Българският бизнес усилено инвестира в иновации, дигитална трансформация и наемане на служители на пълен работен ден, докато се ориентира в сложната среда, белязана от икономическа несигурност и регулаторни предизвикателства. Това показва новото проучване "Барометър на предприемачеството на EY", част от регионалния анализ за Централна, Източна и Югоизточна Европа. Изследването е проведено сред 1031 компании в региона, включително в България.

Компаниите у нас гледат по-оптимистично на условията за бизнес в България в сравнение с тези в Централна и Източна Европа. Проучването разкрива и ясно изразен стремеж към продуктово развитие, технологична интеграция и подобряване процесите в компаниите за повече ефективност. Общо 65% от анкетираните заявяват, че поставят приоритет върху продуктовите иновации, което е значително над средното за региона от 53%.

В Гърция и Сърбия бизнесът приоритизира също продуктовите иновации, докато в Румъния на преден план излизат иновациите в производството (60%).

"Българските предприемачи ясно показват, че се стремят да направят бизнесите си устойчиви чрез стратегически иновации и инвестиции в хора и екипи", коментира Николай Гърнев, управляващ съдружник за България и Югоизточна Европа в EY. "Въпреки геополитическите и икономически предизвикателства, фокусът на предприемачите остава развитието и растежът на техните компании. Виждаме ясно осмисляне, че подобряването на продуктивността и ефикасността в бизнесите неминуемо ще донесе повече стойност за компаниите. Приоритет за българските компании са дигиталният растеж и технологичните иновации", добавя той.

Ето и основните изводи от проучването:

• Силен дигитален фокус: 71% от компаниите посочват, че през последната една година използват все по-засилено AI, като правят подобрения в уебсайтовете и дигиталното си присъствие. В региона тази цифра е 65%. Други 58% увеличават дейностите по онлайн маркетинг и електронна търговия на фона на среднo 52% за Централна и Източна Европа. Забелязва се и съществен ръст при използването на облачни технологии и CRM системи.
• Все още недостатъчно инвестиции в изкуствен интелект: Въпреки че 87% очакват изкуственият интелект да подобри производителността и качествения контрол, над половината от българските компании все още не са направили съществени инвестиции в технологията. Компаниите у нас, които вече използват активно изкуствен интелект, са го внедрили най-вече в процесите си за анализ на данни (87%). Много по-малко изкуственият интелект е приложен при работата с клиенти под формата на чатботове и автоматизирани системи за комуникация, административните задачи и маркетинговите процеси (40%). В Централна и Източна Европа разликата в отговорите не е толкова голяма, като на преден план отново излизат анализът на данни (55%), маркетинговата оптимизация (43%) и използването на изкуствен интелект за личностно развитие (38%). Изкуственият интелект се използва основно за анализ на данни и в съседните на нас страни - Гърция (76%), Румъния (73%) и Сърбия (85%). Необичайно е, че никой в българския бизнес не използва ИИ за оптимизация на веригата си на доставки, докато в другите страни това правят около 10% от компаниите.

  Данните от Барометъра на предприемачеството на EY показват още, че бизнесът не гледа еднозначно на новата реалност, в която изкуственият интелект се намесва в процесите им. Общо 40% от запитаните у нас виждат рискове за поверителността на данните, а още толкова се притесняват от липсата на ясни правила и стандарти за използването му. Подобна е ситуацията и в другите страни в региона.

• Сериозен ангажимент за разширяване на капацитета на работната сила се посочва от 65% от българските предприятия, които планират да наемат повече служители на пълен работен ден, в сравнение само с 48% в региона. Нуждата от повече хора е изключително осезаема и работодателите са готови да поемат ангажимент към хората, но трудностите при наемането им са огромни. Това казват 65% от българските компании - те търсят начини да разширят капацитета на работната сила като наемат служители на пълен работен ден. Това е значително над средното за региона (48%), но 71% срещат трудности при намирането на квалифицирани кандидати. Разходите за труд и ангажираността на служителите също са сред основните притеснения. 1/3 от фирмите у нас ще запазят същия брой хора през следващите 12 месеца и само 3% обмислят съкращения. Около нас само в Гърция планират да наемат повече служители на пълно работно време (67%), докато в Сърбия този процент е 52 на сто, а в Румъния това планират под половината работодатели - 46%.

  Българските работодатели изпитват най-сериозни трудности при намирането на кандидати с необходимите умения (71%) и с нужния опит (68%), показват данните. Едва след това и с двойно по-малко отговори се нареждат привличането на достатъчно кадри за свободните позиции (39%), намирането на хора в рамките на съответното населено място (29%) и конкурирането с други компании в района (26%).

• Финансиране: Мнозинството от българските компании (68%) споделят, че реинвестициите са основният начин за финансиране на растежа на техните бизнеси. Кредитите от различни финансови институции са широко разпространени и 19% от компаниите ги определят като основен инструмент за финансиране на иновациите при тях. Интересно е, че едва 6% от компаниите посочват външните инвеститори за възможен източник на финансиране, а други 6% - правителствени грантове и субсидии.

• Планове за инвестиции: Пазарната несигурност и рисковете от неблагоприятно развитие на икономическата ситуация и тук играят основна роля като пречка пред бизнеса да реализира своите инвестиционни планове - това посочват 71% от запитаните. Други 55% се тревожат от геополитическата нестабилност, а 48 на сто биха променили нагласата си за инвестиране заради регулаторни и политически промени и натиск. Близка е картината в Централна и Източна Европа, където също икономическите рискове и пазарна несигурност влияят най-много на инвестиционните намерения (58%), но впечатление прави, че на второ място в общите данни се открояват липсата на налични средства и финансовите ограничения, посочени от 41% от компаниите. В Румъния например икономическият риск и пазарната несигурност са още по-значим фактор, който посочват 75% от анкетираните, а в Гърция това притеснява 61% от бизнеса.

• Очаквания за следващите 12 месеца: В България 94% от анкетираните очакват негативно въздействие върху финансовата стабилност на бизнеса си от повишаването на разходите за труд, което е значително повече спрямо 85% в Централна и Източна Европа. 81% от българските компании очакват последици от геополитическата нестабилност, в сравнение със 74% в региона. Това показва по-голяма чувствителност на българските фирми към геополитическите фактори, които влияят върху тяхната финансова устойчивост. Докато 71% от българските респонденти очакват отрицателно въздействие от инфлационния натиск, в Централна и Източна Европа този дял е по-висок - 78%. Това показва, че инфлацията е съществен проблем и за всички, но е малко по-силно изразена в региона. В Гърция например напред като фактор излизат по-високите експлоатационни разходи (82%), а в Румъния геополитическата нестабилност (90%).

  Въпреки тези предизвикателства, проучването отчита ясно изразена ангажираност към дългосрочното развитие — 90% от българските предприемачи не планират да продават част от своя бизнес в близко бъдеще, което подчертава силния предприемачески дух и стремеж към устойчивост.