Националният статистически институт очаквано коригира нагоре данните си за вноса за миналата година, след като стана ясно, че има огромно разминаване заради нов начин на митническо отчитане на борсови стоки и най-вече на горивата. Новото число е 65.1 млрд. лв., което е с почти 4 млрд. лв. повече от първоначално обявените данни преди месец. Голяма част от корекцията се дължи на търговията с Русия и Египет. Ревизия нагоре има и при данните за износа, но тя е по-скромна - с около 400 млн. лв. до 58.4 млрд. лв.

Така финално чувствително се променят показателите както за годишните ръстове, така и за търговския дефицит, който се удвоява до 6.7 млрд. лв., пише Капитал.

Темата с нералистичните данни за външната търговия беше повдигната от депутата от ДПС Румен Гечев, който видя в тях умишлено манипулиране, за да се отчете по-висок растеж. От НСИ отхвърлиха тези обвинения, като обясниха, че БВП се смята по няколко различни начина и на база различни данни и затова и забавеното отчитане на вноса не е имало такова голямо влияние. Впоследствие институтът ревизира леко надолу експресните си оценки за растежа за всички тримесечия на 2019 г., като общо за годината той достигна 3.4% - далеч над спряганите от Гечев нива около 1%.

Обновените данни показват, че през миналата година експортът е отбелязал 4.2% ръст, докато преди месец оценката беше за 3.3%. При импорта разбираемо корекцията е по-съществена, като вместо 2.5% вече се вижда 3.6% покачване. И при входящите, и при изходящите потоци на стоки разликата се дължи основно на търговията със страните извън ЕС. Това е разбираемо, тъй като комуникационният проблем между данните на Агенция "Митници" и НСИ засяга декларациите за борсово търгувани стоки, а България внася такива основно от трети страни.

Голяма част от ревизията от почти 4 млрд. лв. нагоре се дължи само данните за вноса от две държави. Това са Русия, където има покачване с 2.4 млрд. лв., и Египет с около 0.7 млрд. лв. Причината за последното е, че голяма част от импорта на иракски нефт се фактурира като пристигащ в България от египетските пристанища.

Иначе погледнато, като стокова група данните за вноса на минерални горива вече показва 6.2% ръст до малко над 9 млрд. лв., което кореспондира с оценките на основните компании в сектора. Най-голям скок има при вноса на напитки и тютюневи изделия - почти 25% до 1.16 млрд. лв. Добра новина при износа е, че продължава силният ръст на стоки с по-висока добавена стойност, като при групата на машините, оборудването и превозните средства той е 8%.

Данните за януари показват запазване на тенденцията от края на 2019 г. - 3.7% ръст на износа и 4.9% на вноса. Детайлни разбивки засега има само за търговията с трети страни, като данните за горивата показват 532 млн. лв., или 100 млн. лв. по-малко от отчетеното през първия месец на 2019 г. Тази разлика, макар и по-малка, може отново да се дължи на забавянето на данните от митническите декларации. След скандала от НСИ обещаха да подобрят комуникацията си с митниците и така занапред ревизиите да станат по-малки и предвидими.

Данните за януари обаче едва ли ще са представителни за годината. Разразилата се коронавирус епидемия през февруари и особено последните развития и предприети мерки през март вероятно ще се отразят чувствително и на вноса, и на износа глобално, а и на България. Над 60% от стокооборота на България е със страни от ЕС, като основни партньори са някои от най-засегнатите от вируса като Германия, която е номер едно експортна дестинация, и Италия - номер три.