Автор: Адриан Николов, Институт по пазарна икономика
След като разгледахме оценените от Агенция по заетостта чрез анкета сред работодателите непосредствени потребности на пазара на труда, спираме се по-подробно на дългосрочните оценки на търсенето на работна сила. Налице са значителни разлики между краткосрочните и дългосрочните потребности от труд както от гледна точка на профила на работниците, така и в тяхното регионално разпределение.
Работодателите в София прогнозират значително по-сериозен недостиг на работници в следващите 3-5 години, а на преден план излиза нужда от разширяване на заетостта в търговията, туризма, икономиката и педагогиката.
Най-общо, работодателите изглежда очакват висок икономически растеж и възможности за разширяване на бизнесите си в средносрочен план. Очакванията са да се търсят 243 хиляди специалисти с висше образование и 245 хиляди души със средно образование. С други думи, оцененият недостиг на кадри - който на фона на понастоящем изключително свитото предлагане на труд изглежда особено труден за запълване - в следващите 3-5 години приближава половин милион души.
В търговията, туризма и транспорта се очаква недостиг от 194 хиляди души. Това отразява, от една страна, сериозния дефицит на работна ръка в хотелите и ресторантите към настоящия момент, който ще се усили от очаквания ръст в туризма в през следващите няколко години, и, от друга, експанзията на модерната търговия и все по-важното място на логистиката.
Със сериозни очаквания за допълнителна потребност на работници е и индустрията (68 хил. души), както и строителството (46 хил. души), както и групираните заедно сектори на държавното управление, здравеопазване, образование и социална работа (73 хил. души). Разбираемо, при последните има значително по-сериозен очакван недостиг на висшисти, докато в индустрията превес в съотношение около две към едно имат хората със средно образование. В строителството има баланс.
При специалистите със средно образование работодателите посочват най-сериозна потребност за професионалните направления "търговия на едро и дребно" (26 хил. души), "хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг" (15 хил.), "строителство" (14 хил.).
По-интересно е обаче разпределението при висшистите, където на първо място излиза "Икономика" с 14 хил. очаквани допълнителни работни места. Почти половината търсени икономисти са в търговията, транспорта и туризма. На второ място са педагозите - с потенциал за допълнителни 14 хил. заети, както и ИТ специалистите (14 хил.) и специалистите по туризма (11 хил.)
Прави впечатление и значителния очакван средносрочен дефицит на завършили специалност "медицина", както и на медицински сестри, които взети заедно са почти 16 хил. работни места, което би ги поставило на първо място в търсенето на висшисти.
Докато настоящото търсене на работници е относително равномерно разпределено между водещите регионални пазари на труда, то средносрочното е изключително съсредоточено в столицата, където работодателите посочват, че ще се търсят 213 хил. работници, предимно висшисти. Далеч назад на второ място е Варна с оценена потребност от допълнителни 34 хил. работници, Пловдив с 33 хил. и Бургас с 32 хили.
В повечето области с големи регионални пазари на труда (извън София) има превес на очакваното търсене на работници със средно образование.
Дългосрочните прогнози, разбира се, трябва да се ползват не толкова за индивидуално бизнес планиране, колкото за обща насока на политиките на пазара на труда и в образованието. Те отразяват не толкова конкретните, настоящи потребности на работодателите, а очакванията им за бъдещето при запазване на настоящите макроикономически и секторни тенденции.
Дори и да се окаже обаче, че за да постигне българската икономика своя потенциал за развитие, липсват не половин милион, а дори само 200 хил. работници, на този етап недостигът няма видимо решение. Демографските тенденции сочат към бърз спад на трудоспособното население, политиките по интеграция на неактивните и групите с ограничен достъп до пазара на труда буксуват, а страната далеч не е сред най-привлекателните за чуждестранни работници. Именно тези три посоки изглеждат и най-очевидните за работа в посока поне частично облекчаване на очакваните дефицити.
