Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image

ENTERPRISE | April 20, 2018

Отиди най-горе

Най-горе

Няма коментари

Профил на имигранта в България

Профил на имигранта в България
Даката Боянов

Имиграцията не е ново явление за Европа, където съществуват дългогодишни традиции и практики на съвместно съжителство с големи имигрантски общности. В контекста на глобализацията и европейската интеграция обаче, миграцията постепенно се превръща в ключов политически, икономически и социален проблем.

Самите мащаби на миграционните процеси отправят предизвикателства към европейските правителства и институции поради своя интензитет и специфични структурни трансформации. За по-малко от 40-години (1965-2000г.) броят на мигрантите в световен мащаб се е удвоил – от 75 на 150 милиона, а през 2010 г. общият брой на международните мигранти достига 214 млн. За периода от 1990 до 2010 г. броят на емигрантите в Европа е нараснал от около 50 млн. до близо 70 млн. души. В 2010 г. 32.5 милиона чужди граждани живеят в 27-те страни-членки на Европейския съюз (ЕС), от които 12.3 млн. са граждани на други страни от ЕС. Чуждите граждани съставляват 6.5% от населението на 27-те страни-членки на ЕС. Раждаемостта сред имигрантите е значително по-висока от средната за приемащите европейски страни и се очаква те да бъдат основен източник на демографски растеж.

Същевременно, граждани и представители на политическите среди в ЕС изразяват нарастваща тревога за запазването на културната идентичност, стабилността на икономическия и правовия ред, съхраняването на ценностите на демокрацията и законността. Проявява се загриженост поради предполагаема загуба на работни места и социални придобивки, източване на ресурси от различни национални програми за социално подпомагане, здравно обслужване, образование. Поставяният доскоро акцент върху социално-икономическите измерения на имиграцията се допълва от глобалните рискове за сигурността – тероризъм, организирана престъпност, трафик на хора, оръжие, наркотици и т. н. Имигрантите мюсюлмани започват да се възприемат като заплаха за националната сигурност и като потенциални участници в терористични структури.

В резултат на тези нарастващи опасения в европейските общества, демонстрирали десетилетия наред толерантно отношение към имигрантите, зачестяват прояви на етноцентризъм и ксенофобия. Правят се стъпки към укрепване на съществуващите имиграционни институции, създаване на нови законодателни ограничения за прием на имигранти, въвеждане на ригидни имиграционни процедури и др. Формират се обществени нагласи към чужденците като нарушители на закона и морала, засилва се влиянието на крайно десни и националистически идеологии, партии и обществени движения. Тези процеси се проявяват с различна интензивност в европейските страни и се влияят от множество фактори.

Създават ли подобни проблеми имигрантите в България и трябва ли да ги възприемаме като опасност за обществото? Ще се опитам да дам моя отговор на този въпрос въз основа на съществуващите данни за структурата и социално-икономическия профил на имигрантите в България.

Социален профил на чужденците в България

Понастоящем емиграцията от страната все още надвишава имигрантския приток, но с ясно изразен тренд към намаление. Обратно, броят на имигрантите е сравнително малък, но с отчетлива тенденция на растеж. Може да се формулира хипотезата, че България се намира в началната фаза на превръщането й от страна на произход и транзит на мигранти в крайна дестинация. Характерът на миграцията към България също става все по-разнообразен и хетерогенен. По приблизителни данни броят на чужденците, пребиваващи в България, вече е към 150 000 души, включително сезонни работници и незаконно пребиваващи (оценките за нелегално пребиваващите имигранти в България варират между 30 000 и 50 000), т.е. около 2% от населението на страната. След 2009г. в България започва да се усеща влиянието на световната финансова и икономическа криза, имаща като резултат забавянето на миграционните процеси не само в страната, но и в Европа.

Социалният профил на имигрантите в България се различава от обичайния профил на имигрантите в Западна Европа. Мнозинството имигранти, които се заселват в Западна Европа в последните десетилетия са хора от по-слабо развити страни, много често произхождащи от бедни селски и градски райони, с по-нисък икономически, социален, образователен и културен статус. Характеристиките на имигрантите в България са различни:

1. Като цяло имигрантите в България имат добър икономически статус. Доходите на имигрантите са по-високи от официално отчитаните средни доходи на българските граждани. Около 80% от имигрантите са посочили приблизителния брутен месечен доход на домакинството си. Домакинствата на почти една трета (32.8%) от тях имат брутни месечни доходи над 1800 лв. Делът на най-бедните домакинства с доходи под 600 лв. е само 8.2% и е най-висок сред респондентите от африканските страни. Мнозинството имигранти твърдят, че в България могат да получават добри доходи, което е и основен мотив да живеят в страната. Над половината (54.7%) оценяват финансовото си положение като средно, а близо 20% причисляват себе си към заможните и богатите. С увеличаването на продължителността на престоя в страната, делът на самооценяващите се като бедни намалява, а на причисляващите себе си към заможните и богатите се увеличава (Имигранти, 2009).

2. Равнището на заетост на имигрантите е сравнително високо. Например, заетостта е 73.8% при живеещите в София чужденци, които съставляват приблизително две трети от постоянно пребиваващите в страната. Над 25% от тях имат собствен бизнес и приблизително същият е делът на тези, които правят парични трансфери към страните на произход (около 50 млн. долара годишно). Равнището на заетост сред бежанците и хората, получили хуманитарен статут или временна защита, е 63.5%. Почти всеки четвърти анкетиран (23.9%) се занимава с бизнес. С увеличаването на продължителността на престоя в България нараства делът на лицата, които развиват собствен бизнес – сред пребиваващите над 11г. той е 37.8%. Приблизително половината от изследваните чужденци са на мнение, че в България за тях има по-добри възможности за реализация, отколкото в страната, където са живели преди това (Имигранти, 2009).

3. Образованието на имигрантите е сравнително високо – 41.8% от тях са с висше образование, а 55.6% са със средно и полувисше образование. Групата на имигрантите в най-активната възраст е и с най-високо образование. Най-висок е делът на лицата с висше образование във възрастовите групи 36-40г. (74%), 41-45г. (68%), 46-50г. (70%). Това е благоприятно както от икономическа гледна точка, така и по отношение на възможностите за тяхната интеграция в българското общество. Този “приток на мозъци” (“brain gain”) донякъде компенсира “изтичането на мозъци” (“brain drain”) при интензивната емиграция на образовани и активни българи.

4. Изразяваните обществени опасения, че имигрантите «източват» социални фондове на страната, изглеждат неоправдани. Почти две трети (63.8%) от изследваните имигранти твърдят, че имат социални осигуровки. Делът на социално осигурените сред живеещите в страната над 11г. е 88.9%, което е над средното равнище за страната. Сред имигрантите с висше образование осигурените са 83.3%. Аналогични са и тенденциите по отношение на здравното осигуряване на имигрантите, Делът на тези, които твърдят, че са здравно осигурени е 83.2%. Над 80% от анкетираните живеят или в собствено жилище (45%), или в жилище под наем (37%). Само 15.5% са настанени в държавно или общинско жилище (Имигранти, 2009).

Икономическата (трудовата) имиграция вече се утвърждава като доминиращ и най-динамичен сегмент сред чуждите граждани, мигриращи към България, независимо че част от мотивите за постоянно или временно пребиваване са съпътствани и понякога завоалирани от други събития – брак, учение, гостуване и др. Трудовата и бизнес мотивацията на пребиваващите в страната чужденци са най-конструктивните компоненти на миграционно поведение и основа за ефективна интеграционна политика на българската държава. Специфичният състав на имигрантските групи в България може да се илюстрира с някои типични профили на икономически мигранти:

Първо, чужди граждани, получили разрешение за работа в България. Категорично преобладават издадените разрешения за работа на квалифицирани и висококвалифицирани чужденци.

Второ, граждани от Близкия и Средния Изток, както и от някои африкански страни, които са получили висше образование в България преди 1989 г., започват бизнес или работят като специалисти (лекари, журналисти, икономисти и др.).

Трето, мигранти, които идват от нови дестинации (например, Китай) или се присъединяват към свои роднини, познати или съграждани, които са се установили в България. Те започнат дребен или среден бизнес или намират работа в търговията и ресторантьорството, най-вече във фирми на други имигранти.

Четвърто, в последното десетилетие и особено след приемането на България в ЕС се появяват и нови фигури на имигранти като мениджъри и експерти, работещи в транснационални корпорации и международни организации; „глобални номади”, които често сменят своето местожителство; добре интегрирани бежанци, които възприемат България като втора родина.

Въз основа на съществуващите емпирични данни, може да се направи извод, че в страната живеят предимно икономически активни, добре образовани и материално осигурени чужди граждани, които имат принос за нейното развитие и се интегрират успешно в българското общество. Тези факти обаче рядко достигат до широката публика, което подхранва негативните нагласи към чужденците и особено към определени имигрантски групи. Трудовата имиграция почти не се тематизира, а търсещите убежище биват представяни предимно като „незаконно влезли в страната” нарушители. В този контекст стимулирането на задълбочен и основан на конкретни данни публичен дебат за ролята на чужденците в България е повече от необходим.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Европейския фонд за интеграция на граждани на трети страни, съфинансиран от Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „Интернешънъл Трейнинг енд Дивелопмънт Център” ООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на ЕС и Договарящия орган.

Добави коментар