На икономическия форум в Давос в началото на годината технологични ръководители разпалено говореха за демократизиращия потенциал на изкуствения интелект. По целия свят обаче милиони хора се тревожат как ще платят училищните такси на децата си и ще сложат храна на масата у дома, а достъпът до интернет остава лукс, който мнозина просто не могат да си позволят.

Разстоянието между тези две реалности улавя парадокса на съвременната епоха - докато изкуственият интелект обещава да обедини човечеството, той рискува да създаде разделение, съизмеримо с океан, пише Reinvantage.org.

ООН предупреждава, че 2,6 милиарда души все още нямат основен достъп до интернет. Същевременно изкуственият интелект се очаква да достигне пазар на стойност 4,8 трилиона щатски долара до 2033 г.

Това не е просто още едно цифрово разделение, а е нещо по-дълбоко. Там, където предишните технологии в крайна сметка достигнаха до масите (мобилните телефони сега надвишават броя на хората в много развиващи се страни), изкуственият интелект представя по-стръмни бариери за навлизане. Той изисква не само свързаност, но и компютърна грамотност, качествени данни и значителна процесорна мощност.

Резултатът заплашва да кодира днешните неравенства в утрешните алгоритми.

Новата математика на изключването

Във всяка корпоративна заседателна зала в Манхатън или Мейфеър се чуват спиращи дъха разговори за трансформацията, която носи изкуственият интелект. Реалността е по-прозаична. Докато 78% от компаниите твърдят, че използват изкуствен интелект, дяволът се крие в детайлите. Големите корпорации систематично изпреварват по-малките си конкуренти в смисленото внедряване на технологията.

Концентрацията на власт разказва истинската история. Само 100 компании - предимно американски и китайски, контролират 40% от глобалните разходи за изследвания и разработки в областта на изкуствения интелект. Междувременно 118 държави се оказват напълно изключени от глобалните дискусии за управление на изкуствения интелект. Това е все едно да пишеш международно морско право, като игнорираш всяка държава без излаз на море.

За отделните хора аритметиката е още по-злощастна. В САЩ например цветнокожите са с 10% по-склонни да заемат работни места, уязвими към автоматизация, като са недостатъчно представени в техническите области, създаващи тези системи. Жените са изправени пред подобни противоречия - по-изложени са на промените на работното място, предизвикани от изкуствения интелект, но притежават по-подходящи личностни умения, за да преодолеят проблемите.

Технологията, предназначена да увеличи човешкия капацитет, може вместо това да засили човешкото неравенство.

Когато роботите дойдат за средната класа

Предишните вълни на автоматизация бяха насочени към работническата работа. Изкуственият интелект възприема различен подход и се насочва към когнитивния труд - същите работни места, които родителите насърчават децата да преследват за икономическа сигурност. Юрисконсулти, които преглеждат договори, рентгенолози, които разчитат образни изследвания, финансови анализатори, които обработват числа - всички те откриват, че експертизата им е все по-възпроизводима от алгоритмите.

Преходът не е еднакво мрачен. Повечето малки предприятия, които използват изкуствен интелект, съобщават, че той подобрява, а не замества работниците, като персоналът отчита 80% подобрения в производителността. Ключовата разлика се крие в позиционирането: работниците партньори ли са на изкуствения интелект, или негови заместници?

Партньорството изисква достъп и разбиране. По време на проучване, осъществено от McKinsey, с фокус групи в Лондон участниците са попитани "Притеснявате ли се, че изкуственият интелект ще повлияе на работата ви?". Отговорът е показателен: "Не знам, трябва ли да се притеснявам?". Това капсулира предизвикателството - милиони нямат основна представа за последиците от изкуствения интелект за препитанието им.

Корпоративен дарвинизъм в стил Силициева долина

В бизнеса изкуственият интелект създава нови йерархии, основани не на традиционни предимства, а на качество на данните, изчислителни ресурси и технически талант. Изследването на McKinsey разкрива показателна закономерност (големите организации систематично превъзхождат по-малките в практиките за внедряване на ИИ), но има и изключения.

Големите корпорации (7,2% процент на внедряване) и малките предприятия (5,5%) използват изкуствен интелект повече от средните компании. Гигантите си позволяват всеобхватни стратегии; малките се възползват от достъпни инструменти. Тези, които са по средата - без ресурси и гъвкавост - са притиснати.

Това е важно, защото технологията може да добави трилиони щатски долари към годишното световно производство. Ползите ще се разпределят непропорционално към ранните потребители. Компаниите, които игнорират изкуствения интелект, рискуват да се присъединят към редиците на бизнесите, които отхвърлиха интернет през 90-те години на миналия век. Те не станаха неактуални веднага, но се превърнаха в прогресивно неподходящи за средата.

Недостигът на таланти изостря тази динамика. Докато 73% от работодателите дават приоритет на наемането на специалисти в сферата на изкуствения интелект, 75% се оплакват от недостатъчен брой кандидати. Тази война е от полза предимно за тези, които вече работят в добре финансирани фирми в големи технологични центрове.

Географията на алгоритмичното предимство

Местоположението все повече определя достъпа до изкуствен интелект. Икономическите прогнози сочат, че Китай ще реализира седем трилиона щатски долара БВП, задвижван от изкуствен интелект, до 2030 г., а Северна Америка - 3,7 трилиона щатски долара. За останалата част от света, включително Европа, прогнозите изглеждат по-малко обещаващи.

Пропуските в инфраструктурата са предвестник на разпространението на технологията. Проникването на интернет в Субсахарска Африка е под 30% в сравнение с над 80% в Северна Америка. Без основна свързаност дискусиите за изкуствения интелект остават академични. Дори там, където съществува интернет, бавните скорости, скъпите данни и ненадеждното захранване ограничават смисления достъп.

Представянето на данните създава по-дълбоки проблеми. Системите с изкуствен интелект, обучени предимно върху западни набори от данни, често не успяват да отразят реалностите на Глобалния Юг - езици, културен контекст, икономически модели. Глобалното партньорство за дигитално включване подчертава как това създава изкуствен интелект, който работи брилянтно за инженерите от Силициевата долина, но зле за кенийските фермери или бангладешките търговци.

Ако зададете на ChatGPT няколко прости въпроса на суахили, отговорите ще бъдат по-кратки и далеч по-малко релевантни от тези, зададени на английски, френски или мандарин.

Алгоритмичното пристрастие утежнява тези проблеми. Националният институт за стандарти и технологии тества 189 системи за разпознаване на лица през 2019 г. и открива систематична дискриминация срещу хора с по-тъмна кожа. Когато такива системи влияят върху решенията за наемане, отпускане на заеми или полицейска дейност, те не просто създават неудобство - те институционализират неравностойното положение.

Изграждане на мостове

Разликата в областта на изкуствения интелект не е неизменна. Обмислените програми по целия свят показват, че стратегическите интервенции може да демократизира достъпа. Алиансът EDISON на Световния икономически форум предоставя убедителен модел. От стартирането си той е свързал над един милиард души с основни цифрови услуги в здравеопазването, образованието и финансите в повече от 100 държави. Чрез координиране на публични и частни ресурси алиансът създава основи на цифровата инфраструктура, необходими за изкуствения интелект.

Неправителствената организация internXL демонстрира мащабируеми решения, като предлага безплатни сертификати за изкуствен интелект и свързва студенти с индустриални ментори. Тези програми споделят едно важно прозрение: преодоляването на разделението в областта на изкуствения интелект изисква повече от достъп - изисква създаване на смислени пътища за участие.

Политически отговор

Политическите подходи се различават драстично - от всеобхватното регулиране на Европа, до държавната насока на Китай и пазарната ориентация на Америка.

Планът за действие за възможностите на изкуствения интелект на Великобритания илюстрира една обещаваща посока. Предложените зони за растеж на технологията биха предложили подобрен достъп до власт и рационализирани одобрения за планиране, за да се ускори развитието на инфраструктурата. Комбинирането на стимули с ясни рамки би могло да помогне за демократизирането на възможностите на изкуствения интелект.

Международната координация остава от съществено значение. Препоръките на Международната организация на труда наблягат на трансфера на технологии, инвестициите в инфраструктура и социалния диалог, защитаващи правата на работниците. И все пак политиката често изостава от технологиите, като повечето държави от Глобалния Юг са изключени от дискусиите за управление на изкуствения интелект.

Справянето с разделението изисква координирани действия в множество измерения. Инвестициите в инфраструктура остават фундаментални - 10% увеличение на проникването на широколентов интернет може да стимулира растежа на БВП на развиващите се икономики с 1,4%, като ще предостави платформи за приложения, базирани на изкуствен интелект.

Образованието трябва да се развива отвъд компютърната грамотност към грамотност в областта на изкуствения интелект. Призивът на ЮНЕСКО за действие набляга на програми, ръководени от общността, културно значими, а не на универсални решения, разработени в отдалечени лаборатории.

Самото развитие на технологията се нуждае от демократизация. Това означава разнообразни набори от данни, приобщаващи процеси на проектиране и структури на управление, включващи гласовете на засегнатите общности. Технологията не трябва да задълбочава неравностойното положение.

Международното сътрудничество трябва да надхвърли доброволните инициативи и да премине към обвързващи ангажименти за трансфер на технологии, изграждане на капацитет и справедливо разпределение на ползите. В противен случай предимствата на изкуствения интелект ще се концентрират сред вече привилегированите, това ще е дълбок провал на технологиите и политиките.

Бизнес лидерите трябва да признаят, че преодоляването на разделението, свързано с ИИ, служи както на икономически, така и на социални интереси.

Висок дигитален залог

Революцията на изкуствения интелект се разгръща в рамките на съществуващите модели на неравенство. Ако не се контролират, пазарните сили изглежда вероятно ще увеличат, а няма да намалят неравенствата. Технологията, която обещава да увеличи човешкия интелект, би могла вместо това да създаде аристокрация на алгоритмично облагодетелстваните.

Предишни технологични революции - железопътни линии, телекомуникации, интернет - в крайна сметка се оказаха широко полезни, въпреки че създадоха временни смущения. Ключът е умишленото действие, което гарантира ползите, достигнали отвъд ранните потребители до обществото като цяло.

Въздействието на изкуствения интелект ще зависи от това как го проектираме, внедряваме и регулираме. Решенията, взети през следващите години относно инвестициите в инфраструктура, образователните приоритети, регулаторните рамки и международното сътрудничество, ще определят дали технологията ще задълбочи разделението.

Въпросът не е дали ще настъпи трансформация, а дали ползите ще се разпространят широко, или ще се концентрират тясно. Мечтата изкуственият интелект да демократизира човешките способности остава постижима. Реализацията обаче изисква повече от алгоритми, инфраструктура и безкрайни нови версии на чат модели. Тя изисква мъдрост, обмислени действия и ангажираност, така че технологичният прогрес да служи на човечеството като цяло, а не само на онези, които имат достатъчно късмет да бъдат алгоритмично облагодетелствани.

Ако искате да се подготвите за задълбочено разбиране на ролята на AI технологиите в маркетинга в социалните мрежи, вижте повече за обучението AI in Digital Marketing Masterclass, което ще се проведе на 15 октомври 2025 г., тук: https://masterclass.eurodea.com/ai-in-digital-marketing-masterclass-15-10-2025/