Екологични изисквания и подпомагане на активните земеделци ще са сред акцентите на новата Обща селскостопанска политика. Ще трябва да изчакаме обаче, преди да разберем какво точни ни чака.
Началото на реформата в европейското финансиране на земеделието ще бъде през 2015 г., а 2014 г. ще се превърне в преходен период, в който ще продължава старата логика и процедури на подпомагане, но с бюджета от новия програмен период. Върху това акцентира Снежана Благоева, оглавяваща дирекция „Директни плащания и пазарна политика” в Министерство на земеделието и храните. Тя изнесе разширена презентация по време на изцяло посветен на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) форум, организиран от сп. Агрозона.
Въпреки забавянето, вече са очертани общите рамки на споразумението и основните политики. Това е първата реформа, която се договаря в рамките на 27 (вече 28) държави членки на европейската общност. Което забавя процеса, но може би ще я направи и по-добра, смята г-жа Благоева. Като цяло, представителят на МЗХ смята, че с договорената реформа се гарантират добри нива на финансиране на ОСП на ниво ЕС – селското стопанство продължава да е приоритет като цяло в общността. Директните плащания се запазват, като продължават да заемат основна част от бюджета. Предоставя се повече гъвкавост на държавите-членки за допълнителни „настройки“ и финансиране на определени важни за тях подсектори и се създава по-силна връзка между ОСП и другите финансови елементи на ЕС. Налице са обаче и други интересни промени.
По-зелени
Устойчивостта на земеделието ще е основен акцент в следваща ОСП. Със спазването на „зелената“ политика ще бъде свързан значителен обем от плащанията - 30% от националния пакетна държавите-членки. Сред зелените изисквания откриваме поддържането на постоянни пасища и осигуряването на екологично насочени площи, представляващи най-малко 5% от обработваемата площ на стопанствата в повечето случаи, както и диверсификацията на културите. Последното направление включва задължение за всеки земеделски производител да отглежда поне две култури, ако обработваемата му земя е над 10 хектара и поне три култури, ако стопанството е площ повече от 30 хектара, като основната култура може да заема най-много 3/4 от обработваемата земя. Обмисля се и задължение зa редуване на културите, с цел запазване на почвите.
Зелените изисквания са задължителни, а неспазването им може да води до санкции, включително засягащи други плащания. Фермерите ще имат 2 години, за да въведат екологичните изисквания в производството. Въвежда се и т.нар. Кръстосано съответствие между доброто земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) и законоустановените изисквания за управление (ЗИУ). ЗИУ включват изисквания като опазване на хабитатите и дивата флора и фауна, опазване на водите, регистрация и идентификация на добитъка, ограничения в химикалите за растителна защита и хормоналните препарати и др. При неспазванията на кръстосаното съответствие се намаляват директните плащания, а ако нарушението се определи като умишлено, това може да доведе до санкция в размер на 100% от плащанията.
Изискванията се прилагат за селскостопанската дейност на стопанина и земеделската площ на стопанството.
Пари само за реални земеделци
Един от основните проблеми на досега действащата ОСП са потоците от субсидии, които отиват в грешна посока. Изпълнителният директор на Aсоциацията на земеделските производители в България Ивайло Тодоров обаяснява, че по този начин се цели да се избегне субсидирането на лица, които нямат нищо общо от земеделието. Много хора, които живеят в градовете, очертават дадена земя и получават подпомагане за нея без дори да са осъществили и минимална земеделска дейност по нея. Промяната показва, че това очевидно далеч не е само българска практика. В много държави се заявяват терени от летища и голф игрища, където зелените площи се поддържат в перфектно състояние, но всъщност нямат нищо общо със земеделското производство, посочва специалистът.
Поради това, друг приоритет на за новия програмен период 2014-2020 г., ще бъде подпомагането само на т.нар. активни фермери. Затова няма да се подпомагат лица, с над 50% площи, естествено поддържани в състояние, подходящо за паша или обработка и върху тях не се извършват минимални земеделски дейности.
За да се осигури напълно изпълнението на тази политика допълнително се създава и негативен списък, в който попадат лица, които оперират летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих. Държавите членки ще могат да разширяват този списък и да изключват от подпомагане лица, чиято основна дейност не е земеделска или земеделският елемент е незначителна част от общата им дейност. По този начин ще се затворят всички вратички в местното законодателство.
Обвързани плащания
Обвързаната подкрепа също е част от гъвкавостта на ОСП – схемите по това направление също ще се прилагат доброволно от държавите членки, но при сравнително строг регламент и след одобрение и последващ контрол от ЕК. Изискванията включват списък от изрично изброени производства и позволява подпомагане на само на сектори или на региони, в които специфични видове селскостопански практики или специфични селскостопански сектори претърпяват определени трудности и са особено важни по икономически, социални или екологични причини за страната. Обвързаната подкрепа се отпуска само в необходимата степен, за да се създаде стимул за поддържане на настоящите равнища на производство във въпросните региони. Финансирането е максимум 15 на сто: не повече от 13% от тавана + 2% за протеинови култури. За да се осигури по-съществена секторна подкрепа, ще може да се предоставят и допълнителни национални средства, но в определени рамки и с определен бюджет. Политиката на прилагане на т.нар. преходната национална помощ ще еприложима само за държавите членки, прилагащи СЕПП, по решение на държавата. Финансирането ще е изцяло базирано на схемите за национални доплащания, прилагани през 2013 г., но с намаляващ с 5 пр. п. годишно процент (от 75% през 2015 г. до 50% през 2020).
През преходната 2014 г. обаче обвързаната подкрепа за България ще се увеличи от 3.5 на 6.5 на сто от директните плащания, посочи Благоева.
За младите и малките
В тон с политиката на ЕС и за други сектори на икономиката, предприемчивостта на младите жители на общността продължава да бъде стимулирана допълнително и в областта на селското стопанство. За разлика от гъвкавостта, която се дава в много други направления. схемата за плащания за млади земеделски стопани е задължителна за държавите членки. Бюджетът й е до 2% от директните плащания.
Като „млади земеделски стопани“ се квалифицират физически лица, които за пръв път създават земеделско стопанство като ръководители на стопанството или които вече са създали такова стопанство в рамките на пет години преди подаването за пръв път на заявление по схемата за основно плащане или по схемата за единно плащане на площ и които са на възраст не повече от 40 години в годината на подаване на заявлението. Размерът на плащането е 25 % от стойността на плащането по СЕПП (правата на плащане, притежавани от селскостопанския производител), умножено по броя на допустимите хектари в границите от 25 ха до 90 ха.
Друг общоевропейски акцент, подпомагането на дребния бизнес, също е отразен в ОСП. Специалната схема за дребни земеделски стопани е с бюджет до 10% от директните плащания и е по избор не само на държавата, но и на самият фермер, защото заместваплащанията по всички останали схеми. Засега договореното изискване е през периода на участие в схемата земеделските стопани да поддържат най-малко такава площ, каквато съответства на броя на отговарящите на условията за подпомагане хектари, декларирани през 2015 г. Подпомагане по схемата е между 500 евро и 1250 евро на стопанство. Подпомагането на малките фермери е отразено и в бъдещия вариант на ПРСР.
„Дяволът е в детайлите“
Всичко изброено дотук дава някаква базова представа за основните насоки на реформата в ОСП за програмния период 2014-2020 г., но това далеч не успокоява и не изяснява бъдещето за българските земеделски производители. За тях е много по-важно да разберат какви точно конкретни действия ще се предприемат и на какви точно изисквания ще трябва да отговарят. Детайлизирането на допълнителните разпоредби обаче тепърва предстои. „Сега сме в момента, в който дяволът се крие в детайлите”, признава Снежана Благоева.
Българските фермери се плашат най-много от „зелените“ компоненти, посочва Йордан Тодоров. Той дава пример, че тези от тях, които в момента изпълняват агроекологичен ангажимент, не са наясно дали настоящите им задължения ще се натрупват към новите изисквания, или изпълняваното в момента ще ги освободи от такива.
Неясна остава и най-важната, според г-н Тодоров, промяна за следващия програмен период – обвързаното с производството подпомагане. Това е елемент, за който Асоциацията отдавна пледира, посочва той. Промяната дава възможност за допълнително стимулиране на производителите на плодове и зеленчуци. Европейската комисията предоставя този шанс с предвидените 15% обвързана помощ, но все още остава неясен критерият, по който ще се извършва подпомагането - дали то ще е за качествена продукция или за обем продукция като цяло, например.
Съществуват и други неизяснени детайли - например как ще се дефинират и подпомагат иновациите, дали те ще са на ниво стопанства. До изкристализирането на ситуацията и перспективите обаче ще трябва да почакаме поне още година.
Автор: Петър Стоянов
