Шест асоциации на работодатели, емитенти и професионални участници на капиталовия пазар – Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ), Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Българска фондова борса (БФБ), Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) – се обръщат към правителството с писмо за предприемане на мерки, които биха довели до намаляване на бюджетния дефицит и до привличане на свеж паричен ресурс във финансовата сметка на държавата. Идеята е да се мобилизират вътрешни ресурси, съсредоточени в местния бизнес и привлекат чуждестранни инвеститори.
Основните предложения за набиране на свеж парен ресурс, посочени в писмото, са свързани с борсова приватизация на миноритарни дялове от държавни предприятия, както и с финансиране на инфраструктурни проекти през Българска Фондова Борса.
Първата предложена мярка - борсова приватизация на миноритарни дялове от държавни предприятия е успешно приложена в Полша и Румъния, които чрез успешна продажба през борсата на дялове от държавни предприятия, са предизвикали силен международен интерес и са привлекли сериозен финансов ресурс.
По преценка на експерти от асоциациите процедурата може да бъде организирана и осъществена и средствата от продажба на дяловете да постъпят в държавния бюджет в рамките на 6 месеца от взимането на политическо решение, като при това държавата ще запази стратегическия контрол във всяко от дружествата.
Предприятия, които биха предизвикали силен инвеститорски интерес, са Български Енергиен Холдинг ЕАД, Булгартрансгаз ЕАД, Електроенергиен системен оператор ЕАД, АЕЦ Козлодуй ЕАД, ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД, Българска банка за развитие АД, Летище София ЕАД, Агенция дипломатически имоти в страната ЕООД.
Другият подход включа финансиране на инфраструктурни проекти през Българска фондова борса, като се привлича частен капитал чрез публичното предлагане на акции или облигации. В тази категория попадат проекти като строителство на магистралите „Хемус“ и „Черно море“, и тунела „Шипка“.
Механизмът за осъществяване на тази инвестиция е регистрация на държавно акционерно дружество с минимален капитал. Новото дружество сключва концесионен договор, по силата на който се задължава да изпълни проекта, срещу което получава правото да го управлява и поддържа, като събира приходите от експлоатацията на обекта за определен период от време чрез тол такси. Дружеството набира ресурс чрез увеличение на капитала през Българска фондова борса, където имат възможност да участват банки, пенсионни фондове, застрахователи, управляващи дружества и чуждестранни инвеститори.
Асоциациите посочват и ползите от осъществяването на предложените мерки като бързо покриване на бюджетния дефицит, реализация на инфраструктурни проекти от стратегическо значение за България и региона, набиране на значителен ресурс при запазване на държавния контрол върху компаниите, допълнителна професионална експертиза за увеличаване ефективността, създаване на нова практика на привличане на местен и чужд частен, привличане вниманието на международната инвестиционна общност към страната и привличане на портфейлни и стратегически инвеститори, силно положителни сигнали към институциите на ЕС.
По данни на Комисия за Финансов Надзор за деветмесечието на 2014г. в местните институционални инвеститори (без банките), са акумулирани активи на приблизителна обща стойност 11 млрд. лева, като този ресурс може да бъде използван за инвестиране в българската икономика, вместо да се пласира в чужбина. Тези данни показват, че финансовата система е свръх ликвидна, за което свидетелства и повишения интерес от страна на институционалните инвеститори към аукционите на ДЦК.
В заключение се посочва, че приватизацията на дялове от капитала на държавни компании и публичното набиране на средства за големи инфраструктурни проекти привличат силен инвеститорски интерес и ако бъдат реализирани, България ще стане атрактивна дестинация за инвестиции и ще насочи сериозен ресурс към бюджета и икономиката си.
Браншовите бизнес асоциации изразяват готовност за активно участие в работни групи по намирането на конкретни решения за справянето с дефицита и намирането на нови източници за финансиране на държавния бюджет в дългосрочен план.
