Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image

ENTERPRISE | September 21, 2018

Отиди най-горе

Най-горе

Няма коментари

ИТ бизнесът иска основна промяна в българското образование

ИТ бизнесът иска основна промяна в българското образование
Petar

След 10 години при запазване на сегашните темпове и без да бъдат направени реформи в образованието, обемът на българската софтуерна индустрия ще достигне 1700 млн. лв. или 1.8% от Брутния вътрешен продукт (БВП). По-същественото обаче е, че ако бъде осъществена образователна реформа в желаните от бранша насоки и бъде увеличен броят на софтуерните специалисти, излизащи на пазара, секторът може да отчете поне двойно по-големи резултати, до около 3.7 млрд. лв. или 3.8% от БВП на България. По този начин той ще стане структуроопределящ за българската икономика, сравним по значение с туризма например. Това са част от изводите, обявени днес на пресконференция на българския технологичен бранш, в която взеха участие представители на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българската Уеб Асоциация, Европейския Софтуерен Институт – Център Източна Европа (ЕСИ ЦИЕ), Българската Асоциация по информационни технологии (БАИТ), Български ИКТ Клъстер и Асоциация Телекомуникации (АСТЕЛ).

На събитието бяха представени Стратегическите изисквания на софтуерната индустрия за реформа на образователната система. Документът е разработен в резултат от дейността на създадената през 2011 г. от горепосочените организации обща работна група, която има за цел да определи изискванията на софтуерната индустрия към българската образователна система – училищно и университетско образование, следдипломна квалификация и професионално развитие през целия живот.

Ограничен растеж

Според стратегическия документ, растежът на софтуерната индустрия у нас е ограничен от острия дефицит на кадри. По предвиждания на компаниите от сектора, към 2015 г. ще има нужда от над 20 000 софтуерни специалисти в повече от наличните. Необходимо е да се увеличи капацитетът на образователната система за подготовка на такива специалисти три пъти – от сегашните завършващи 2000 на година до 6000 на година, става ясно още от работата на групата. Освен това, според нейните представители, образователната система бележи тревожен качествен спад през последните 20 години, процентът функционална неграмотност е много висок, както и броят на отпадащите и неангажирани ученици. Разширяват се и разликите по социални и регионални признаци, дипломите са девалвирани, а количеството заема по-важно място от качеството, става ясно още от стратегическия документ, който е одобрен от всички водещи организации в технологичния сектор. Според неговите автори, няма връзка между реалните нужди на икономиката и образователната система – нито количествено, нито качествено, а образователният процес е фокусиран върху натрупване на знания и информация и тяхното възпроизвеждане, а не върху изграждане на умения, нагласи, ценности и личностни качества, необходими за успешната реализация на младите хора в икономика на знанието.

Какво предлагат браншовите организации?

Затова представителите на сектора поставиха ясно изразени изисквания за реформа в образованието. „Интересите на софтуерната индустрия за значително повишаване на качеството на образование са еднопосочни с интересите на обществото като цяло. Развитието на икономика с висока добавена стойност – икономика на знанието – е ключов фактор за постигане на национален просперитет и устойчиво развитие“ – убеден е Явор Джонев, ръководител на работната група и заместник – председател на Управителния съвет на БАСКОМ. Според него, подценяването на инвестициите в образованието през последните години, липсата на стратегия за развитие и реформиране на системата води до ограничаване на възможностите за икономически растеж и подобряване на качеството на живот в България. „Затова ние смятаме, че е назрял моментът за цялостна ревизия на обществените цели и изисквания към образователната система, предвид възможните сценарии и желани пътища за развитие на България през XXI век, балансирайки икономически, социални, културни и природни гледни точки и интереси“ – добави той.

Представители на бранша предложиха да бъде приет нов компетентностен подход, който да интегрира знания, умения, нагласи/ценности и опит, както и да се трансформира традиционният академичен модел на преподаване към компетентностен модел на преподаване и измерване на образователните резултати. Целта на новия модел е да спомага за изграждането на самостоятелни личности, които могат да мислят концептуално и съзидателно, да имат активно отношение към света, постоянно да се развиват и адаптират. Личности със социални и комуникационни умения и нагласи за съвместна работа в екип за постигане на общи цели. Тези и други важни характеристики са анализирани и дефинирани от работната група като 18 базови когнитивно-емоционални и 32 комплексни компетентности. Всички те са условно групирани като личностно-социални, комуникационни, интерперсонални, за моделиране, за решаване на проблеми и процесно-организационни. В допълнение са дефинирани езикови (български, английски и други езици и комуникация) и културно-исторически компетентности, необходими за успешна интеграция в световната икономика.

„Тези компетентности са сърцевината на новите изисквания към образованието и трябва да се изграждат и интегрират хоризонтално към всички предмети, обучения и образователни дейности и вертикално – от подготвителна група в детската градина до магистратурата в университета и продължаващото образование през целия живот“ – добави Явор Джонев. Според него за целта е необходима нова „архитектура” на образованието, която интегрира базовите и комплексните компетентности с предметното обучение и базовите грамотности с натрупване на опит и изграждане на навици и нагласи чрез практически проектни дейности.

За реализация на описаните изисквания на практика е необходимо да бъдат предприети редица действия в сътрудничество с всички заинтересовани държавни, обществени и образователни институции и организации:

-        Да се припознае изграждането на икономика на знанието като стратегически национален приоритет от всички политически сили и заинтересовани страни

-        Да се създаде Национален съвет за икономика на знанието и образователна реформа

-        Да се осигури адекватно финансиране на училищното образование

-        Да се определят новите обществени изисквания към образователната система

-        Да се осигури политически консенсус, лидерство и ресурси за осъществяване на фундаментална образователна реформа

-        Да се структурира оперативна програма „Образование и иновации” за 2014-2020 г.

-        Да се интегрират универсалните компетентности във всички форми и степени на образование

-        Да се актуализират педагогическите и управленски компетентности в образованието

-        Да се вземат мерки за решаване на острия дефицит на кадри в софтуерната индустрия

-        Да се актуализират университетските програми и преподаване

-        Да се развие система за професионално развитие и учене през целия живот

Целият документ в PDF формат e достъпeн тук.

 

 

Добави коментар