събра над 150 участника представители на земеделската общност с ключови представители на администрацията и финансовия сектор, за да обсъдят визията за селското стопанство, възможностите за финансиране, нормативните предизвикателства, приемането на еврото и др. теми.

Мария Христова, главен експерт дирекция "Развитие на селските райони", Министерство на земеделието и храните, представи предложението на Европейската комисия (ЕК) за реформа на финансирането на земеделието в програмния период 2028-2034 г.

Тя обясни, че се променя логиката на финансиране на земеделието от ЕК, както и че България защитава противоположна позиция - че бюджетът за земеделие не трябва да се конкурира с другите политики на Европейския съюз (ЕС).

Комисията предлага земеделието да се финансира от първото направление на многогодишната финансова рамка на ЕС - за икономическо, социално и териториално сближаване, селско стопанство, просперитет и сигурност на селските и морските райони. Бюджетът на европейско ниво е в размер на 295,7 млрд. евро.

Земеделските фондове се предвижда да се обединят в един инструмент - национален фонд за партньорство. Държавите ще работят по национални препоръки по Общата селскостопанска политика съгласно специфични цели, свързани с Общата селскостопанска политика. Плащанията ще зависят от изпълнението на заложените цели и индикатори.

Агроекологичните и климатични действия заместват еко схемите и агроекологичните ангажименти, обясни Мария Христова. Предвиждат се плащания за компенсиране на загуби от земеделие в райони с природни или други специфични ограничения, плащания за компенсиране на земеделски и горски стопани за допълнителни разходи и загуби на доход, произтичащи от спазването на задължителни изисквания по директивите за природозащита, инструмент за управление на риска, подкрепа за инвестиции в устойчивост, иновации, за възстановяване след природни бедствия, за млади фермери, за започване на бизнес в селските райони и др.

Цветомира Стайкова, част от екипа на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), представи актуалните интервенции от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. Тя наблегна на схемите за преработка на земеделски продукти и инвестиции в земеделски стопанства.

Допустимите кандидати са земеделски стопани - физически и юридически лица, регистрирани като земеделски стопани от поне 24 месеца, с доходи от земеделие и минимален икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем, над 8 хил. евро. Допустими кандидати са и групи и организации на производители, признати в сектора, с приход от продажба на селскостопански продукти или преработени селскостопански продукти, и/или получена публична финансова помощ за продажбата на продукти за текущата или предходната година.

Общият бюджет на интервенциите е на стойност почти 378,5 млн. лева, от които три четвърти, или почти 283,9 млн. лева, са насочени към чувствителни сектори.

Тя посочи, че максималният размер на допустимите разходи за един проект е 1 млн. евро без ДДС. Максималният размер на допустимите разходи за инвестиции в земеделска техника е до 450 хил. евро. Подпомагането е до 50% от общата сума за инвестицията, като за чувствителните сектори този дял е увеличен до 60%, а за групи и организации на производители - 65%.

Допустими за подпомагане са инвестиции за надвишаване изискванията за хуманно отношение към животните, в земеделска техника и специализирани земеделски транспортни средства (напр. цистерни за мляко, хладилно оборудване и т.н.), проектантски и консултатски разходи по проекта.

Недопустими са плащания в брой, извършени разходи преди подаването на заявлението за подпомагане, закупуване на превозни и транспортни средства, които нямат отношение към дейността, разходи за мобилни/преместваеми инсталации за производство и/или съхранение на енергия от ВЕИ, за земя и сгради.

Васил Василев, Strategic Lead Sales SBB, Пощенска банка, представи възможностите за финансиране на земеделски производители от банката. Банката финансира покупки на сгради и активи, реализиране на инвестиционни проекти, покупка на семена, торове, препарати, горива, съфинансиране при осъществяване на одобрени европейски проекти, оборотни средства за покриване на текущи разходи, закупуване на земеделска земя и др.

Гергана Калинова, началник отдел "Инвестиционна и стартова подкрепа за бизнеса", д-я "Развитие на селските райони", Министерство на земеделието и храните, представи индикативната годишна работна програма на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за 2026 г.

През януари отваря приемът за преработка за селскостопански продукти, през март-април - за възстановяване след природни бедствия и инвестиции в превенция на природни бедствия, през септември - за инвестиции в основни услуги и малка инфраструктура в селските райони, а през октомври-декември - стартова помощ за млади земеделски стопани и подпомагането за малки стопанства, обясни тя.

Финансирате се 50% от допустимите разходи по проекти за преработка, а до 10% е допълнителната помощ за чувствителни сектори.

За инвестиции в основни услуги в селските райони може да се финансират до 100% от разходите за един проект, като разходите за един проект са до 3 млн. евро.

Стартовата помощ за млади земеделски стопани е до 40 хил. евро, а за много малките стопанства - 20 хил. евро.

Елена Цонева, главен експерт, дирекция "Директни плащания", Министерство на земеделието и храните, представи Кампания 2026 за директните плащания. Тя посочи, че за кампания 2025 са заявени почти 1,2 млн. животни, над 3,8 млн. ха площи, над 62,8 хил. ферми, а бюджетът възлиза на повече от 825,5 млн. евро. Увеличава се значително интересът към екосхемите - заявените площи са със 73% повече по схемата за биологично земеделие, например, каза Елена Цонева.

Тя коментира и предложението на ЕК за опростяване на Общата селскостопанска политика за текущия програмен период, което се изчиства в момента и предстои да бъде публикувано официално през декември. За следващия програмен период тя коментира, че обвързаната подкрепа се предвижда да се предоставя на сектори в затруднение и да се изплаща на хектар или брой животно.

Елена Цонева посочи, че България защитава позицията да се запази характера на Общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2028-2034 г., да има два стълба на подпомагане с достатъчен бюджет, както и да не се съфинансират от държавите директните плащания. България предлага също така по преценка на страните да се прилага намаляването на плащанията и тавана на плащанията, както и изключването на фермерите пенсионери от подпомагането.

Ангел Банев, началник отдел "Биологични и агроекологични плащания", Държавен фонд "Земеделие", завърши конференцията с агроекологичните и биологични интервенции за Кампания 2026. Той представи интервенцията за опазването на местни породи, операцията за подпомагането на подвижното пчеларство, практиките за сезонна паша, операциите за преминаване към биологично растениевъдство с 3-годишен ангажимент, за биологично пчеларство.

Нова интервенция за Кампания 2026 е насърчаването на практиките за консервационни обработки за устойчиво управление на почвите с тригодишен ангажимент. Нови са и интервенциите за консервационно земеделие и биологично животновъдство.

Официален партньор на форум "Фермата 2025": Пощенска банка

Имиджов партньор: Агрополихим

Стратегически партньори: Национална асоциация на зърнопроизводителите, Асоциация на земеделските производители в България, Българска асоциация Биопродукти, Български фермерски съюз, Тракийски съюз на зърнопроизводителите, Асоциация на българските Но-Тилъри

Официални медийни партньори: AgriGate Media, Agri.bg, Tractor.bg, AgroPazar.bg, Bager.bg, AgroTV, Агро Вестник

Партньори: Devin

Комуникационна агенция: RED Communication Agency