Повече от две хилядолетия митническите тарифи се използват, за да регулират бизнес отношения - като право да се прави бизнес или защита на един бизнес от друг бизнес. Разбира се, и да пълнят хазната. През тези хилядолетия човешкото общество и икономиката се развиват и въпросът е какъв е реалният ефект на митата в днешния глобален свят.

Най-ранните регистрирани митнически тарифи датират отпреди повече от 2000 години, в древна Палмира, днешна Сирия. Първоначално митата са били използвани за заплащане на правото да се прави бизнес на определена територия. През Средновековието европейските кралства и градове държави започват да налагат мита върху стоките, преминаващи през техните граници, за да увеличат приходите и да защитят местната индустрия. През XIX век, с индустриалното развитие, се наблюдава разрастване на протекционистичните политики. Страни като САЩ например налагат високи мита, за да защитят местните индустрии от чуждестранна конкуренция. Този период често се нарича "период на ограничение", пише доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българската стопанска камара (БСК) и преподавател в УНСС, в анализ публикуван на сайта на БСК и сп. Business Global.

Промяната започва след Втората световна война, с курс към свободна търговия, когато много страни започват да намаляват тарифите си. Създаването на международни организации като Световната търговска организация (СТО) изиграва значителна роля в насърчаването на свободната търговия и намаляването на търговските бариери.

Днес митническите тарифи все още съществуват, но като цяло са по-ниски и по-стандартизирани в резултат на международните търговски споразумения и различни икономически съюзи. Дори може да се разглеждат като загубили значението си в съвременния глобализиран свят по няколко причини:

Глобализация и свободна търговия: С нарастващата глобализация и споразуменията за свободна търговия между държави и региони митническите тарифи са намалели или са премахнати, за да се улесни търговията и инвестициите. Примери за това са НАФТА и Транстихоокеанското партньорство. Натискът от различни международни организации и съюзи за намаляване на търговските бариери също играе роля. Световната търговска организация (СТО) например работи за намаляване на митническите тарифи и улесняване на глобалната търговия.

Регионални интеграции: Държави и региони се интегрират икономически, като Европейският съюз или АСЕАН, което води до намаляване или премахване на митническите бариери.

Мултинационални корпорации: Големи компании оперират в различни страни и континенти, което прави митническите тарифи по-малко ефективни. Тези корпорации произвеждат и имат други бизнес операции в различни държави, което намалява влиянието на митата върху тяхната дейност.

Технологии и иновации: Развитието на технологиите и иновациите доведе до намаляване на разходите за производство и транспорт, което прави митническите тарифи по-малко значими като фактор за конкуренция.

Няколко са факторите, заради които митата се определят като неефективен икономически инструмент:

Нарушаване на търговските връзки: Митата обичайно водят до търговски спорове между държавите, които ги прилагат, и техните търговски контрагенти. Ако една държава наложи мита, другата в повечето случаи отговаря реципрочно със същото, което намалява стокообмена и на двете страни.

Увеличени цени: Митата увеличават цените на вносните стоки, което рефлектира върху потребителите и бизнеса, които разчитат на тези продукти. На практика най-силно засегнати са най-много нискодоходните групи от населението, тъй като те са чувствителни дори и към малки промени в цените на стоките и услугите.

Намаляване на конкуренцията: Когато местният бизнес е защитен от чуждестранна конкуренция чрез мита, липсва основен стимул за иновации и повишаване на качеството на продуктите. Това води до монополни стремежи и картелизиране на местния пазар, от което в средносрочен период губят не само потребителите, но и малките и средните фирми.

Негативен ефект върху икономическия растеж: Намаляването на международната търговия забавя икономическия растеж, тъй като страни губят достъп до нови пазари и инвестиции.

Преходни ефекти: Въпреки че митата могат временно да помогнат на местната индустрия, дългосрочното решение винаги се състои в подобряване на конкурентоспособността на бизнеса чрез иновации и ефективност. Митническите тарифи не са устойчиво решение и в дългосрочен период страната, която ги налага, ще изпадне от призовите места на глобалната конкуренция.

Негативното влияние на митническите тарифи е най-вече върху потребителите. Те са най-засегнатите и като такива е добре да бъде разгледано по-подробно тяхното състояние. Няколко са начините, по които митническите тарифи могат да окажат отрицателно въздействие върху потребителите в страната, която е наложила тарифни ограничения:

По-високи цени: Митата върху вносните стоки увеличават цената на тези стоки. Вносителите обикновено прехвърлят тези по-високи разходи върху потребителите, което води до по-високи крайни цени. Местните стоки също поскъпват заради процеса на монополизиране на местния пазар при липсата на външна конкуренция.

Намалено разнообразие: Митата ограничават в различна степен наличието на чуждестранни стоки на пазара. Това намаляване на разнообразието води до по-малък избор за потребителите.

По-ниско качество: Когато митата защитават местната индустрия от чуждестранна конкуренция, има по-малко стимули за местните производители да подобряват качеството на продуктите. Това може да доведе до стоки с по-ниско качество за потребителите.

Икономическа неефективност: Използването на митнически тарифи води и до неправилно разпределение на ресурси заради склонността обществените ресурси да се пренасочват към защитените отрасли, дори и да са по-малко ефективни, вместо да се използват в по-продуктивни области. Тази неефективност отново увеличава разходите за потребителите.

Ответни мита: Налагането на ответни мита, което е обичайната практика в такива случаи, рефлектира върху местната индустрия. Възможни ефекти са свиване на бизнеси и загуба на работни места, което в крайна сметка отново се отразява на покупателната способност на потребителите.

В крайна сметка ефектът от тарифните или нетарифните ограничения зависи най-вече от структурата на самата икономика. За разлика от индустриалната епоха, в съвременната икономика в повечето развити държави секторът на услугите е между 60 и 75 процента, а митата само косвено засягат услугите и не могат да изиграят ролята, която са играли при производството и търговията със стоки. Причината, че при болшинството от тях основният "производствен" разход е човешкият труд, върху който тарифните ограничения не влияят.

Митата засягат услугите дотолкова, доколкото за тях се внасят някакви консумативи. Другото потенциално въздействие е евентуално затруднение във веригите на доставки, които са свързани с няколко държави.

Възможни негативи за ЕС и България

Освен поскъпването на стоки и услуги, което е първият резултат от една митническа война, европейската икономика би била засегната и от косвени ефекти. Тъй като световната икономика функционира като мрежа от взаимносвързани центрове, допълнителните мита могат да нарушат веригата на доставки на приемливи цени.

Може да се очаква и отлагане на инвестиции от страна на компаниите заради несигурността, свързана с митата и техните последици.

Единственият положителен аспект от подобно противопоставяне е вероятността митата да накарат санкционираните от САЩ държави да търсят по-тесни връзки с ЕС в усилията си да се противопоставят на новия подход на САЩ.

Според последните официални статистически данни за 2023 г. търговският стокообмен между България и САЩ надвишава 1,7 млрд. долара, с положителен баланс за нашата страна. Българският износ е бил за над 1,142 млрд. долара, а американският внос - около 566 млн. долара.

България изнася за САЩ основно електронна продукция, машини, химически и фармацевтични продукти, първични метали. В случая с България има и сериозни непреки ефекти заради участието на много български фирми във веригата на доставки на производители от Германия и други страни на ЕС в автомобилната, фармацевтичната и други индустрии. Когато те бъдат засегнати, поръчките им към доставчиците ще намалеят, възможно е и до степен да затворят филиалите си в България.

Това ще се отрази негативно не само на пазара на труда и на инвестициите, но и на модернизацията на българската икономика по линия на преноса на технологии, свързан с участието на българските фирми във веригите на доставки.