Притеснени от политическата обстановка в страната и объркващата предизборна кампания, през април част от българските домакинства са предприели активни действия по ограничаване на месечните си задължения, с което се потвърждава наблюдаваната напоследък у нас тенденция за предсрочно погасяване дълговете. За тази цел, българите най-често използват спестени средства, получени годишни бонуси и дивиденти, или пък рефинансират натрупани задължения при по-добри условия, показва месечният анализ на Кредит център за април.
„Част от клиентите усещат тежестта на задълженията си, а същевременно изпитват и несигурност за приходите си в краткосрочен план. За разлика от 2008-ма година, когато настъпването на кризата беше изненада, сега действията на потребителите са изключително премерени и обосновани като имат за цел да им осигуряват спокойствие и сигурност .”, коментира ситуацията Тихомир Тошев, Изпълнителен директор на Кредит Център. “ Уличните протести през февруари и изпълнената с компромати и заплахи предизборна кампания, доведоха до повече предпазливост и пресметливост у хората. От друга страна, банките продължиха да намаляват лихви по кредитите и така дадоха възможност част от старите кредити да се рефинансират при по-добри условия и меечните вноски да намалеят с около 15%.”, допълва още той.
По думите на Тошев, намаляващата задлъжнялост оказва позитивен ефект върху крединия рейтинг на българина, който през изминалия месец нараства с 13 пункта до 464. Анализът отчита още и повишаване на кредитните лимити, като аза април те достигат до 38 000 евро за ипотечен кредит, 6 000 евро за потребителски и 1 000 евро за лимит по кредитна карта.
„Очакванията ми са след като настъпи успокоение на политическия фронт, потребителите да пристъпят по-активно към покупки и теглене на нови кредити. При новите позитивни показатели, това означава, че във втората половина на годината ще станем свидетели и на ръст в средния размер на кредита.”, счита кредитният експерт. От друга страна, според него сценарий, при който политическата нестабилност се задържи, може да доведе до влошаване на кредитната активност, но засега това по-малко вероятно.
Що се отнася до потребителите на кредитни продукти, движеща сила при жилищното кредитиране остават търсещите кредит за първи дом, които са и основният таргет на пазара през последните три години. Те продължават да търсят най-добрите оферти на пазара, като освен ГПР-то преглеждат внимателно и всички допълнителни изисквания и права в договора им с кредитиращата ги банка.
Средният размер на изтеглените през април ипотечни кредити се равнява на 32 023, което е известен ръст спрямо предходния март. Съотношението между еврото и лева е 55 на сто в полза на българската валута.
Доминацията на еврото продължава единствено в Пловдив, където българската валута е предпочитана в 48% от случаите. В останалите големи градове, в т.ч. София, левът трайно е по-честия избор на кредитополучателите. Най-висок остава средният размер в София – близо 43 000 евро. Най-нисък е той в Града на тепетата – малко над 20 000 евро.
Активизиране с около 4% спрямо март характеризира поведението на най-възрастните кредитополучатели, сочат още данните на компаниите. Най-активните – между 26 и 35 години, запазват първата си позиция и през април и съставляват половината от потребителите на ипотечни заеми. Малко над 4% е делът на хората от най-ниската възрастова група – хората до 25 години.
Кредитите от над 90 000 евро стават по-популярни през април – те представляват близо 4% от всички в четвъртия месец от годината. Около 80% е делът на заемите между 10 000 и 50 000 евро, а под 2% е частта на най-ниските заеми – до 10 000 евро.
Най-популярният период на погасяване продължава да е този между 16 и 20 години – близо 40% от кредитополучателите са избрали този срок. Следващият най-предпочитан период е този между 21 и 25 години –избран 28.2% от анализираните потребители. По 4.3% от потребителите са избрали най-късия – до 10 години, и съответно, най-дългия срок на погасяване – над 30 години.
