Привличането на инвестиции от Япония би имало значителен национален икономически ефект в реализирането на стратегически дългосрочни приоритети на България. За българския бизнес това би разширило икономическото пространство към високи технологии и партньорства с японски фирми и разширяване на достъпа на български стоки до японския пазар.
За японската икономика и инвеститори разширяването на икономическото пространство към България би имало силен положителен ефект, в т.ч. увеличаване на присъствието им на пазарите на ЕС, посочва се в доклад на Института за икономически изследвания на БАН.
Докладът е изготвен във връзка с инициативата на президента Румен Радев и Посолството на Япония в България за проведената днес българо-японска бизнес среща, съобщават от Института.
Япония е изключително добре приет инвеститор в ЕС. Натрупаните ПЧИ от Япония в ЕС достигат 300 млрд. евро към 2018 г. Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Япония (от 17 юли 2018 г.) създава нови благоприятни предпоставки за взаимно сътрудничество на България с Япония с цел инвестиции.
Стратегическото партньорство обхваща всички области на съществуващото секторно сътрудничество, като космическите, информационните и комуникационните технологии, индустриалната политика, енергетиката, транспорта, образованието, научните изследвания и иновациите.
Споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония (от 01.02.2019 г.) гарантира по-нататъшната либерализация на търговския обмен и също открива възможности за инвестиции и взаимно сътрудничество.
Сред страните от Централна и Източна Европа най-значителни японски преки инвестиции се осъществяват в Унгария, Полша, Чехия и Словакия.
Японските инвеститори се насочват към иновативни производства, като за тях е особено важна политическата, институционалната и макроикономическата стабилност на държавата-приемател на японски инвестиции.
Прави впечатление, че японските инвеститори държат на партньорството в съответната страна, което често пъти се изразява в създаване на съвместни предприятия с участието на местни фирми или на съответната държава. Тази политика създава допълнително гаранции и взаимен интерес, както за японските инвеститори, така и за местния бизнес, подчертават изследователите.
От осемте водещи сектора на японските инвестиции в света седем съвпадат с най-привлекателните сектори за инвестиции в България, посочва се още в доклада. Това са финансови и застрахователни дейности, производство на автомобили и транспортно оборудване, търговия, хранително-вкусова промишленост, производство на метали, фармацевтичен сектор, строителство. Значителен потенциал имат още преработката на суровини и материали, рециклирането на отпадъци, производство на енергия от биомаса, зелена икономика, ИТ сектор и други.
Япония е ключов партньор на България в региона на Източна Азия не само като обем на търговско-икономическо сътрудничество, но най-вече като перспектива, защото в България вече има японски инвестиции, които са именно във високите технологии и производства с висока добавена стойност, коментира на срещата днес президентът Румен Радев.
Като предимства на страната ни президентът открои стратегическата локация, икономическите възможности и най-вече качеството на работната ръка. „България има огромна перспектива за активизиране на научно-развойната дейност, което трябва да се насърчи“, заяви още Румен Радев.
Президентът призова за съвместни образователни проекти и даде пример с подписания договор от Техническия университет в Габрово с университета „Сейджо”, Япония, за обща магистърска програма.
По време на среща на „Дондуков“ 2 беше обявено създаването на Японско-българска бизнес асоциация.
