Глобалните усилия за борба с климата са фокусирани върху декарбонизацията на енергетиката, транспорта и промишлеността. Селското стопанство обаче остава критично недофинансиран сектор със значително влияние върху климата, пише Ройтерс.
Отговорни за близо 90% от обезлесяването на тропическите гори и една трета от общите емисии, хранителните системи и селското стопанство получават по-малко от 5% от финансирането за климата.
Нови изследвания показват, че секторът се нуждае от годишни инвестиции в размер на 1,1 трилиона долара през следващите пет години, за да премине към устойчиви, стабилни модели на производство на храни, които осигуряват заетост и постигат целите за климата.
Въпросът е как да се отключи това финансиране.
Селското стопанство е в основата на продоволствената и икономическа сигурност, прехраната и хранителния режим за милиарди хора. То е и все по-уязвимо към климатичните смущения. Покачващите се температури и екстремните метеорологични условия са стрували на фермерите 3,8 трилиона долара загубена производителност през последните 30 години.
Намаляването на въздействието на селското стопанство върху климата и гарантирането на продоволствената сигурност ще изискват мащабни инвестиции в по-устойчиви модели на производство.
Разширяването на конвенционалното, интензивно земеделие продължава да обезлесява обширни региони по света, което унищожава екосистемите, поглъщащи въглерод, и биоразнообразието.
Възстановяването на земи - например деградирали пасища и високопродуктивни гори, би могло да увеличи производствения потенциал и да удовлетвори световното търсене на храни, без да се изсичат гори.
Земеделските производители и предприятията вече доказват, че тази промяна е възможна - по-продуктивна и все по-печеливша. Доказани модели като възстановяване на пасищата, устойчиво интензифициране на говедовъдството, интегрирани системи за отглеждане на култури и животновъдство и агролесовъдство могат да увеличат производството, да повишат устойчивостта и да увеличат доходите без загуба на местообитания.
Технологичните решения са налице, но пречката за мащабирането им в различните вериги на доставки е липсата на финансиране.
Повечето селскостопански заеми са краткосрочни, скъпи и насочени към конвенционални практики. Възстановяването на деградирали земи може да отнеме от седем до десет години, за да се изплати.
За тези нови подходи сроковете на кредитите са твърде кратки, а лихвите са твърде високи. Валутният риск възпира чуждестранния капитал, а изискванията за обезпечение често изключват по-малките производители.
Гъвкаво, толерантно към риск финансиране - включително собствен капитал за първа загуба, подчинен дълг, гаранции и преференциални условия, е от съществено значение за намаляване на риска при ранните инвестиции и привличане на масов капитал, особено когато възвръщаемостта отнема повече време, за да се материализира.
На места се появяват нови фондове, които да отговорят на тази нужда, като споделят риска и подобряват условията за кредитиране на фермерите и мащабиране на устойчивите производства.
Темповете на създаване на такива фондове обаче са бавни, за да се постигнат климатичните цели или да се предпазят страните от ескалиращите рискове от климатичен срив. Тук е необходимо да се намесят правителствата и финансовите институции, за да се масовизира предлагането на концесионни гаранции, подчинен дълг и основен капитал за ускоряване трансформацията на хранителната система.
В случая с устойчивото земеделие, бързото и мащабно отключване на каталитичния капитал ще превърне пилотните проекти в системна промяна.
На 12 ноември 2025 г. ще се проведе конференцията Зелена трансформация: "Кръгова икономика и устойчиво развитие", организирана от сп. Enterprise и БСК! Вижте повече за събитието на сайта: https://greentransformation.enterprise.bg/
