„Островът“ – както го наричат – е най-популярната сърф-дестинация сред българските сърфисти.

Става въпрос за едно местенце насред Егейско море, точно срещу Дарданелите, където ветровитото време е нещо нормално, дори постоянно. Нарича се Гьокчеада, в превод – Лазурният остров. Той е най-големият турски остров в Егейско море, с пряка видимост към Троя. Намира се на 580 км от София и на 260 км от Капитан Андреево. Дълъг е 31 км, широк – 13 км и се обитава от около 8 000 души, които се препитават основно от туризъм и риболов. Населението е предимно турско, но на острова живеят и около 250 гърци.

Редовният силен вятър, абсолютно равната вода за начинаещи и вълните за напреднали в съседния залив, му отреждат „палмата на първенството“ сред сърф-спотовете. Има два основни спота за каране – североизточният „Уейвспотът“ и югозападният „Дифузорът“. Високите температури на острова позволяват целогодишно каране на сърф и кайт, а лятото – както го разбираме в България – продължава там от май до ноември. Вятърът близо до брега е поривист, но малко по-навътре става равномерен и плътен. Водата е изключително прозрачна и почти гладка.

Между двата спота има плитък солник – соленото езеро Туз гьол. Заради горещините, към края на лятото то пресъхва, но в него има нещо уникално. Специална лечебна кал покрива дъното му, дори и когато няма вода. Тук туристите идват на естествени кални бани, където всеки се намазва от глава до пети с лепкавата кал и после отива до морето за измиване. Кожата става много мека и приятна и, като изключим доста неприятната миризма на сяра, изживяването е доста забавно.

Вековната история на днешния турски остров Гьокчеада познава много обрати. Днес той е спокойно място за туризъм, останало незасегнато от урбанизацията. Старото име на острова е Имброс и е било използвано до 1970 г. Бил е гръцка територия преди завладяването му от Истанбул през 1453 г. През Балканските войни (1912-1913 г.) Гърция си връща острова. Той е бил предоставен на Англия по време на Първата Световна война и е бил използван за военна база в рамките на 5 години. След Турската война за независимост, Гьокчеада отново става турска територия. Заедно с другия турски егейски остров – Бозджаада – получават статута на автономни области.

Турция използва този остров за отбранителни цели, предвид географското му положение. Есента правят учения и достъпът до двата спота е забранен за около седмица. Допреди десетина години на Гьокчеада е имало военни бази на НАТО и е бил забранен за посещение от туристи и цивилни хора.

На Гьокчеада съжителстват в разбирателство турци и гърци. От техния бит и култура са се съхранили до днес уникални паметници, манастири, църкви, перални помещения и исторически села, много от които с национално значение. Тук можете да опитате домашно приготвено вино; да се насладите на местния мед, произведен от мащерка, борови връхчета и цветя; да усетите вкуса на истински зехтин от маслиновите дръвчета, виреещи на острова. Със своите заливи, вулканични скали и чисто море, островът е едно прекрасно място, в което движението на различните култури е оставило своя траен отпечатък. Тук можете да видите остатъци от византийски стени, старинни елински каменни останки, манастири, църкви и джамии.

Някои от градчетата на острова все още носят атмосферата на старите гръцки селища с калдъръмените тесни улички и разлистения олеандър пред всяка врата. Най-големият град на острова и административен център е Гьокчеада, чието население наброява около 7 000 души. В него са обществените сгради, училищата, банките, основните магазини и хотели.

Калекьой е едно от най-старите села, но пък е и най-живописното. В него са запазени множество старинни сгради и останки от крепост. На разположение на туристите са много ресторанти, кафенета, барове, дискотеки, както и магазини с най-различни примамливи стоки. Може би най-очарователното място в Калекьой е чайната, разположена до останките от крепост в най-високата част на селото. Уютна шатра, застлана с арабски килими и дебели възглавници, където полягваш доволно настрана, отпиваш от силния чай и подръпваш от време на време от ароматно наргиле под звуците на ориенталска музика. От този връх се вижда цялото пристанище на селото, пристигащите вечер рибарски лодки и величествения образ на гръцкия остров Самотраки в далечината.

Тепекьой е най-високо разположеното село на острова и по-голямата част от населението му са гърци. Едно от интересните места за посещение тук е Пинарбаси – най-хубавата местност за пикник, където ще се насладите на естествено течащ извор и на вековни чинари, които са официално защитени обекти.

Село Угурлу притежава един от най-дългите естествени плажове – километър, километър и половина – погледът просто се загубва в безкрая. Няма никакви постройки, плажът е абсолютно девствен. Въпреки че е едно от най-новите села, Угурлу е доста предпочитано място за ваканционни почивки, а има възможност и за риболов.

Зейтинликьой носи името си от маслиновата горичка, която го обгражда. Тук посетителите идват да опитат току-що смляното вкусно кафе от специалния сорт Дибек, известeн в цяла Турция и произвеждан именно в това село.

Ески Бадемли е известно със старите бадемови дървета и историческата си чешма. Оттук има най-добър изглед към Калекьой и морето. Можете да посетите старата училищна сграда, от чийто балкон да се насладите на залязващото слънце. На това място то залязва най-късно в цяла Турция.

Дерекьой е признато преди десетилетия за най-голямото село в Турция, с повече от две хиляди души население. Днес много от къщите са изоставени, но това, което си заслужава да се види, е историческата постройка на обществена пералня.

Ако не ви се спи в къща и в легло, островът предлага и къмпингарски условия. На около половин час път от пристанището, в югозападна посока е заливът и плажовете, на които може да се карат сърф и кайт.

Айдинчик е доста пустинна местност с два пансиона и един, наскоро построен, голям хотел. Пансионите предлагат както стаи, така и места за къмпингуване. Условията са доста елементарни, но затова пък там ходят хора, които искат да избягат от градските удобства. Интересното тук е, че има цели три сърф-училища, с доста богат инвентар откъм платна и дъски, а още по-интересното е, че и трите са български. И за да е всичко идеално, независимо откъде духа вятърът, едната страна на залива е подходяща за начинаещи, а другата – за напреднали.

Гьокчеада е на четвърто място в света по брой извори на прясна вода. Като изключим това обаче, пейзажът е доста пустинен. Освен маслинови дръвчета и зокум, други растения едва ли ще видите, но затова пък из целия остров скитат на малки и големи групички овце. Никой не ги пази, но и те не се страхуват от никого. Гледките към морето са невероятни, особено залезите. Няма високи сгради, които да скриват красотите от погледа ви. Почти отвсякъде имате възможност да плакнете очи в необятната морска шир.

Ако сте от хората, които обичат да експериментират, посетете острова и ще останете очаровани!

 Автор: Любляна Спасова