Гърция: А сега накъде?

business-teamwork

Едни избори взривиха не само Европа, а и целия свят. Бебето в люлката на света - Гърция изрева мощно и разбуни духовете сред икономическите среди. Популистката партия СИРИЗА спечели убедително изборите, с което вся ужас в Европейския съюз, Европейската комисия и Европейската централна банка. Нейният лидер и вече премиер на Гърция Алексис Ципрас обяви, че Гърция се отказва от затягането на коланите и ще опита да предоговори изплащането на гръцкия дълг, който е в размер на близо 320 млрд. евро.
Програмата на Ципрас е в пълно противоречие на договореностите, които постигна тройката (Европейската комисия, МВФ и Европейската централна банка). Съкратени от предишното правителство на Андонис Самарас, Ципрас обяви, че ще върне на работа над 7500 служители. Той се обяви за повишение на минималната работна заплата от 680 евро на 751 евро. Обеща също повишение на пенсиите и връщане на редица социални облаги за чиновниците. За сметка на това новият гръцки премиер обеща по-високи данъци за богатите и изкореняване на корупцията.
Нов момент в програмата на гръцкото правителство е повишение на данъците за гръцките хотели, предлагащи ол инклузив. С тази своя мярка Ципрас цели да подпомогне малкия бизнес като таверни, магазинчета и други подобни фирми, свързани с туризма.
Реакциите в Европа
Всички тези мерки, предложени от гръцкия премиер, „изправиха на нокти” европейските кредитори. Европа твърдо заяви, че няма да се съгласи с ново отписване на гръцкия дълг, както и с разхлабване на мерките за икономии. В отговор на това гръцкият премиер заяви, че Гърция вече няма да преговаря с тройката кредитори, а само с Европейската комисия.
Не може да става и дума за отписване на гръцки дълг. Възможни са малки уговорки, но не и фундаментални. Гърция трябва да се съобразява с Европа. Това предупреди председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Шефът на Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната) Йерун Дейселблум също се изказа като заяви, че ако Гърция иска да останете в еврото, то тогава ще трябва да се изпълняват поетите ангажименти.
И германския канцлер Ангела Меркел очаква бъдещото гръцко правителство да спази ангажиментите, поети от страната за икономическите реформи и бюджетните икономии. Тя все повтаряше: "Гърция трябва да изпълни поетите ангажименти".
Германският министър на финансите Волфганг Шойбле също отхвърли възможността за ново орязване на гръцкия дълг или за провеждане на среща по този въпрос. Той допълни, че щедростта на Германия е достигнала своя предел със спасителната програма за Гърция.
Френският президент Франсоа Оланд поздрави Ципрас за победата и изрази желание за съвместна работа за укрепване на растежа и стабилността в еврозоната.

Смесени чувства на финансовите пазари
Финансовите пазари реагираха различно. Еврото достигна 11-годишно дъно спрямо долара в понеделник. Единната валута падна до 1.1098 долара, като това ниво последно е видяно през септември 2003 година. Впоследствие то обаче възвърна част от печалбите си и в петък затвори при ниво 1.1285 долара за евро.
Спрямо йената единната валута падна до 130.16 йени, отново достигайки в понеделник 11-годишно дъно, като в петък затвори по-високо, при132.66 йени за евро. Еврото поевтиня също и спрямо паунда, достигайки 7-годишно дъно при 0.7406 паунда, докато в края на седмицата затвори при 0.7490 паунда за евро.
Въпреки доста убедителната победа на СИРИЗА, обаче, инвеститорите на европейските пазари на акции реагираха предпазливо негативно и то само за кратко, след което основните фондови индекси отново се устремиха към седемгодишните им върхове от края на предходната седмица. Инвеститорите изглеждат уверени, че оповестената през миналата седмица мащабна програма на ЕЦБ за количествени улеснения (покупки на държавни облигации в еврозоната за общо над 1 трлн. евро) ще намали страховете, че евентуално излизане на Гърция от еврозоната може да предизвика по-сериозна криза в региона.
Американските акции поскъпнаха в понеделник. Макар САЩ да имат ограничен досег с относително малката икономика на Гърция, нарастването на волатилността в региона може да навреди на големите мултинационални компании. Dow Jones нарасна с 6.1 пункта или 0.03% до 17 678.7 пункта, S&P 500 спечели 5.27 пункта или 0.26% до 2 057.09 пункта, а Nasdaq се повиши с 13.88 пункта или 0.29% до 4 771.76. След новината обаче, че Гърция няма да преговаря с ЕС и МВФ в края на седмицата Dow Jones падна с 251.9 пункта или 1.45% до 17 164.95 пункта, S&P 500 загуби 26.26 пункта или 1.30% до 1 994.99 пункта, а Nasdaq падна с 48.17 пункта или 1.03% до 4 635.24 пункта.
Общият гръцки фондов индекс Athex Composite отвори в понеделник с понижение от близо 5%, като най-драматичен спад регистрираха банковите акции, чийто спад беше от над 10%. В петък фондовият индекс завърши надолу само с 1.59% при 721.93 пункта, но през седмицата имаше понижение и до двугодишно дъно. В същото време имаше и рязко повишение на лихвите на гръцките държавни облигации, като доходността на 10-годишните дългови книжа скочи с близо 20 базисни пункта към 8.96%.
Останалите европейски фондови пазари обаче почти не реагираха негативно на новината за победата на крайната левица СИРИЗА. Само за кратко основните европейски индекси отсъпиха от техните седемгодишни върхове, ударени през предходната седмица, преди отново да излязат на позитивна територия. Инвеститорите сякаш изглеждат уверени, че оповестената през миналата седмица мащабна програма на ЕЦБ за "количествени улеснения" (покупки на държавни облигации в еврозоната за общо над 1 трлн. евро) ще намали страховете, че евентуално излизане на Гърция от еврозоната може да предизвика по-сериозна криза и заразен ефект в региона. В същото време предприетата от ЕЦБ политика за месечно наливане на 60 млрд. евро на паричния пазар в еврозоната продължава да оказва основна подкрепа за солидния апетит за риск на европейските фондови пазари. Шефът на ЕЦБ Марио Драги обяви, че Гърция може да се възползва от тази програма, но само ако изпълни условията на кредиторите си.
Новата гръцка администрация ще трябва да изплаща дълга на страната, който в крайна сметка е притежание на данъкоплатците в еврозоната, въпреки че са възможни преговори за удължаване на падежа на гръцкия дълг, казаха от Европейската централна банка. Страната ще трябва да спазва ангажиментите си и да продължи своето погасяване на държавните задължения, като в същото време е възможно да се стартират преговори за удължаване на матуритета на дълга. В момента Гърция дължи около 40 млрд. евро на Франция и до 60 млрд. евро на Германия, посочиха от ЕЦБ.
Златото се изкачи до 5-месечен връх, след като победата на СИРИЗА породи страхове от подновяване на нестабилността в Европа, предизвиквайки повишено търсене на безопасни активи. Спот златото остана стабилно на 1293.78 долара за тройунция, след като по-рано през сесията бе поскъпнало с 0.4%. Златото с доставка през март затвори на ниво1283.70 долара за тройунция в петък.
Междувременно стана ясно, че новото гръцко правителство иска да "спре" няколко процеса на приватизация, включително тази на пристанищата и на основната държавната електрическа компания (ДЕИ).
В крайна сметка вариантите за Гърция са три
Вариант първи: Гърция сама излиза от еврозоната и респективно от ЕС.
Вариант две: Гърция обявява фалит и минава на пряко подчинение на Европейската комисия и МВФ.

Вариант три: Гърция се съгласява с условията на ЕС, което обаче означава край за популистката партия СИРИЗА.
КОЙ Е АЛЕКСИС ЦИПРАС?
„Дойче Веле” пише, че младият лидер на СИРИЗА Алексис Ципрас преминава през няколко партии и интриги в тях преди да достигне звездния си миг.
Политическото битие на Алексис Ципрас започва през 1989 г. Именно в тази историческа година Ципрас, който по това време е още ученик, решава да влезе в младежката организация на гръцката Комунистическа партия, която и до днес украсява логото си с комунистическите символи сърп и чук.
Най-напред младият Ципрас се изявява като съорганизатор на поредица от училищни блокади в Атина, които защитава пламенно в телевизионно интервю от онова време.
Няколко години по-късно вече е в редиците на предшественика на днешния ляв съюз СИРИЗА.
Звездният миг на Ципрас настъпва на местните избори през 2006 година: тогавашният лидер на лявата коалиция Алекос Алаванос решава да поосвежи партията си, като за целта спешно се нуждае от ново лице. Изборът пада върху 32-годишния тогава Ципрас, който е издигнат за кандидат за кмет на Атина и предизвиква малка сензация: 10.5% от избирателите в гръцката столица гласуват за левицата, което е тройно повече, отколкото на парламентарните избори две години по-рано.
Оттогава името Алексис Ципрас е неизменна част от гръцката политика. На партийния конгрес на лявата коалиция през 2008 година Алаванос подава оставка по здравословни причини и налага начело на партията младия Ципрас, въпреки съпротивата на тогавашния партиен елит.
Ципрас се заема с формирането на нова голяма лява партия, като за целта привлича няколко по-малки групировки и течения, които на партиен жаргон се наричат "компонентите на СИРИЗА". Сред тези "компоненти" има всякакви хора - троцкисти, маоисти, еврокомунисти, екосоциалисти, леви интелектуалци и други малки групички, всяка от които иска да наложи възгледите си в програмата на партията. Истинско мастойрско постижение е, че Ципрас съумява да държи единен този толкова разнороден съюз.
Ципрас минава за мил и любезен човек. Заедно със своята любов от младежките години, с която има двама сина, той живее сравнително скромно в един от централните атински квартали. Ципрас обича да е сред хора и предпочита да се придвижва с мотор.
Всичкият този уют се изпарява обаче, когато Ципрас трябва да кове нови мнозинства: лидерът на СИРИЗА вече даде да се разбере, че ако след изборите не се намери друг кандидат за коалиционно управление, той е готов да сключи съюз с крайнодясната популистка партия "Независими гърци". Подобно на СИРИЗА, тази формация е също срещу наложената на Гърция политика на строги икономии. Обединява ги още неприязънта към Германия.
Ципрас е готов да покани и бившите си съпартийци от гръцката Комунистическа партия. В същото време е факт, че изявленията на Ципрас относно предпочитаните от него коалиционни партньори не бива да се приемат за чиста монета. В това лично се убеди някогашният вътрешнопартиен конкурент на Ципрас - Фотис Кувелис, който сега е лидер на една социалдемократическа формация.
Големият въпрос сега е дали и на европейската политическа сцена Ципрас ще остане верен на досегашната си реторика. По-внимателните наблюдатели вероятно са забелязали, че през последните няколко седмици Алексис Ципрас посмекчи тона си и дори увери, че няма да взима еднолични решения.

А има и още нещо: междувременно дори СИРИЗА започва да свиква с факта, че Гърция се нуждае от балансиран бюджет.

 

Автор: Анна Брандийска

 

 

Споделете:

Присъединете се
към 12 257 читатели

ENTERPRISE е прецизно таргетирано B2B печатно издание за практически бизнес и интелигентно управление.