Автор: Милош Радакович

Милош Радакович е основател на Specter Consulting, автор и лектор. Над 10 години работи в HR и развитието на лидери, изграждането на процеси по подбор и задържането на таланти. Днес работи като ментор с новоназначени мениджъри и консултира компании, които искат да трансформират процесите си.

Има един разговор във всяка компания, който се води винаги твърде късно. Човек подава оставка. Насрочва се exit интервю. Сяда някой от HR, вади формуляр и пита защо си тръгваш. Тогава за първи път от месеци, може би от години, човекът казва истината.

Проблемът е, че вече няма значение. Решението е взето. Куфарът е събран. Каквото и да сподели сега, то е аутопсия, не лечение.

Работя с компании от 15 години и съм чел десетки такива разговори. Почти всички казват едно и също нещо: истината е била там през цялото време, само че никой не я е чул, докато още е можело да се направи нещо.

Защо истината излиза чак на вратата

Замисли се защо човекът мълчи, докато работи при теб, и проговаря чак когато си тръгва.

Докато е вътре, честността носи риск. Ако каже, че мениджърът му е проблем, може да си навлече отмъщение. Ако каже, че процесът е счупен, може да го запишат като оплаквач. Ако каже, че не вижда бъдеще тук, рискува да го отпишат още преди да е готов да си тръгне. Затова преценява, че мълчанието е по-безопасно, и е прав.

На вратата всичко това пада. Няма какво повече да губи. Няма мениджър, от когото да се страхува, няма кариера тук, която да пази. За първи път може да си позволи да бъде честен и точно затова чуваш истината едва когато вече не можеш да я използваш.

Това значи нещо неудобно. Ако истината идва само на изхода, значи през цялото останало време системата е била устроена така, че хората да не смеят да я изрекат. Exit интервюто не ти показва защо този човек си тръгва. Показва ти защо още десет мълчат в момента.

Какво всъщност ти казват, когато казват "за повече пари"

Най-честата причина, която хората дават на изхода, е заплатата. По-добра оферта, повече пари, не можах да откажа.

Понякога е вярно. Много по-често е удобната версия на истината, тази, която не изгаря всички мостове.

Защото "отивам за повече пари" е безопасно. Никого не обвинява, никого не поставя в неловко положение, приключва разговора бързо. А отдолу почти винаги стои друго. Човекът е останал без развитие и е спрял да вижда къде отива. Или е имал мениджър, който е смачквал енергията му всеки ден. Или е предлагал идеи с месеци и никой не го е чул. Парите са били последната капка, не причината.

Ако приемеш "за повече пари" за чиста монета, ще извадиш грешна поука. Ще решиш, че проблемът е бюджетът, ще вдигнеш някому заплатата и ще изгубиш следващия по същата причина, която така и не си видял.

Истинският въпрос не е колко му плащаш. Истинският въпрос е защо човек, на когото плащаш прилично, все пак предпочита да си тръгне.

Урокът, който идва твърде късно, за да спаси този човек

Ето я и горчивата истина. Каквото и да научиш от това exit интервю, за човека отсреща е свършено. Няма да го върнеш. Благодариш му, пожелаваш му успех, и той си отива, отнасяйки със себе си опита, който си платил да натрупа.

Но има и друг начин да гледаш на това. Този човек ти прави подарък на излизане, ако имаш смелостта да го приемеш. Казва ти на глас това, което другите ти хора мислят, но не смеят да произнесат. Дава ти пример на пропукванията, за които ти си бил сляп.

Въпросът е какво правиш с това. Повечето компании - нищо. Прибират формуляра, отмятат процеса и продължават както преди, докато следващият не подаде оставка и не каже същото. Малкото компании, които се променят, взимат това, което са чули, и отиват да поговорят с хората, които още са тук, преди и те да стигнат до вратата.

Как да чуеш истината, докато още има значение

Ако искаш истината навреме, не можеш да чакаш изхода. Трябва да направиш честността безопасна, докато човекът още работи при теб.

Това не става с кутия за предложения или с годишна анонимна анкета. Става, когато седнеш срещу хората си и питаш конкретно, не "как върви", а "какво те дразни в момента, какво би сменил, къде се чувстваш блокиран".

И после, най-важното, когато някой ти каже нещо неудобно, реакцията ти решава всичко. Ако се защитиш или го използваш срещу човека, си затворил вратата за всички. Ако благодариш и направиш нещо по въпроса, отваряш я.

Хората не мълчат, защото нямат какво да кажат. Мълчат, защото веднъж някой е бил честен и това му е излязло скъпо, и всички са го запомнили. Промениш ли това, истината спира да чака изхода.

Накрая

Exit интервюто не е инструмент за задържане. То е разписка за нещо, което вече си изгубил.

Истинската работа не е да питаш хората защо си тръгват, а да ги питаш защо остават, докато още са тук, и да слушаш така, че да им е безопасно да отговорят честно.

Следващия път, когато някой добър човек ти подаде оставка и на изхода ти каже истината, не мисли само за него. Мисли за това колко други в момента носят същата истина, мълчат по същата причина и чакат своя ред за вратата. Тях още можеш да ги чуеш, но само ако направиш така, че да не им се налага да напускат, за да проговорят.

Още от автора:

Повишението не те прави лидер: грешките, заради които новите шефове "изгарят"

Екипът не се строи в презентации, а в трудните разговори

Още един workshop няма да оправи културата в компанията

Компанията ти расте, но структурата остава същата? Това може да ти струва скъпо