Европейските лидери в земеделието и зелените групи се подготвят за дълга и трудна битка след бомбастичното предложение на Комисията за нов дългосрочен бюджет и Обща селскостопанска политика (ОСП). Те споделят два страха при завръщането си в Брюксел: че финансирането е под заплаха и че държавите членки на Европейския съюз (ЕС) могат да приемат драстично различни подходи за разпределяне на парите.

Страните ще трябва да предоставят минимум 294 милиарда евро подкрепа на доходите на фермерите между 2028 и 2034 г., според новото предложение на Комисията. Намалената сума включва субсидии, базирани на размера на фермите, стимули за екологични практики, подкрепа за нови и млади фермери и множество други финансови потоци.

"Конкуренцията в рамките на всяка държава членка за тези приоритети ще бъде наистина много сериозна", прогнозира Марко Контиеро, директор по политиките за земеделие в ЕС в "Грийнпийс".

Контиеро не е оптимистично настроен, че екологичните мерки ще оцелеят: "Бюджетът, посветен на екологични мерки и климатични действия - там се е случило сериозно орязване, за съжаление."

Според него, страните членки в ЕС могат, ако има желание, значително да увеличат действията за превръщане на земеделието в по-устойчив сектор. Той смята обаче, че - като се гледа историята на решенията на страните от ЕС, това е изключително малко вероятно.

Предложението за реформа след земеделския гняв

Предложението за реформа идва след сезон на селско недоволство в цяла Европа по-рано миналата година, с трактори по улиците и фермери, изразяващи гняв, заради съкращения на горивните субсидии, високите разходи и евтиния внос. Тъй като последвалите европейски избори донесоха политически наклон в полза на фермерите, законодателите и земеделските лобита изразиха силна опозиция към предложенията на Комисията.

Copa-Cogeca, влиятелното лоби на фермерите в ЕС, в изявление определи предложената нова земеделска политика и дългосрочен бюджет като "Черната сряда на европейското земеделие" и се зарече да "остане силно мобилизирана".

Усещане за натиск

Преструктурирането на земеделския бюджет на ЕС прави преките сравнения с периода 2021-2027 г. трудни. Анализ на Алан Матюс, професор по европейска земеделска политика в Trinity College в Дъблин, предполага, че новият план представлява 15% намаление на средствата и то преди да се вземе предвид инфлацията.

Новата сума за земеделската политика гарантира, че около 300 милиарда евро ще отидат в джобовете на фермерите чрез различни потоци, финансирани от ЕС и съфинансирани от държавите членки. Тежестта на разходите за климатичните стимули ще бъде споделена, докато подкрепата, базирана на площ - изплащана на фермерите на хектар, ще дойде от касите на ЕС.

Еколози се притесняват, че изискването държавите членки на Съюза да участват за отключване на финансиране за мерки за защита на климата ще възпре усвояването на средствата, особено предвид цялостното намаляване на бюджета.

"Ако ми кажеш 'повече стимули и по-малко правила', а не ми предоставиш приличен отделен бюджет за съществуването на тези стимули, ти отченяш правилата и не предоставяш стимули", казва Контиеро. 

Притесненията на младите фермери

По подобен начин, младите фермери се притесняват, че техните интереси ще останат на заден план без правно обвързваща цел, така че да получават своята част от баницата. При сегашната ОСП 3 процента от финансирането отива към тази група стопани. През есента ще бъде обявена 6-процентна цел.

Стремеж в контекста на ограничен бюджет означава, че общностите трябва да се борят за пари, вместо както е сега: че има сигурни 3 процента.

Служител в Комисията, запознат с досието, който е коментирал при условие на анонимност, отхвърля тези опасения. Той отбелязва, че законодателството задължава държавите членки да приоритизират младите фермери в националните си планове, което означава, че те не могат да бъдат игнорирани.

Въпреки това винената индустрия споделя подобни притеснения. Интервенциите за подкрепа на сектора в миналото имаха специални бюджети. Сега такава подкрепа е единична позиция в списъка с мерки за подкрепа на доходите, които държавите членки предоставят на фермерите от общата ОСП.

"Комисията запраща горещия картоф към държавите членки", казва Инасио Санчес Рекарте, генерален секретар на Европейския комитет на винените компании. Той твърди, че планът ще отмени равните условия и общия подход към винената политика.

В отбрана

За да изпълни обещанията за по-добро насочване на подкрепата към младите или малките фермери, европейският комисар по земеделие Кристоф Хансен се прицелва в едрите земевладелци. Традиционно големите ферми печелят от плащанията по ОСП - според данните, 20 процента от бенефициерите на ОСП получават 80 процента от директните плащания.

Според новото предложение държавите членки могат да изберат да плащат на фермерите средно от 130 до 240 евро на хектар - до граница от 100 хил. евро, с прогресивни намаления на плащанията до тази точка.

Юрген Так, генерален секретар в Европейската организация на земевладелците, казва, че това предложение за ограничаване на субсидиите рискува да игнорира професионалните фермери, които допринасят значително за европейската продоволствена сигурност, в полза на по-малко рентабилни и продуктивни предприятия.

Новият бюджет на ОСП е "точно обратното на това, което трябва да подкрепяме. Защото това, което виждаме, е, че вече не говорим за производителност, става все повече социална подкрепа за фермите", твърди той.

Битката за ограниченията

Няколко екологични организации подкрепят ограничаването на плащанията към големи ферми за насърчаване на по-справедливо разпределение на средствата и за освобождаване на пари за екологични проекти. В отговор Так твърди, че рентабилността и устойчивостта вървят ръка за ръка: колкото повече пари има една ферма, толкова повече може да похарчи за устойчиви практики в мащаб.

Тази дебат може да е неуместен, тъй като няколко предишни опита на Комисията да въведе такива ограничения върху субсидиите не успяха да преодолеят опозицията от ключови страни от ЕС, доминирани от големи ферми. Най-скорошният опит за въвеждане на такива ограничения доведе до въвеждането на мярката като доброволна такава.

На 12 ноември 2025 г. ще се проведе конференцията Зелена трансформация: "Кръгова икономика и устойчиво развитие", организирана от сп. Enterprise и БСК! Вижте повече за събитието на сайта: https://greentransformation.enterprise.bg/